„Вътрешният интериор“ на един религиозно-монетарен спор

Митрополит Николай и пловдивското рокерско дуче с кръста при освещаването му. На ревера на рокера има значка с пречупен кръст. Снимки: podtepeto.com

От екрана на правителствената ТВ 7 тази сутрин се изсипа смесица от национализъм, популизъм и лобизъм около темата за мъченическите кости в Батак и свързаните с тях билетчетата от 2 лева за правото да бъдат зърнати човешките останките от туристи и богомолци. Предаването започна с тихото, но напоително ромолене на аргументите в защита да пловдивския митрополит Николай, упрекнат на практика от министерството на културата в самоуправство по отношение на „вътрешния интериор” (по израза на водещия Бареков) на църквата в Батак (виж тук заслучая).

Разговорът премина обаче в авторитетното ръмжене на един пловдивски рокер, обявен за уважаван гражданин личен приятел на водещия, който е също така личен приятел на дядо Николай Пловдивски. Оформи се приятелски триъгълник на съмишленици от рокер, дядо Николай и водещия Николай!

От целия спор „за” и „против” запазването на автентичния вид на църквата, променен по нареждане на митрополита, зрителите вероятно ще запомнят онези два лева, които струват на посетителите на църквата, запазила мощите на мъчениците от баташкото клане. Тях (не мощите, а въпросните 2 лева) оказва се справедливо и човеколюбиво искал да премахне митрополитът. Обаче „министерството на Рашидов” (тъй рече приятелят му Николай от екрана – защото и Рашидов му е приятел!) , явно се лакоми за тези пари, които излизали общо на година цели 80 000 лева.

Това беше тезата на водещия, който в случая се оказа по-близък до дядо си Николай отколкото до чичо си Вежди (голям приятел и почитател на убитата мегазвезда на българската олигархия Илия Павлов), който, както знаем, дължи министерския си пост на приятеля си Бойко Борисов.

Объркахте ли се кой кой е в това кълбо от приятелства? Не се притеснявайте, нишката на кълбото води към едни пари. Това е разковничето за разбиране на тези сложни семейни истории.

Когато се заговори за левчета българинът наостря уши и в един спор обикновено печели страната, която успее да набеди другата в по-голяма лакомия. Ето така въпросните мизерни на пръв поглед две левчета послужиха тази сутрин за скъпо платен със съответното телевизионно време (включващо пряка връзка с Батак) параван на луксозния живот на пловдивския митрополит, тъй близък на водещия в поверената му роля. Голям Батак е тази телевизия, в която не могат да се разберат кой на кого е по-голям приятел , но и враг, когато стане дума за 2 лева.

Малено поставя кръста на покрива на костницата. Снимки: podtepeto.com

А посред грозната препирня се дочуха режещи слуха на уж етническия ни помирен народ намеци за джамии в Родопите, които Рашидов трябвало да си гледа, както и за конкретната джамия в Пловдив, на която се позволявали неща, забранени на българите в Батак. Това обвинение споделиха господин уважаваният рокер и приятелят на всички герои в този сюжет, водещия Бареков. Направо не ти трябва Волен Сидеров в студиото!

Понеже от всичките си многобройни приятели във властта назначеният на телевизионния пост водещ избра да застане на позицията на митрополита, направо възниква въпросът: да не би пък църквата да е отлъчила държавата с нейния основен закон и това да е една от тайните, в която са посветени само много близки на силните на деня телевизионни говорители? Или просто в тази далавера има заровени повече пари, отколкото в това да се мазниш на министъра на културата, както правеше досега самият Бареков и останалите му колеги в тази телевизия?

Те си знаят каква им е йерархията по приятелска линия. Обаче и ние бихме искали да знаем някои неща. Защото не ни е все едно какви етнически и религиозни фитили пали приносителят на огъня от Ерусалим по Великден ден дядо Николай чрез своите подставени лица в публичното пространство.

Не за друго, а защото това е забранено от конституцията – същата, в която сегашният парламент, президент и премиер са се заклели, но е подритвана с лекота в националния ефир от хора, чийто кръгозор е ограничен до „вътрешния интериор” на този (без)славен спор.

Виж още текстове в блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.