Обама и НАТО трябва да спрат „сирийската зараза“

в. Гардиън

Сирийската криза се разпространява в Турция и Ливан, а регионалните сили са все по-объркани – време е за решителни действия

Политиката на „свиване на рамене“ на Барак Обама по отношение на Сирия, откровено изкопирана от Великобритания и от останалите в бездействащия екипаж на НАТО, вече не може да се поддържа от политическа, стратегическа и морална гледна точка. Пограничните инциденти от края на миналата седмица, в които бяха въвлечени Турция и Ливан, показват неумолимото разпространение на нестабилността. Колкото по-дълго продължава това, толкова по-лошо ще става.

От политическа гледна точка подходът на Обама за непредриемане на нищо вече не работи. Американските избиратели, за които тази година е изборна, не приемат започването на още една война в Близкия изток, но те не приемат и броя на жертвите в Сирия, който вече е над 9000 души. Жестокият режим на Башар ал Асад се отнася с пренебрежение не само към мирния план на Кофи Анан. Той се отнася с пренебрежение към всички.

Обама съзнателно се дистанцира от „дневния ред на свободата“ на Джордж Буш-младши, когато през 2009 г. встъпи в длъжност. Може би тогава това е било разбираемо, имайки предвид наследството на Буш – фиаското в Ирак и затъването в блатото, наречено Афганистан. Но сега сдържаността на Обама прилича на гигантска пропусната възможност, имайки предвид спонтанния продемократичен ефект на арабските революции от 2011 г.

„Най-непредвидимото събитие по време на мандата на Обама беше Арабската пролет. Той реагираше, разглеждайки всеки случай сам за себе си, и като цяло сякаш това беше някаква нежелана лудост, а не историческо начало“, казва анализаторът Фред Хайът. През 2007 г. Обама заяви: „Гражданите навсякъде трябва да могат да избират лидерите си без никакъв страх.“ Но щом дойде на власт, „той не защити с особено голяма охота тази кауза“, каза Хайът.

Казано направо, подходът на Обама спрямо вълненията в Египет, Либия и Бахрейн и осуетената Зелена революция в Иран варираше от плахост през прагматичност до безпринципност. Спрямо Сирия той е смесица от всичките три неща. И хората, които по принцип подкрепят американския лидер, започват да забелязват това.

В редакционна статия в. „Вашингтон пост“ предупреди, че „В Сирия се води гражданска война“. Предвидимо планът „Анан“ се провали. „Анан и поддръжниците му просто осигуриха параван на Асад, за да продължи да избива собствения си народ. Обама може би смята, че като бяга от поемането на лидерството чрез фантасмагории като плана „Анан“, той избягва „военизирането“. Но всъщност той прави сигурна смъртта на още хиляди хора.“ По-нататък „Вашингтон пост“ призовава за оказване на военна подкрепа на сирийската опозиция, а ако е необходимо, тя да бъде осигурена чрез военна интервенция на НАТО.

Погледнато от стратегическа гледна точка, в западната обосновка на ненамесата в Сирия са зейнали дупки, големи колкото „Титаник“. Инцидентите в Турция и Ливан са мерило за това как оправдаването на ненамеса – пряка западна намеса може да породи по-голям конфликт – вече стана доста неуместно. Сирия излиза извън контрол. Пожарът вече се разраства.

Също така да се преструваш, че регионалните сили, главно Иран, Саудитска Арабия и Турция, все още не са дълбоко замесени в конфликта, е очевидно абсурдно. „Именно на стратегическо ниво залогът в Сирия е висок и се покачва. Страната се превърна в бойно поле на водената опосредствена* война между Саудитска Арабия и нейните по-малки арабски, сунитски съседи срещу Иран,“ написа Робърт Хедик в сп. „Смол уорс джърнъл“.

„По-малки по мащаб варианти на саудитско-иранската опосредствена война се разиграха в Бахрейн, Ливан и Йемен. Сблъсъкът в Сирия покачва напрежението и залога на много по-високо ниво. Ако режимът на Асад падне и сирийското сунитско мнозинство вземе властта, Иран ще претърпи съкрушително геостратегическо поражение“, каза Хедик. Това разбира се може да се приеме като благодат от някои кръгове.

В същия дух доводите от миналата година, че разпадът на Сирия може да повлече и Израел, че евентуално господство на сунитите в Дамаск може да дестабилизира управлявания от шиитите Ирак, че мюсюлманският свят не може и няма да толерира следвоенния хаос, който още една западна интервенция може да породи, вече не са актуални.

Всички тези различни сценарии си остават опасни, притеснителни и непредсказуеми. Но въпросът е, че с всеки изминал ден на въстанието те все повече се приближават до това да се превърнат в реалност. Сега е нужно да се извърши стратегическо коригиране на западната политика, изхождайки от предпоставката, че сирийската криза е набрала необратима инерция, която може да се канализира в предимство, но не може да бъде потисната или пък просто задържана.

Хедик допуска, че изборът ще падне върху несиметричните методи, а не върху пряката военна конфронтация. „Саудитска Арабия по-скоро се надява да купи сирийската армия, отколкото да я бомбардира. За тази война банковите сметките с пари от петрол може и да са по-мощни от ескадрилите от изтребители бомбардировачи Ф-15. Докато някое събитие не стане причина за военна ескалация, Рияд и приятелите му ще трябва да усъвършенстват подмолните похвати като тайни операции и воденето на война с неконвенционални средства.“

Но този довод пренебрегва моралното задължение. САЩ, както Великобритания и други сили от НАТО са се заклели да подкрепят доктрината на ООН за „отговорността да защитаваш“ (доста пропагандирана по време на кампанията в Либия). Дори да не бяха, е трудно от морална гледна точка да продължават да ограничават намесата си до поставянето на лесно пренебрегвани ултиматуми, невоенна помощ, санкции със съмнителен ефект и осъдителни изявления.

Това не е довод в полза на цялостна инвазия на НАТО в Сирия. Но имайки предвид мащабите на страданията, изпробвани и изпитани мерки като установяването на хуманитарни коридори и прикритие към Турция и защитени от забранена за полети зона не могат още дълго да бъдат избягвани.

Това беше направено в Бенгази в отговор само на една заплаха от страна Кадафи. Може би това сега трябва да бъде сторено и в Сирия, без значение какво може да каже Русия дори и само защото убийствата там са истински и всички останали възможности бяха изпробвани и се оказаха неуспешни. Вече няма да е достатъчно само да свиваш рамене.

БТА

*Опосредствена война – конфликт, при който враждуващите страни използват трети страни, които воюват директно помежду си вместо тях. Понятието идва от англ. „proxy war“ – бел. прев.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.