Тези все по-примамливи боклуци

Зибиле Шикора
в. Файненшъл таймс Дойчланд

Боклукчийски камион вкарва боклук в централата на парното в Стокхолм. Боклукът се използва направо за гориво, без никакви преработки. Снимка: от видеофилм за централата в Стокхолм

Рециклирането става все по-примамливо като източник на материали, особено на фона на поскъпването на петрола. Много центрове за преработка обаче изпитват недостиг на „суровини“ и търсят материали из старите бунища.

Когато цената на петрола се повишава, повечето компании започват да линеят. За австрийско-американската MBA Polymers обаче нещата са съвсем различни. Компанията произвежда синтетични материали от рециклирани електронни отпадъци като миксери, телефони или телевизори.

„Когато цената на петрола се повиши, синтетичните материали, които се произвеждат по традиционните начини, поскъпват. И тогава интересът на клиентите към нашите продукти нараства“, посочва Тео Бремер, управител на MBA Polymers за Австрия.

Колкото по-скъпи стават петролът или металите, толкова по-търсени са повторно използваните суровини. „Рециклирането става все по-важно“, потвърждава Ерик Ребок, управител на германския Съюз за вторични суровини и извозване на отпадъци (BVSE).

Секторите на опаковането и строителството вече в голяма степен разчитат на рециклирани материали. Стъклени бутилки в Германия са от 85 % старо стъкло, хартията – от 70 % стара хартия. Стоманата и алуминият също наполовина се произвеждат от „боклук“, сочат изчисления на BVSE. Търсенето на рециклирани суровини нараства. „Сега особено силно се търсят пластмаси, стомана и благородни метали“, казва Ребок.

Бремер също потвърждава тази тенденция. През изминалите шест години MBA Polymers силно се е разраснала и вече управлява заводи в САЩ, Австрия, Китай и Великобритания. „Годишно рециклираме 140 000 тона изкуствени материали“, посочва управителят. От тези материали се изработват предмети като поставки за регистрационни номера на автомобили или печати, прахосмукачки и кафемашини.

Засега обаче секторът на рециклирането има ценови проблем. „Преработените суровини често са по-скъпи от новите“, отбелязва Кристиан Айхерт, управител на консултантската компания Encros и експерт по управление на ресурси и рециклиране. Поскъпването на суровините обаче противодейства на тази тенденция.

Междувременно вече се оползотворяват и отпадъци, които до неотдавна не се преработваха за търговски цели. Автомобилостроителните компании използват за катализатор паладий, извличан от стари дънни платки. Неотдавна цените на металите, синтетичните материали и редкоземните метали скочиха толкова много, че започна да си струва да бъдат рециклирани дори малки уреди като мобилни телефони, убеден е Ребок.

Старите бунища като нови източници на ресурси

В дългосрочен план би трябвало да стане изгоден и така нареченият градски минодобив – във всички бунища има погребани огромни количества метали. Все още обаче е твърде скъпо да се транспортират купищата отпадъци и от боклука да се добиват скъпоценните суровини.

„Редкоземните метали все още не са достатъчно редки“, казва Андреас Хабел, експерт по отпадъците от електроника към BVSE. Дори сега обаче преработените суровини имат едно решаващо предимство – те са по-щадящи за околната среда от новите материали.

„Производството на пластмаси и желязо от отпадъци води до отделяне на 50 % по-малко въглероден диоксид спрямо първичното производство“, посочва Томас Прец, ръководител на института за преработка и рециклиране на университета RWTH в Аахен. При производството на алуминий се спестяват дори 95 % от емисиите.

Браншът на рециклирането от години изгражда и инвестира в нови мощности за преработка и нови технологии. Компаниите, които експлоатират преработващите съоръжение, обаче имат проблем. „Те нямат достатъчно отпадъци“, посочва Прец.

За много компании все още е по-изгодно да извозват отпадъците си с кораби до Африка или Азия. Според оценки на ООН годишно само от Германия незаконно се изнасят 100 000 тона отпадъци от електроника.

Във всеки електроуред има до 26 различни вида метал. В Африка и Азия от боклука се извличат само най-скъпите и най-лесни за преработка материали. „Там хората се интересуват само от 100-тината грама злато, които се съдържат в един тон отпадъци от електроника“, отбелязва експерти. Повечето други метали се губят.

Преработващите съоръжения в Европа обаче могат да извличат всички метали и затова организации като BVSE искат от политиците в Европейския съюз да бъде наложена забрана за износ на отпадъци.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.