Асанж се оказа полезен идиот

в. Гардиън

Джулиан Асанж интервюира шейх Насрала. Колаж: RT

Предаването беше представено като „експлозивен“ телевизионен дебют на Джулиан Асанж. Изборът на думата е може би неуместен, като се има предвид, че първи гост на много разхваленото шоу с интервюта на Асанж, „Светът утре“ (World Tomorrow), стана Хасан Насрала, лидер на на войнстващата шиитска групировка „Хизбула“.

Пропагандният канал на Кремъл „Русия днес“ (Russia Today)  има изключителни първоначални права върху шоуто, излъчено за първи път във вторник по целия свят. За да бъдем честни, Асанж направи истински удар. Насрала последно беше говорил пред медиите преди шест години. Интервюто беше проведено чрез видео връзка – Асанж беше в Норфолк, а неговият гост – на тайно място, вероятно в Бейрут. (Пълният духовник очевидно не излиза много, а прекарва повечето от времето си скрит, като избягва израелските ракети.)

Но дебютното интервю на Асанж не стана такова взривно събитие, каквото „Русия днес“ обещаваше. Въпросите явно бяха уговорени предварително. Някои от тях бяха лесна топка, други угоднически, а отговорите на Насрала оставаха неоспорени.

Белият дом едва ли е харесал това, което е видял: в един момент редакторът на WikiLeaks нарече Насрала борец за свобода, който „сражаващ се срещу хегемонията на Съединените щати“. Подразбиращото се сравнение беше със самия Асанж, чието разкриване на американските тайни продължава да вбесява Пентагона.

Но беше невъзможно да се избегне изводът, че Асанж не е от хората, на които телевизията се удава естествено. Поведението му беше сковано. Асанж е давал множество интервюта за медиите, тъй като WikiLeaks му донесе световна слава през 2010 година. И симултантният преводач беше в готовност, за да превежда  въпросите му на арабски. Но резултатите бяха спорни. Един потребител в Туитър описва неговия стил на интервюиране като „увлекателен“. Но други го определят като „робот“, „мъчителен за гледане“ и изпълнен с кадри, на които „Асанж кима мъдро докато шейх Насрала атакува“.

Най-силният момент беше, когато Асанж попита Насрала защо „Хизбула“ подкрепя Арабската пролет в Близкия изток, но не и в Сирия. Най-слабият момент дойде, когато той подтикна духовника да си припомни как членовете на ливанската съпротива са надхитрявали израелците с помощта на диалектни изрази като „врящо гърне“ и „бащата на пилето“. Джулиан започна да задава въпроса си като заблуден турист, който не успява да открие израза в английски разговорник: „Спомняте… ли… си… онази… шега?“

Най-коварният аспект на шоуто на Асанж не е в това, което имаше в него, а в това какво нямаше. „Русия днес“ – вече представян като RT – е държавна собственост и е контролиран от Кремъл. Забележително е колко малко информира за това, което става в Русия днес. Не се споменава, например, за корупцията на най-високо равнище, за предполагаемото тайно богатство на Владимир Путин  – цитирано в грамите на американското посолство, изтекли във WikiLeaks – или за жестокостите на руските сили за сигурност и техните местни помощници в Северен Кавказ.

Вместо това, каналът предлага лъскава актуализирана версия на съветската пропаганда. Западът, и в частност Америка, са изобразявани като заляти от престъпност, слабеещи и поробени от едрия бизнес и коварните елити. Любима тема на RT е западното лицемерие: „Как смеете да ни критикувате, когато правите същото?“ Каналът на английски език твърди, че се противопоставя на „мейнстрийма“. В действителност просто отразява конспиративния,  докачлив и ксенофобски поглед към света на Путин, докато остава ням за собствените недостатъци на Русия.


Загадка е защо Асанж се е съгласил да се превърне в пионка в глобалната информационна война на Кремъл. Може би се нуждае от пари. Разбира се, антиамериканският дневен ред на Асанж пасва идеално с дневния ред на Кремъл. Русия се гордее с нежелани съюзници; очаквайте  Уго Чавес от Венецуела или Александър Лукашенко от беларус в бъдещите предавания. В интервюто във вторник Насрала изрази подкрепа за сирийския режим на президента Башар ал-Асад. По щастливо стечение на обстоятелствата такава е и позицията на Москва.

В същото време е немислимо RT да интервюира Доку Умаров, ислямистки лидер, чиито последователи водят жестока война в южната част на Русия, и когото Москва смята за кървав терорист. (Когато австралийският телевизионен канал ABC интервюира един от предшествениците на Умаров, Шамил Басаев, който бе убит по-късно, Кремъл изгони този канал от Русия). Едва ли Асанж ще интервюира и водещите критици на руския режим.

Грамите на САЩ, публикувани от WikiLeaks през декември 2010 г., рисуват мрачна картина на Русия на Путин като я наричат „на практика мафиотска държава“. Чел ли ги е Асанж? Изглежда странно, че Асанж, представян от RT като най-известния разобличител в света, се съюзява с един непрозрачен режим, където разстрелват разследващи журналисти (16 неразкрити убийства), а активистите за човешки права са отвличани и екзекутирани, особено в Чечения и други южни мюсюлмански републики. Странно и противно.

Съществува дълга срамна традиция на западни интелектуалци, измамени от Москва. В списъка са включени Бърнард Шоу, лорд Сидни и Беатрис Уеб, Хърбърт Уелс и Андре Жид. Така че Асанж – дали по идеалистични причини или просто по необходимост, като се имат предвид съдебните му разходи и борбата срещу екстрадиране в Швеция – не е първият. Но „Светът утре“ потвърждава, че той не е безстрашен революционер, а само полезен идиот.

*Люк Хардинг миналата година беше експулсиран от Русия като кореспондент на в. „Гардиън“. Той е автор на книгите „WikiLeaks. Войната на Джулиан Асандж срещу секретността“ (Вакон) и „Mafia State: How one reporter became an enemy of the brutal new Russia“ (Държава на мафията: Как един репортер стана враг на жестоката нова Русия) – б.р.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.