Компютър „Правец 16” от 1988 г. проработи след 20-годишен сън

Възход и падение на българската електроника

Доц. Делчев с неговия „Правец 16“, който е произведен 1988 г. и не беше пускан от 1995 г., но проработи без проблем. Снимка: e-vestnik

Български компютър, произведен през 1988 г., който не е включван от 1995 г., тръгна и заработи без проблеми. Това се случи в БАН, в Института по механика.

Попаднах там по други причини. Щяхме да обсъждаме с доцент Камен Делчев, 56-годишен математик, програмист от Института по механика на БАН, що е наука и има ли тя почва у нас. Идеята беше да дам думата на един средностатистически учен. Да видим гледната точка на човек, който нито е звезда, нито е шеф, нито е известен (извън тясната си среда).

Работното място на доцента е в една лаборатория и се състои от бюро и компютър. Изненадата е, че в единия край на лабораторията, зад едни шкафове, доц. Делчев беше натрупал малък музей от стари компютри.

“Не можеш да си представиш каква допотопна техника имаше. Първия персонален компютър у нас, още преди “Правец”, беше преработена текстообработваща електронно-изчислителна машина “Изот 220”, обясни доцентът.

Оказа се, че той пази един образец от нея в ъгъл на лабораторията си. Запазеният компютър е “Изот 220М” – не точно първият модел български компютър “Изот 220”, а вторият. Направен е изцяло с български компоненти, за разлика от “Правец”, подчертава доц. Делчев. “Пазя я като паметник на социалистическата техника и култура”, смее се той.

Доц. Делчев разглежда „Правец 16“ отвътре. Снимка: e-vestnik

Оказа се, че пази и един “Правец 16”. По моя молба го вади от някакви рафтове, сваля отнякъде един стар монитор, на чийто гръб също пише “Правец” – оригинал. Мониторът е произведен в Михайловград (днес Монтана).

Доцентът неотдавна е претърпял операция на окото, заседял се, напълнял 15-ина килограма, затова пъшка, докато сглобява, коленичи да търси разклонител за тока, гласи кабелите, бърше прах, но накрая успешно подрежда конфигурацията.

Щраква копчето и компютърът тръгва. Издава едно характерно писукане. След малко изписква отново – сигнал за грешка. Клавиатурата не работи. Делчев намира нова – също оригинал, произведена у нас, с надписи “Правец” на гърба. Включва нея, вместо предишната, рестартира и този път “Правец 16” тръгва. Забележително.

Доцентът си спомня, че за последно го е включвал през 1995 година. Оттогава седи на един рафт. Делчев се смее – “40 мегабайта диск, Seagate”. Българските харддискове бяха 5 и 10 мегабайта. Имаше “Правец” с вносни дискове – 20 и 40 мегабайта, Seagate. Побираха се по два диска в мястото на един български. И две флопита в мястото на едно българско. Проблемът на „Правец” не беше компютърът, а периферията. Платката няма да мръдне още 30 години” – обяснява той.

Първият български компютър -
Първият български компютър – „Изот 220М“ – изцяло с български части. Снимка: e-vestnik
Първият български компютър - Доц. Делчев показва флопидискетите за  Флопидискови устройства за  Доц. Делчев с неговия Клавиатурата на Мониторът на Клавиатурата на Мониторът на Доц. Камен Делчев. Снимка: e-vestnikДоц. Делчев разглежда Книги за програмиране от 80-те години. Снимка: e-vestnikКниги за програмиране от 80-те години. Снимка: e-vestnikКниги за програмиране от 80-те години. Снимка: e-vestnik

Доцент Делчев работи в БАН от началото на 80-те години, минал е през различни лаборатории, работни групи, реорганизации, атестации и програми, и от години работи само в Института по механика. Може да разказва дълго за науката в БАН преди и сега (по темата следва продължение).

Не е от онези, които изпитват носталгия по социализма. Смята, че тогава е било голямо недоразумение управлението на науката. Но смята също, че е учудващо, че един режим като тогавашния, е имал стратегически насоки за развитие на науката в държавата, а днес при демокрация положението е по-трагично. Както и да е.

Поразровихме стари истории, и как са били създадени първите компютри и не само компютри у нас. Какви неща са правили в институтите на БАН. И какви правят и не правят сега, каква е причината.

Но 24-годишният компютър Made in Bulgaria, който тръгна пред очите ми, след като не е включван 17 години, остави неотразимо впечатление. Поразрових из интернет да видя какво има писано за него и се изненадах.

В Българската „Уикипедия” няма дори снимка на компютрите „Правец”. А това е компютър, от който са произвеждани до 60 000 броя годишно – гигантска цифра за онова време. България е била лидер в целия Източен блок, монополист в това производство.

Оказа се, че в руски сайтове можеш да намериш снимки на почти всички модели „Правец”, подробни описания, технически характеристики, години на производство. Това са били първите компютри, които са видели руснаците, най-подробно са ги описали и говорят за тях с умиление.

У нас само някои ентусиасти тук-там са описали историята на българските компютри. Повече са обявите на събирачи, които търсят или продават „Правец” и части за него. Няма музей или поне сбирка на българската изчислителна техника. А има какво да се покаже.

Първият компютър „Правец” е създаден 1980 г. в Института по техническа кибернетика и роботика на БАН, от инж. Иван Марангозов, в съавторство с Кънчо Досев и др., под името „ИМКО 1“ (Индивидуален Микро КОмпютър), станал по-известен като „Правец 8”. Компютърът е копие на „Епъл 1“ на Стив Джобс и Стив Возняк. Но съдържа и български принос на авторите си.

През 1981 г. са произведени само 50 броя. Тогава в научните среди се шегуват, че съкращението ИМКО всъщност означава Иван Марангозов Краде от Оригинала.

Мониторът на „Правец 16“ – Made in BG. Снимка: e-vestnik

Институтът пуска различни версии на архитектурата на „Епъл 2“, като подменя повечето западни компоненти с български и вносни от соц-лагера. Производството на компютри са развива в Правец, България става основен износител за целия Източен блок. Но има износ на електроника и на Запад, основно на калкулатори.

„Правец 16”, който се вижда на снимките, вече не е на основата на „Епъл“, а на Ай Би Ем (IBM XT). Произвежда се чак до 1994 г., но вместо да се развие, производството запада. В държавата няма воля, инвеститор или бизнес, който да задържи равнището на тази база – и производствена, и научна, да я развие и запази нишата си на пазара.

За същото време оттогава насам в други страни започват от нулата и стигат до водещи позиции в производство на електроника (виж по-долу).

Ето линкове за историята на „Правец”:
от българската „Уикипедия” – тук.
от руската „Уикипедия” – тук.
За създателя на българския компютър „Правец” Иван Марангозов има текст в Уикипедия, но дори няма негова снимка – тук.

В Руския сайт retro-pc.net е отделено значително място на „Правец”, със снимки.

Дори в един руски счетоводителски справочен сайт има подробна информация за компютрите „Правец” – тук

В друг руски сайт има демонстрация как е реставриран и пуснат в действие компютър „Правец 16” – тук.
Или пък е описана историята му – тук.

По-подробно на български, с много снимки, за компютрите „Правец” може да се прочете само във форума на hardwarebg.com/forum.

Има и един любителски български сайт pravetz8.com на ентусиасти, в който са събрани снимки и описания на различните модели български компютри – тук.

Ентусиасти са направили и страница „Правец 8” във Фейсбук.

(Следва – доцент Камен Делчев за това какво правеха в БАН преди, какво правят сега, що е наука и има ли тя почва у нас)

Акад. Кирил Боянов: Само 3% от влаганите части можеха да бъдат купени с валута

Ето какво разказва за първите български компютри и електроника акад. Кирил Боянов пред e-vestnik:

Снимка: авторката


В наши дни често се чуват критики – да, но вие сте купували части с валута, а сте ги изнасяли за рубли. Не беше точно така, защото ние като конструктори имахме ограничение – само 3% от влаганите части във всяко изделие можеха да бъдат купени с валута. Всичко друго трябваше да бъде социалистическо производство. Тук се прояви силата на научното развитие, защото хората бяха принудени да създадат нови научни методи, така че да може, това устройство, композирано на Запад от определени елементи, като му се сменят елементите, да има същата функционална работоспособност.

Е, понякога нашите изделия ставаха малко по-тежки, но имаше и плюсове. Когато копираш дадено готово изделие (а всички копират, и японците копираха в началото), ти започваш да го подобряваш и да му търсиш оптимизация, по-добра функционалност, избягваш грешките, които  конструкторите са направили и слагаш на масата нещо, което е малко по-добро.

Така че, това частично изоставане (а ние се движехме с между 2 и 5 години закъснение от Запада), също си имаше плюсове. Всички се смайваха, когато виждаха ембаргово устройство на IBM да се появява на Пловдивския панаир, но американците знаеха, че следващата година ние ще го пуснем на пазара и затова го показваха. Те също следяха развитието в България, бяха наясно какво правим, но това и на тях им даваше определено предимство. Знаеха, че ползваме и техни програмни продукти, което индиректно им повишаваше  възможностите на част от пазара.

През 80-те години Иван Марангозов мина към Института по техническа кибернетика и конструира първия персонален компютър. Така се появиха компютрите „Правец” (с търговско название „ИМКО”). Първоначално хората комплектоваха машините с елементи, каквито можеха да купят – западни, източни – за да тръгне функционално устройството. След като построят компютъра и видят, че работи, започваха да търсят т. нар. елементи на заменки. Тоест – как този елемент да го заменим с друг, наш. Първият „Правец” – „ИМКО” е на Apple. Марангозов копира Apple с някои свои идеи и подобрения, след което се помъчи да вложи максимално български елементи в него.

Следващите конструктори също подобриха модела. Появиха се и други модификации – на Владо Чилов, Христо Тормаков и т.н. След което IBM се наложи на пазара, хората ползваха техните продукти и ние решихме да преминем не към „Макинтош” – продължението на Apple, а към продължението на IBM. Това беше и изискване на соц-лагера – да следваме линията на IBM. Направиха завода за микропроцесорна техника, който да поддържа завода в Правец. Аз му станах директор. И ако първата година процентите на западните части в българските компютри бяха повече, следващите години използвахме и български, и елементи от социалистическия лагер. Спомням си, че дори някои от чиповете ги заменяхме вместо с един – с два, като се стремяхме да влезем в същия обем. Но функционално това от потребителя не се забелязваше.

За съжаление, в наши дни обучението на младежите и цялата индустрия са насочени в друга посока на развитие. А електрониката и компютърната техника са от редките производства, които са чисти, не консумират много енергия, не са метолаемки и най-ценното – те са наукоемки. Трудът, умствените усилия и умения на хората се плащат много високо и този отрасъл е изключително ефективен. Затова е учудващо, че ние се отказахме от това развитие. Всяка нормална държава, извън другите приоритети, обезателно има и един дял от високотехнологичната индустрия, който е базов и подпомага развитието на страната.

Един от известните финландски учени, който беше вицепрезидент на науката на “Сонера” (финландският телеком оператор, тясно свързан с “Нокиа”), който познава добре заводите за изчислителна техника в България, направи следното изявление: „Ние, от една фабрика за галоши (б. а. – до 1989 година “Нокиа” е фабрика за гумени изделия) направихме световна телекомуникационна компания, а вие, които имахте далеч по-развита база, толкова не можахте да намерите 2-3 ниши, за да останете на световния пазар.“

(виж повече от акад. Кирил Боянов за българската електроника тук)

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.