Пазарите не вярват на Испания

Няма значение какво ще направи Испания – тя повече няма да успее да привлече пазарите за своята кауза, а Европа трябва да се подготви да предостави спасителна помощ.

Испания отново е в светлината на прожекторите на кризата в еврозоната. Когато Мадрид публикува фискални, икономически или финансови данни, всички слушат внимателно.

През цялата криза платежоспособността и ликвидността на държавите до голяма степен определяха настроението на пазарите. За да се понижат лихвите по кредитирането до поносимо равнище, Испания трябва да си върне доверието на инвеститорите. А за тази цел има нужда от добри новини. Един поглед към събитията в Испания и в еврозоната обаче повдига въпроса, откъде ще дойдат тези добри новини.

През април лихвите по испанските облигации скочиха. На 9 април испанското правителство обяви нов пакет икономии за 10 милиарда евро, след като само ден по-рано премиерът Мариано Рахой обяви икономии за 27 милиарда евро и увеличаване на данъците за тази година.

Пазарите обаче не показаха да са твърде силно впечатлени. Вместо това лихвите по държавните ценни книжа продължиха да се повишават – доказателство, че Испания е в порочната спирала от мерки за икономии и рецесия.

Испания не може да спечели от това положение. Ако правителството не обяви нови мерки за икономии, пазарите ще заключат, че страната не е твърдо решена да постигне обявените цели за намаляване на бюджетния дефицит и поради това инвеститорите ще избягват испанските облигации.

Ако пък правителството обяви още съкращения, инвеститорите ще бъдат обезпокоени, че по този начин Испания ще продължи да затъва в рецесия и отново ще странят от държавните облигации. Няма значение какво ще направи правителството – инвеститорите ще бъдат подплашени. И през идните години това положение вероятно няма да се промени. Поне докато Мадрид не намери отново път към устойчивия растеж.

Каква е вероятността страната да се завърне към устойчиво възходящо развитие? За съжаление тя не е много голяма. Равнището на безработица в Испания през последното тримесечие на миналата година достигна близо 23 %, младежката безработица през януари за първи път скочи над границата от 50 %.

Индексът на мениджърите по доставките (PMI) през март отчете най-лошия резултат от 11 месеца – 44,5 пункта, като ниво под 50 пункта сочи свиване спрямо предишния месец. Обезпокоително е също така, че поръчките за испанските компании намаляват, поради което вероятно индексът ще продължи да се понижава.

Не се вижда краят и на срива на пазара на недвижими имоти, което натоварва още повече бюджетите на домакинствата и компаниите. Правителството прибягва до агресивни мерки за икономии и структурни реформи, които обаче в краткосрочен план ще ограничат растежа.

На 30 април испанското правителство ще публикува първоначални данни за растежа през първото тримесечие на 2012 година. Никой не бива да очаква обаче, че пазарите ще се успокоят. Освен това по-слаб икономически растеж допълнително ще затрудни Испания да постигне бюджетните си цели – има малка вероятност дефицитът да бъда намален до планираните 5,3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) тази година и 3 % през 2013 година.

Добрите новини, от които Испания се нуждае, не могат да се очакват и от банковия сектор. Дори ако испанските банки успеят до средата на 2012 година да покрият новите изисквания за равнище на основния капитал, банковата система ще остане една „черна дупка“ и източник на несигурност за инвеститорите.

Тъй като цените на недвижимите имоти се понижават, а безработицата се увеличава, може да се очаква неплатежоспособност по още повече ипотечни кредити. Испанските банки несъмнено ще имат нужда от рекапитализация, въпреки че е трудно да се прогнозира точният момент и размер на тази нужда.

Развитието на ситуацията в еврозоната също може да накара инвеститорите да се въздържат да влагат пари в испански облигации. Малко е вероятно, например, „защитната стена“ на еврозоната да бъде издигната до пролетната среща на Международния валутен фонд (МВФ) на 20 април. Държавните и правителствени ръководители на ЕС в края на април приключиха консултациите за капацитета на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС) и Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ).

Страните от Г-20 вече посочиха, че ще се включат в защитен механизъм, воден от МВФ, само ако преди това еврозоната покаже, че има волята да си помогне сама. Неяснотите около спасителните фондове обаче не са добър сигнал, че Г-20 ще отпусне значителни средства. Без защитната стена пък се увеличава рискът от неконтролиран дефолт в еврозоната. Това също може да доведе до отдръпване на инвеститорите от испанските облигации.

Какво обаче ще се случи, ако Испания не бъде в състояние да си върне доверието на пазарите? Дали страната ще има нужда от спасителна програма? Може би не веднага, но все пак изглежда неизбежно. Добрата новина за Испания обаче е, че страната вече успя да осигури средства за половината от задълженията, които трябва да изплати тази година. Дори ако трябва през 2012 г. да плаща непоносимо високи лихви, Мадрид няма да свърши парите.

Европейската централна банка (ЕЦБ) пък няма да гледа безучастно как Испания бива принуждавана да се скрие под „спасителния чадър“ и в крайна сметка ще увеличи покупките на испански облигации. Наистина, не е много вероятно да бъдат обявени нови дългосрочни програми за рефинансиране, тъй като неотдавна ЕЦБ раздаде на банките тригодишни кредити при минимална лихва. Институцията обаче би могла да вземе и други мерки, за да подкрепи испанската банкова система.

Намесата на ЕЦБ може в краткосрочен план да отпусне известно време на Испания, но е малко вероятно да промени нещо в принципното икономическо и фискално положение на страната. Без икономически растеж Испания може би ще бъде принудена да поиска помощна програма. Пак добре, че това ще се случи идната година.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.