Румъния срещу Холандия – един посланик в немилост

Румънският президент Траян Бъсеску в Кишинев. Снимка: официален сайт

След войната на лалетата и блокажът за Шенген, в отношенията между Румъния и Холандия се появи ново семе на скандал. Посланикът, изпратен от Холандия, очаква над три месеца да бъде приет в Котрочени (президентския дворец в Румъния – бел. ред.).

Пролетта замрази румънско-холандските отношения. Новият посланик, назначен в Румъния – Матиас ван Бонзел, очаква от повече от три месеца да представи акредитивните си писма на президента Траян Бъсеску. Само че, както съобщава радио Холандия, „румънският държавен глава не намира време да приеме холандския дипломат“.

Според обичаите в дипломацията, един нов посланик бива приет, за да представи акредитивните си писма в срок от 60 дни след пристигането си в страната, обясниха пред „Адевърул“ специалисти по международни отношения.

Източници от дипломатическите кръгове твърдят, че протакането се дължи на факта, че Холандия се противопостави на присъединяването на Румъния и България към Шенген с мотив, че не се борели ефективно с корупцията и организираната престъпност.

БЕЗ ОФИЦИАЛЕН СТАТУТ

Дипломатът Матиас ван Бонзел пристигна в Румъния през декември миналата година след края на мандата на посланик Таня ван Гол. Само дето Ван Бонзел става официално посланик, представляващ Холандия и нейните интереси в отношенията с Румъния, едва след като представи на президента на Румъния документите по акредитация.

Поради факта, че срещата с държавния глава не се е състояла, Матиас ван Бонзел не можа да участва в качеството си на посланик на срещата на премиера Михай Ръзван Унгуряну с посланиците от страните от ЕС на 22 март. Бе поканен от правителството да участва в срещата само въз основа на дипломатическия си статут, обясни пред „Адевърул“ говорителят на правителството Дан Сучу.

„ОТ УВАЖЕНИЕ, НЕ КОМЕНТИРАМЕ“

Посолството на Холандия в Букурещ потвърди, че посланик Матиас ван Бонзел още не е представил акредитивните си писма пред президента Траян Бъсеску. Посолството обяви, че „от уважение към румънския държавен глава, няма да прави коментар по темата“.

Имайки се предвид, че минаха повече от три месеца от пристигането на холандския дипломат, опозиционната в Холандия Партия на труда поиска обяснения за ситуацията от министъра по европейските въпроси и международното сътрудничество Бен Кнапен. И председателят на Румънско-холандската търговска камара в Букурещ е обсъдил с холандски политици този проблем, предава радио Холандия.

„ПРЕЗИДЕНТЪТ ДАДЕ СИГНАЛ“

Директорът на Института по политически науки и международни отношения към Румънската академия Дан Дунгачу обясни, че положението, в което се намира в момента холандският дипломат, има два аспекта: „От техническа гледна точка, няма регламент за срока, в който президентът може да приеме акредитивните писма. Когато говорим за 60 дни, имаме предвид дипломатическия обичай и толкова“, обясни той.

„Ако си припомним добре, е имало европейски и румънски посланици, които са били принудени да чакат и по-дълго. Наивно е да вярваме, че президентът ще даде обяснение. Президентът е дал един сигнал. Останалото е политически коментар“, допълни Дан Дунгачу.

ВСЕ ПО-ХЛАДНИ ОТНОШЕНИЯ

От друга страна, на 31 октомври 2011 г., президентът Траян Бъсеску подписа декрет за отзоваване на Калин Фабиан в качеството му на извънреден и пълномощен посланик на Румъния в Холандия, а до момента не е назначен друг посланик.

Отношенията между Румъния и Холандия ставаха все по-напрегнати, след като холандски официални представители се противопоставиха на влизането на Румъния в Шенген.

Миналия месец президентът Траян Бъсеску обвини Холандия, че „извършва злоупотреба без граници спрямо страна членка“, защото сред условията за присъединяване към Шенген не се намира Механизмът за сътрудничество и проверка.

Реакцията дойде в контекста на позицията на Холандия, според която влизането на Румъния в Шенген е обусловено от положителен доклад през лятото на тази година по Механизма.

Напрежението се появи още миналата година. През септември камиони, пълни с цветя от Холандия, семена и луковици бяха спрени на границата между Унгария и Румъния. Румънските власти заявиха, че са прибягнали до тази мярка, защото са се появили серия информации, според които градинарските продукти съдържали опасна за здравето на хората бактерия.

Веднага холандският евродепутат социалист Тайс Берман заговори за война на лалетата, обявена от Румъния като реакция на отказа на Холандия да приеме поне частично присъединяване на страната към Шенгенското пространство.

В средата на февруари 2012 г. бе посадено ново семе на скандала. Румънският евродепутат Себастиан Боду и лидерът на полските евродепутати от ЕНП Яцек Волски поискаха с отворено писмо от гражданите на 12-те страни, които се присъединиха към ЕС от 2004 г., да бойкотират всички холандски продукти.

Призивът на двамата дойде вследствие на отношението на Партията на свободата и на липсата на реакция от холандските управляващи спрямо ксенофобския сайт по адрес на източноевропейските работници. Сайтът на Партията на свободата подтиква към подаване на оплаквания срещу източноевропейските имигранти в Холандия.

КАКВО КАЗВАТ БИВШИ МИНИСТРИ НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РУМЪНИЯ

Бившият премиер и министър на външните работи на Румъния Петре Роман смята, че отношението на президента Траян Бъсеску носи само негативи на Румъния. „Не мога да интерпретирам жеста на президента по друг начин, освен като лош. Подобно отношение не може да склони Холандия към съгласие с присъединяването на Румъния към Шенгенското пространство.

В допълнение, и други европейски държави смятат жеста за неуместен, дълбоко недипломатичен. Имам информация, че серия посланици на някои страни от ЕС са изразили вече солидарност към холандския си колега“, заяви пред „Адевърул“ Петре Роман.

Друг бивш външен министър – Адриан Чорояну, е на същото мнение. „За съжаление, това е един сигнал, който холандците вече са разкодирали без съмнение в смисъл на охлаждане; (…) няма да направи добро нито на нас, нито на тях. Този тип реакция, като забавянето на камионите с цветя на митницата или неприемането на посланика, е абсолютно детински, а като се има предвид атмосферата в ЕС, не ни дава предимство ни най-малко“, каза Чорояну.

Според него Румъния има причини да бъде ядосана на упорството на холандците за забавяне на присъединяването на Румъния към Шенген, но бившият външен министър смята, че Букурещ е трябвало да реагира по друг начин.

Василе Пушкаш, бивш главен преговарящ на Румъния с ЕС, смята, че жестът на Траян Бъсеску очевидно означава охлаждане на отношенията между Румъния и Холандия. „Много ясен е не само жестът да отложи акредитацията на холандския посланик, но и този да не изпраща в Хага посланик от 6 месеца.

Това означава, че отношенията между двете държави са понижени. Това е сигнал в този смисъл“, заяви Василе Пушкаш. Той е убеден, че стъпките на Румъния не са предизвикали друго освен да радикализират още повече общественото мнение и парламентарните партии в Холандия.

ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ

На противоположния полюс – Раду Карп, директор на Румънския дипломатически институт, вижда в отлагането на акредитацията на посланика на Холандия чиста случайност. „Аз не бих дал политическа интерпретация, по-скоро е случайност, че президентът не е имал време да приеме посланика. Ако е бил търсен политически сигнал, тогава е можело да бъде отказано одобрение“, заяви Раду Карп.

От друга страна, по думите му, има практика да се изчаква акредитацията на повече посланици наведнъж. „От 2005 г., откакто президент е Траян Бъсеску, не знам да е имало церемония за приемане на един единствен посланик. Акредитациите на посланици бяха колективни“, каза още Карп.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.