Къде животът е по-тежък – в Лондон или в София?

сп. „Либерален преглед“

Илюстрация: Лондониа

Англия и България. Кой живее по-зле. Ние си знаем отговора на този въпрос. Ние живеем най-зле. Най-бедни сме, най-изостанали, въздухът ни е най-мръсен, политиците ни не са стока, нямаме си нобелов лауреат, нямаме си милиардери и всички слушат чалга. Освен това материалът ни е лош, само цигани и пенсионери.

Ако попиташ англичаните кой в Европа живее най-зле, сигурно ще ти кажат, че вероятно българите. Най-бедни са, въздухът мръсен и какво ли още не. Това за чалгата може би ще го пропуснат.

Изглежда, че по един въпрос Европа може да постигне съгласие: българите са най-зле. Вярно, ако сравняваме жилищната площ, българите живеят на тясно, а англичаните малко по-нашироко. Англия обаче е обитавана от 50 милиона жители, а има площ горе-долу колкото България. В България живеят малко повече от 7 милиона.

С други думи българинът живее много по-нашироко. Англичанинът живее в един голям град с паркове из него. Българинът живее в голям парк с къщи тук и там, пръснати между 39 планини. Англичанинът, който обожава планините, има няколко хълма. И това е.

Разбира се, човек не живее само по склонове и поляни. Живее в къщи, за които англичанинът казва „моят дом е моята крепост“. Истината обаче е, че за англичанина „моят дом е моята ипотека“ и ако си загубя работата, може бързо да си загубя и крепостта. Англичанинът живее в постоянна несигурност, че може да си загуби дома.

Когато българинът си загуби дома, което се случва почти само при развод, той се прибира при майка си или при баба си. Англичанинът няма къде да се прибере. Майка му си има свой живот, а баба му е в старчески дом. В Англия обитателите на старчески домове са 16 пъти повече на 100 000 души, отколкото в България.

Когато англичанинът си загуби дома, дори и да го прибере майка му, тя няма да го нахрани, защото не гледа домати и прасе, а цветя и магнолии.

Голямата беда на англичанина е, че в продължение на 10 години правителствотo го убеждаваше, че животът ще става все по-добър, защото министърът на финансите на Блеър (Браун) бил забранил икономическите кризи. Очакванията на хората по времето на Тони Блеър и Гордън Браун (последните двама премиери) се качиха неимоверно нависоко. А от високо се пада зле.

Сега англичанинът е силно травмиран от голямото падане. Българинът няма подобен проблем. Той винаги е бил убеден, че живее зле и че ще става по-зле. Ако става по-зле, тогава нещата вървят според очакванията. Но ако икономиката малко се позатопли, българинът има сериозни основания да се радва (посвоему, разбира се, оплаквайки се с все по-силно въображение).

Когато кризата започна, английските университети се задръстиха от кандидати. Когато младите останат без работа в Англия, те няма къде да ходят, отиват да учат. Когато кризата започна в България, университетите се изпразниха.

Българинът има накъде да бяга: в Испания, в Англия, Либия или другаде. Англичанинът няма. Вярно, 5000 англичани са избягали в България, но след като българският не е задължителен в английските училища, това преселение е по-трудно и си има своите бариери.

Когато англичанинът избяга в България, неговият единствен шанс е да си остане в България. Когато българинът побегне на гурбет в Англия, той се връща богат в България и става значителен. Вдига къща, насажда праскови и си прави механа с плазмен телевизор. Съседите му завиждат. Ако е оправен, може, докато си претака зелето, да получава и социални осигуровки от Англия.

Освен това българинът не плаща данъци. Англичанинът плаща, а както знаем, няма нещо, което да те прави по-нещастен от това да плащаш данъци. Особено ако нямаш доверие на държавата.

А англичанинът като българина няма много- много доверие в държавата.

Затова и всички постоянно събират пари, за да може да издържат неща, които в Холандия холандците очакват да ги плаща държавата. Като например болници и детски градини.

Като стана дума за болници, ние все се оплакваме от здравеопазването. И с право. Болниците са за това, да се оплакваш от тях. Да чукам на дърво, засега не са ми се налагали много сериозни болнични манипулации. Но след като веднъж на ул. „Елин Пелин” в София ме ухапа куче и трябваше да преживея имунизации в Първа градска болница и безкрайно ходене по мъките да намеря кой да ми бие втората инжекция в Лондон, не знам дали англичанинът е в много по-изгодна позиция.

Разбира се, човек не може да сравнява две страни, ако не сравни и органите на реда. С български полицай може да се разбереш. Ще поговорите, ще му обясниш, че жена ти е болна или леля ти бременна и ще те остави да си ходиш. Друг е въпросът, че българският гражданин много обича да раздава и двайсетолевки на полицаите, независимо дали някой му ги иска, или не.

Английският полицай няма чувство за хумор Държи се сериозно, върши си работата. А как да се разбереш с полицай без чувство за хумор.

Ние често се оплакваме от медиите. Но и тук българи и англичани са в неравноправно положение. Днес всеки в България може да гледа Би Би Си, докато, ако някой англичанин се докопа до „Шоуто на Слави” или до „Господари на ефира”, така и няма да разбере за какво става дума. Ние наистина имаме достъп до всичко английско. Обратното не е валидно.

Примерите могат да се точат безкрайно. Заключението обаче е едно. Животът на англичанина е тежък. Защо обаче не се оплаква, никой не може да разбере.

От онлайн списанието „Либерален преглед

–––––––––-
*

Юлиан Попов живее в Лондон от 1994 година, където работи като журналист и консултант. Завършил е Софийския университет, работил е като редактор в списание „Факел”, директор на литературния музей „Ангел Каралийчев” и изпълнителен директор на Нов български университет. Той е почетен секретар на британската благотворителна организация „Приятели на България” (www.friendsofbulgaria.org.uk), която подпомага деца със специални образователни нужди в България. Член е на Асоциацията на чуждестранните журналисти в Лондон.
Юлиан е познат в България със статиите си в „24 часа”, „Дневник” и др., и с коментарите си по радиото и телевизията. През 2004 година издателство Ciela публикува книгата му „Английска България или Швейцария на Балканите”
.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.