Мари Джоунс: „Дежа вю“ е скок в паралелна вселена

Мари Джоунс. Снимка: личен сайт

Всички ние сме „били там, правили сме това”! Над 70% от хората са имали това преживяване – загадъчното чувство, наречено déjà vu, или „вече видяно”. Книгата „Феноменът дежа вю” представя теории и идеи за същността на това явление, запознава с близки срещи със смъртта и с други мистериозни аномалии на съзнанието, паметта и времето – интуицията, осъзнатото сънуване, телепатията, времевите зони.

Мари Джоунс и Лари Флаксман са автори на книгите „Феноменът дежа вю” (ИК „Кръгозор”), „11:11 The Time Prompt Phenomenon“ и „The Resonance Key“. Те са основатели на ParaExplorers. Джоунс е автор и на бестселъра „2013. Краят на дните или новото начало?“. Следват интервю с Мари Джоунс и откъс от книгата.

– Защо решихте да напишете книга за дежа вю – този феномен на съзнанието? Има ли достатъчно информация за дежа вю?

– Дежа вю е доста обсъждан феномен – и сред учените, и сред обикновените хора. В университетите из цял свят се правят много научни изследвания, свързани с тази загадка. От десетилетия дежа вю е обект на сериозни научни проучвания, а в общността на психолозите е тема, за която се говори от ХІХ век насам. И учените, и медицинската общност го приемат за реално съществуващ феномен. Решихме да напишем книга за дежа вю, защото винаги сме смятали, че човешкият мозък е крайната граница на всички открития. Според нас именно дежа вю е чудесна начална точка, от която да се предприеме едно по-велико пътешествие в дълбините на разума, мозъка и съзнанието. Колкото повече навлизахме в проучванията, толкова повече неща откривахме, които изискваха още задълбочени изследвания – в областта на възприятията, вярванията и възможностите за създаване на нова реалност, едновременно индивидуална и колективна.

– На практика почти всеки е имал усещане, че вече е бил на място, където се озовава за пръв път, или че преживява нещо, което му се е случвало и преди по абсолютно същия начин. Пишете за тези неща с много страст – може би защото се е случвало с вас или пък с някой ваш близък?
– Непрекъснато имам усещане за дежа вю, и то от много години. Винаги ми се е струвало, че това преживяване е много по-дълбоко, отколкото го представят обикновените тълкувания, според които то е нещо като засечка на паметта или някакво мозъчно отклонение. Мнозина от учените признават, че макар дежа вю да е проучвано от доста време и е изкуствено предизвиквано в участници в научни експерименти, и дори да знаем кои части на мозъка участват в този феномен, ние все още нямаме ясна идея какво представлява той и защо ни се случва. Едно е да опашеш някого с жици и електроди и да стимулираш темпоралния му лоб или района на хипоталамуса и да предизвикаш в него появата на дежа вю… И съвсем различно е да се опиташ да разбереш как това се случва във всекидневието и защо хора, които го изживяват по-често от другите, имат и други особени преживявания – като предчувствия или спомени за предишни животи.
Моите дежа вю изживявания винаги включват разговори. Когато ми се случва подобно нещо, мога буквално да предусетя следващата дума, която ще излезе от устата на човека срещу мен. Много хора с тази нагласа имат дежа вю за събития, които впоследствие са се случвали наистина. Някои хора разказват, че са сънували нещо, което се е случвало седмици по-късно, и по време на това действително събитие са изживявали класическо дежа вю, но са успявали да избегнат опасността заради по-ранния предупредителен сън. Най-голямата ми страст е изследването на човешкия ум. Ние все още не осъзнаваме напълно колко изумителни и неограничени са възможностите на разума ни. Все още знаем много малко за мозъка и още по-малко – за съзнанието си.

– Спомняте ли си първото си дежа вю?

– Не точно. Но помня, че беше много отдавна. Сред специалистите е прието да се смята, че децата под девет години не преживяват дежа вю. Но според мен това е много спорно и тепърва ще се проучва дали причината е защото мозъкът на децата до тази възраст е предимно в състояние на алфа-вълни, или просто те все още не могат да обясняват достатъчно ясно с думи какво им се случва, когато преживяват дежа вю.

– Изглежда, че пишете с лекота по подобни теми. Какво образование имате, как сте се подготвяли за сложните теми, които обсъждате в книгите си и по-специално в тази за феномена дежа вю?

– Пиша от най-ранно детство, освен това съм хищен читател, обичам да правя проучвания за всичко, свързано с науката и човешкото поведение, както и за свръхестествените и аномални феномени. Нямам академично образование или научни степени и затова читателите ми казват, че книгите ми са разбираеми за тях. Представям сериозни факти по лесен начин, който обаче не е повърхностен. Просто обичам това, за което пиша, и задачата ми е да представя всички страни на историята, както и своята собствена гледна точка.

– Някои хора твърдят, че дежа вю не е истинско явление, че ние всъщност сме били на тези места или сме виждали, чувствали и помирисвали нещата, но в предишните си животи. Какво мислите за прераждането и тази гледна точка?

– Мисля, че хората имат погрешно мнение за дежа вю. Това е нещо напълно реално. Доказана аномалия. Ние просто не разбираме какво означава. Може наистина да е бегъл поглед към наш предишен живот или пък към бъдещ, или – както предполагат повечето от хората, склонни да се доверят на паранормалната логика – поглед към другото ни аз от някоя паралелна вселена, където правим абсолютно същото нещо по абсолютно същото време. Дежа вю е просто спомен за преживяване на настоящия момент. Звучи невъзможно, нали? Как може да имаме спомен за нещо, което се случва сега? Но е така. Възможно е към него да се „долепят” и други преживявания – като чувството, че сме живели на дадено място и преди, или виждането на предстоящо събитие. Но само по себе си дежа вю е съвсем простичко явление. Спомняме си нещо, което се случва сега.

– Смятате ли, че е възможно наистина да сме свързани с паралелна вселена или друго измерение?

– Това е любимото ми обяснение, защото не само ми се струва смислено, но и когато преживяваш дежа вю, най-често го усещаш именно по този начин. Сякаш си разкъсан между два свята. Имаш двойствено мисловно преживяване, в което осъзнаваш себе си като съществуващ на две различни места. Доста стряскащо. И отново ще спомена, че ние знаем кои части на мозъка участват при изживяването на дежа вю, но все още учените не могат да кажат какво точно представлява този феномен. Иска ми се да вярвам, че теоретичната и квантовата физика ще ни даде отговор. Кой знае? Но докато не разберем със сигурност, не можем да отхвърлим нито една възможност, нали, независимо колко шантави и невероятни могат да ни се струват различните теории. (от Horrornews.net)

Различни видове познато

Психологът Артър Функхоузер не е удовлетворен от факта, че терминът дежа вю е твърде широк и мъгляв – видимо „улавящ всичко етикет“ за редица сходни преживявания, включващи настоящото преживяване на спомен, който е твърде познат. Той предлага още три обяснителни категории дежа вю, които да се използват вместо него:

Déjà vécu – „вече преживяно или вече изживяно“ – вероятно най-преобладаващата форма на дежа вю. При преживяването déjà vécu детайлите са изненадващо ясни и точни, а преживяващият осъзнава, че последователността на събитията в настоящия сценарий съвпада напълно със спомена за него.
Déjà senti – „вече почувствано“ – задействано от мисъл или може би глас, то има общо с разпознаването на чувство, което необяснимо изглежда познато. Deja senti често бързо се забравя.
Déjà visité – „вече посетено“ – свързано с конкретно място, обект или сграда, които изглеждат познати, независимо че се виждат за пръв път. Тук времето не играе никаква роля.

Към тях прибавете (благодарение на други учени/психолози) déjà entendu – „вече чуто“, и déjà lu – „вече прочетено“, както и déjà connu – „вече лично известно“, déjà gouté – „вече вкусено“, déjà rêve – „вече сънувано“, и déjà dit – „вече казано“.

Арт Функхоузер е свързан с уебсайта на изследването на преживяванията déjà (www.deja-experience-research.org) – амбициозен проект, който цели да осигури онлайн ресурси на хората, интересуващи се от изучаване на многото форми на „déjà преживяването“. На сайта има анализ на данни от проучване (от онлайн проучването на http://silenroc.com/dejavu), лични преживявания на читатели, свързани резюмета, линкове и пребогата информация за всичко, свързано с déjà. Функхоузер предлага собствена категоризация на déjà преживяванията, за които твърди, че са подредени според разпространението си:

Нормални – с кратка, средна или голяма продължителност (може би дори непрекъснати). Състоят се предимно от „необяснимо чувство на познатост“, но не включват паранормални (ясновидски, телепатични и т.н.) елементи. Не са свързани с патологични състояния. Тези преживявания може да обслужват някаква психологическа потребност.

Паранормални – преживявания, които включват ясновидско познание, при което преживяващият си спомня предварително какво ще бъде казано или направено, или телепатично познание, при което преживяващият може внезапно да разбере какво мисли друг човек. Не са свързани с патологично състояние.

Патологични – причиняват страдание. Темпоралната епилепсия често е патологичното състояние, което е свързано с преживяването на патологично дежа вю. Други болести, които са в състояние да предизвикват дежа вю, са алкохолната психоза, мигрената, шизофренията и психоневрозата. Честотата и интензивността на тези преживявания, заедно с придружаващия ги дистрес заради главоболие и/или гадене, предизвикват дистрес у преживяващия.

Провокирани – възпроизвеждане или предизвикване на дежа вю преживявания чрез такива техники като електрическа стимулация на части на мозъка, използване на дрога, която предизвиква дежа вю, или дори хипноза.

Сайтът на Изследванията на дежа преживяванията и работата на д-р Функхоузер показват редица явления, свързани с дежа вю, които могат да помогнат да се хвърли светлина върху обяснението, както и върху произхода на дежа вю преживяванията. Някои от тези явления са:

Синдром на Капграс – засегнатият човек вярва, че познати хора са били заменени от измамници.
Налудност на Фреголи – засегнатият вярва, че много или всички хора, които среща, са всъщност ЕДИН човек с различна дегизировка.
Типове парамнезия – може да се объркват сънищата с реалността, да се създава чувство, че всичко е познато или се повтаря.
Реинтеграция – виждането, чуването, докосването, вкусването или мирисът на нещо предизвикват цяла паметова последователност.

Ясновидски сънища – предсказват бъдещо събитие, събитията се възпроизвеждат от паметта или се записват, преди да са се случили.
Предчувствие – предупреждение за нещо.
Интуиция – нещо почувствано, което не се основава на фактологични доказателства.
Сбъркана идентичност – вярата, че познавате някого, но в крайна сметка се оказва, че не е така.
Прераждане – минали животи.
Преживявания на напускане на тялото – излизане и движение извън физическото тяло.
Телепатия – четене на чужди мисли.
Ясновидство – умствено виждане на събитие, което се случва на голямо разстояние.
Синхронност – смислени съвпадения, които като че ли нямат видима причина.

Обяснения

Действителните обяснения на дежа вю, изучавани от сайта на Изследванията на дежа преживяванията, се простират в целия спектър от влияние на външна сила до неизправност на мозъка, психологически трудности като крайна умора или силна тревожност, идеята за повторно преживяване на отрязък от собствен минал живот, внезапно спомняне на ясновидски сън, който може да създава чувството за дежа вю, и дори синхронност.

На уебсайта Функхоузер заявява, че в категорията външни влияния като причина за дежа вю: „Идеята по същество е проста: човек по някакъв начин е имал преживяване, което е подобно на настоящото, и чувството за познатост се разпростира, за да включи целия епизод. Източникът на първото преживяване може да е във външния свят, т.е. във всекидневието, или да е вътрешен, под формата на сън или фантазия. Следователно има включен елемент на съвпадение.“

Той заявява, че подобен механизъм често действа при преживяванията на дежа вю, посочвайки, че хората нерядко имат впечатлението за познатост на човек, място, миризма или мелодия, за да открият по-късно, че това не е възможно. На някакво ниво е направена грешка. Нещо е било сбъркано с нещо друго, и известна – както пише Функхоузер – „добра детективска работа“ може да разкрие причините за погрешното впечатление. То често произлиза от безсъзнателното и може да е „проективен механизъм“, при който някакъв аспект на вътрешния свят е бил видян във външния.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.