Какво премълчават социолозите пред изборите във Франция?

Асошиейтед прес

Франсоа Оланд. Снимка: от тв екрана

С наближаването на президентските избори във Франция може да откриете социологически проучвания, показващи как вероятно ще гласуват работниците в заводите или студентите в университетите, но трудно бихте намерили данни за това кои са предпочитаните кандидати за чернокожите или мюсюлманските избиратели.

Закон от 1978 г. забранява който и да било – от държавни институти до частни изследователи – да преброяват гражданите въз основа на тяхната етническа, расова или религиозна принадлежност. Въпреки че позволява някои изключения, законът на практика прави невъзможно за социолозите или политическите партии да измерят подкрепата за кандидатите в национален мащаб сред различните групи. Подобна ситуация би била немислима при президентски избори в САЩ.

Въпросите за многообразието във Франция играят централна роля в кампанията за президентските избори с първи тур на 22 април и втори тур на 6 май, особено за интеграцията на милионите мюсюлмани във Франция, повечето от които имат семейства в бившите френски колонии в Африка.

Социологическите агенции като Френския институт за проучване на общественото мнение, който провежда внимателно следени ежедневни анкети за намеренията на избирателите, са пълни с данни за това каква е подкрепата за кандидатите сред групи, определени въз основа на възраст, пол, политически пристрастия и доход, но не и въз основа на етнически признак.

„Нужно е да спрем с това френско лицемерие. Ние говорим за многообразие от 30 години, време е да приключим тези дебати. Ако САЩ и други могат да го направят, защо да не можем и ние“, заяви Камел Хамза, който ръководи асоциация на произхождащи от етнически малцинства служители на изборни длъжности.

Френската чувствителност към социологическите проучвания по расов и религиозен признак отчасти се дължи на френската конституция, която провъзгласява всички френски граждани за равни „без разлика на произход, раса или вероизповедание“. Историята на холокоста и депортирането на 76 000 френски и други европейски евреи за Германия от колаборационисткия режим във Виши през Втората световна война също допринася за колебливостта на Франция да преброява гражданите си въз основа на расова или религиозна принадлежност.

За разлика от повечето мултикултурни модели във Великобритания или САЩ Франция настоява, че е по-лесно да се интегрират новодошлите, ако всеки гражданин е смятан просто за французин, а не за принадлежащ към определена етническа общност. Но френският модел не спестява на страната расовите напрежения.

А изследователи казват, че са ограничени от тази неспособност да правят преброявания въз основа на религиозни или етнически фактори, и настояват да им бъде разрешено да правят това. Заради закона във Франция няма категорични данни колко хора от арабски или азиатски произход, нито колко католици или мюсюлмани живеят в страната.

Франсоа Еран, един от най-изтъкнатите демографи във Франция, казва, че законът наистина допуска определени изключения, от които социолозите могат да се възползват, но тези, които го правят, са „голяма рядкост“. Той казва, че сложността на закона и противоречието около анкетирането по етнически признак отказват повечето хора от този вид проучвания.

Патрик Симон и Венсан Тиберж, които наскоро публикуваха изследване въз основа на допитване до 22 000 представители на малцинства във Франция, са един от малкото изследователски екипи, преодолели общото табу за категоризиране на хората по етнически признак. Изследването установява, че повечето не-бели френски граждани вероятно ще гласуват за левицата, но не се споменават конкретни кандидати.

Допитванията са проведени през 2008-2009 г. на доброволен и анонимен принцип, което означава, че някои от екстраполациите се основават на „догадки“ за населението като цяло, призна Симон в интервю в понеделник. Но все пак това е едно от най-обширните проучвания на малцинственото население във Франция.

Симон каза, че се надява „да назрява революция“ от гледна точка на разрешаването на проучвания на етнически групи. „Ние трябва да проведем национални дебати за дискриминацията, за това как определяме малцинствата, за да разберем нашето общество“, заяви той.

Президентът Никола Саркози, чийто баща е бил унгарски имигрант, някога обмисляше, но по-късно отхвърли идеята за положително действие във Франция. Той повдигна въпроса за това да се даде възможност на учените да започнат да събират статистически данни по етнически признак, което е значително отстъпление от френската практика.

Доклад, разпореден от комисаря за многообразието и равенството към правителството, подкрепи подобна промяна, за да се даде на учените по-голяма свобода на действие, но след появилите се критики това така и не се осъществи. Хамза, чиято асоциация води кампания за повече гъвкавост, изрази разочарование, че докладът „е останал в чекмеджето“ след публикуването му през февруари 2010 г.

Отдавна пренебрегваният въпрос за многообразието във Франция оглави политическия дневен ред, след като бунтовете в бедняшки квартали през 2005 г. изтъкнаха на преден план дълбокия гняв на хората с имигрантски произход и разкриха степента на дискриминацията във Франция.

Избирането на Барак Обама за първия чернокож президент на Америка отново предизвика дълбоки самоанализи, търсещи отговор на въпроса защо толкова малко хора от етнически малцинства се издигат до върха във Франция.

Социалистическият кандидат за президент Франсоа Оланд, който е фаворит според допитванията, е толкова голям противник на преброяването на хората по расов признак, че дори предложи да се премахне думата „раса“ от френската конституция. Думата се споменава веднъж в конституцията – в частта, в която всички граждани са провъзгласени за равни независимо от расата им, и в последващи закони, забраняващи расистките прояви.

Миналия месец по време на митинг на избиратели от френските отвъдморски територии, където населението е предимно не-бяло, Оланд заяви, че самата дума има емоционален заряд: „Ние познаваме само една единствена раса, едно единствено семейство: човешкото семейство“, каза той.

Табуто за правене на разграничения по етнически признак отразява „фундаментално различие между политическите системи“ на Франция и САЩ, каза Никълъс Дънган, старши научен сътрудник в Атлантическия съвет във Вашингтон. „Френската демокрация не работи по този начин – да прави разграничение по расов признак. Човек не може да категоризира и да прогнозира в същата степен, както в САЩ“, заяви той.

Ограниченията за социолозите променят начина, по който се водят кандидат-президентските кампании във Франция, каза Дънган. „Те са организирани така, че да се занимават с въпроси, засягащи по-голяма група хора, а не по-малки подгрупи“, заяви той.

На първичните избори в САЩ кампаниите са насочени към верните партийци, след което на общите избори обхватът се разширява, а „френските кампании започват в центъра и остават там“, каза Дънган. „Те обръщат по-малко внимание на избирателите по периферията“, заяви той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.