Максим Бенвенисти: Депортацията на евреите от Тракия, Македония и Пирот е извършена от българската пронацистка власт

Разговор с председателя на Организацията на евреите в България „Шалом” Максим Бенвенисти

Максим Бенвенисти. Снимка: официален сайт

– Г-н Бенвенисти, има ли еднозначна оценка Организацията на евреите в България „Шалом” по отношение на съдбата на тези 11 000 евреи от Македония, Беломорието и Пирот и каква е тя?

– Да. Има прието окончателно политическо становище на 4 декември 2011 година на най-висшия форум – отчетно-изборната конференция на Организацията „Шалом”. На мен ми е много леко да ви отговоря, защото това е вече колективно мнение. То се опира на следните обстоятелства.

Първо, депортацията на евреите от Тракия, Македония и Пирот е исторически факт, който без съмнение е извършен от българската пронацистка власт. Участието на представители на германските нацисти само в Македония не намалява отговорността на българското пронацистко правителство.

Второ – този акт на българското пронацистко правителство е станал възможен и благодарение на пасивното отношение на местното население и местната общественост към депортацията на техните съграждани евреи. Там няма и помен от реакцията, за която ние говорим в България. Няма реакция на местната църква, а специално в Македония има няколко много важни митрополии, включително – Охридската автокефална митрополия, която исторически е подчинена на Патриаршията в Цариград и практически е равна на Патриаршия. Няма реакция на Православната църква, няма реакция на обществото, няма реакция на населението.

Трето, очевидно евреите в Тракия, Македония и Пирот изначално са били поставени в по-неблагоприятно положение. Още когато пронацистката власт поема управлението на тези земи, в договора си с нацистка Германия се задължава да не дава българско гражданство на тези евреи. Това са условията, за поемане на управлението на тези земи.

Четвърто, след като всичко това са исторически факти, българско правителство, в момент, в който прецени българската държава, и място, на което прецени българската държава, трябва да поеме историческата отговорност. Това е нашето категорично становище.

И последно: Ние сме тревожни от това, че печалният факт от изпращането на тези наши сънародници на смърт, в момента се ползва от Република Македония за антибългарска пропаганда. Една трагедия не може да служи на целите на антибългарската пропаганда днес. Искам специално да подчертая, че българският народ няма никаква вина за съдбата на тези нещастни хора.

– Как си обяснявате тази липса на реакция, за която говорите, от страна и на църквата, и на местното население?

– Нека оставим историците да дълбаят този въпрос. Преди всичко – на македонските и гръцки историци. Защо ние отвън трябва да обясняваме неща, за които, разбира се, имаме свои версии? Да не говорим, че „Шалом” не е институт по история, нито – неговият председател е историк. Мога да кажа само едно: Българските евреи са били много тясно интегрирани с българския народ. Почти 1000 евреи загиват по фронтовете на войните за България – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна. 1000 убити евреи по фронтовете от 40 000 население. Евреинът е воювал в окопа за своя брат българин.

Тази пролята кръв за България, 25 години след войните, се връща под формата на отношението на обикновения българин към неговия съсед – обикновения евреин. Естествено, имало е и българи, които са били антисемити, които са участвали в притесненията на евреите, които просто са служили на властта и една група, които не са имали нищо против да се обогатят, за сметка на еврейското преследване. Но това не е мнозинството от българския народ – съвсем сигурно не е мнозинството от българския народ.

Наскоро излезе една книга „Спасение” и падение”. Частни мнения няма да коментирам, но думата „спасение” за евреите в България не може да се слага в кавички. Това би било подигравка с българските евреи и българския народ.

– Виждали ли сте Музея на Холокоста в Скопие и какъв е вашият коментар за него?

– Участвал съм в церемонията по откриването му като представител на българската еврейска общност. Музеят на Холокоста в Скопие е един внушителен музей, който разказва една драматична история. Македонските евреи са изтребени на 98 % и няма друга страна, в която еврейското население да е изтребено в такъв висок процент. По мое лично мнение, в музея има известна преднамереност. Но една музейна експозиция се прави от автори. Един музей отразява мнението на неговите създатели. Музея на Холокоста е собственост на Македония и неговото съдържание мен лично не ме учуди.

– Има много политически спекулации, особено в последните години, за част от които и вие споменахте, че са използвани за антибългарска пропаганда. Кои са най-големите неистини, които сте чували?

– Не съм изучавал въпроса толкова внимателно, за да мога да класифицирам неистините. Това е много отговорно мнение. Очаквам за 70-годишнината от спасяването на българските евреи, когато стават и 70 години от печалните събития по депортацията, да се проведат научни дискусии. Надявам се историците да си кажат мнението. Само че въпросът не е само на историците. Той е и граждански въпрос.

50 000 спасени човешки живота, 11 000 изпратени на смърт. Очевидно различно отношение на различни общества. Оттук нататък започват частните исторически тълкувания. Нека вземем това, което е покрито с праха на историята (колко и да е банално) – благородството на обикновения българин. Почти всяко еврейско семейство в България има в историята си по един или няколко българи в онези страшни години. Човекът, който е помогнал, човекът, който е прибрал имущество, човекът, който е подал парче хляб, човекът, който е съчувствал.

Тези истории трябва да се разкажат на нашите млади хора в България. За да бъдат горди, че техните прадядовци, дядовци и баби са се държали достойно, когато това не е било съвсем безопасно. Да се противопоставиш на една официална доктрина, да се опазиш от една масова пропаганда (в България е имало масова антисемитска пропаганда на официалните медии, но слава Богу – информационната среда не е била толкова всеобхватна, както сегашната).

Но официалните медии, вестниците „Зора”, „Утро”, са били рупор на антисемитизма. Главният редактор на „Зора” Данаил Крапчев е наричан „българският Гьобелс”. В тези условия българинът не се е оставил да бъде въвлечен в изтреблението на своите съграждани – евреи. Нещо, което не може да кажем за голяма част от гражданите на европейските страни.

В молитвата, която бе произнесена в синагогата вечерта на церемонията за почитане на жертвите на Холокоста, се говори за сатанинското германско правителство и неговите съюзници от другите европейски страни в изтребването на евреите. Сред тези други европейски страни в изтребването на евреите не може да присъедините българския народ.

– Конкретно за тези 11 000 – направено ли е достатъчно, за да се знае достатъчно за тези събития в днешното общество?

– Нищо не се знае не само в днешното общество, а и във вчерашното. Когато съм бил ученик, аз също не съм знаел за това, хем съм от еврейско семейство. Българските учебници не разказват тази история, те не разказват и историята на Холокоста – избиването на шестте милиона евреи. Разказва се само една история – на спасението. Като в зависимост от политическото време, в което живеем, имената на спасителите се променят. Лошото не е, че се менят имената (навсякъде става така).

Лошото е, че все повече ролята на българския народ отива на заден план, за сметка на личности. Може би човешкото съзнание е склонно да възприема деянията на индивида. Има личности – митрополит Кирил, екзарх Стефан, Димитър Пешев, Вълка Горанова… Има личности и не е възможно всичко да го отнасяме към колективния облик на българския народ. Но главният спасител е обикновеният българин. Този, който не е бил на служба във властта, този, който не е бил мотивиран да се обогати. Ето, това е спасителят.

От Агенция Фокус

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.