Радой Ралин неудобен и след смъртта си

Колаж от сайта на общината с фигурата на Ралин на тротоара край университета. Какво пречи да е тук тази скулптура? Нито на Цар Освободител, нито на Кирил и Методий, нито дори на Евлоги и Христо Георгиеви.

Сайтът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ помества две писма във връзка с медийната шумотевица около паметника на Радой Ралин, в която беше замесен Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Първото писмо е от синовете на Радой Ралин, които искат да се изпълни решението на Общинския съвет от преди години, паметник на сатирика да се постави на площада пред кино „Изток“ в едноименния квартал.

Сегашната идея, подкрепена от кметицата Фандъкова, ей тъй, съвсем дилетантски, без решение на Общинския съвет, е паметникът да се постави в новата пешеходна зона до университета. Възраженията са, че кино „Изток“ вече е супермаркет „Била“ и там не е подходящо място за паметника. Дали е така? Площадът е достатъчно широк, за да се разположи там бронзовата фигура в цял ръст на Радой Ралин, изваяна от скулптора Георги Чапкънов. В края на краищата решение ще вземе Общинският съвет на своя сесия и сигурно ще има караници между съветниците.

Скулпторът Чапкънов в работен момент по току-що отлятата фигура на Радой Ралин. Снимка: в. „Сега“

Срещу предложението паметникът да се сложи до университета се обяви ректорът проф. Иван Илчев, подкрепен и от други от академичната общност (виж писмото по-долу). Аргументите са, че наблизо са паметниците на Евлоги и Христо Георгиеви, Кирил и Методий, Климент Охридски, Цар Освободител, на загиналите български летци. Да прощават ректорът и академичната общност, но това не са много сериозни аргументи. Една бронзова фигура в цял ръст на тротоара в долния край на университета към Орлов мост какво общо има с Цар Освободител или братя Кирил и Методий пред Народната библиотека? И какво е това предложение да се постави пред университета паметник на Паисий Хилендарски, че бил по-подходящ? Та само на 200 метра до катедралата „Св. Александър Невски“ има паметник на Паисий. Какъв ще е тоя град с два паметника на Паисий на една крачка един от друг?

Радой Ралин пак се оказа неудобен и след смъртта си. Пак предизвиква обществото, пак класифицират сатирика като нещо неподходящо, срамно, което сякаш не е за показване.

По-подходящото място за бронзовата му фигура наистина може да е площадът пред бившото кино „Изток“, кръстен на него, но възраженията срещу разполагането му край университета са тесногръди и отразяват мислене от тоталитарни времена. Ето и двете писма от сайта на Софийския университет.

Паметникът на Радой Ралин под прицела на медийните спекулациии

Кин Стоянов, Стефан Стоянов

„Хората, които обичаха човека и ценяха твореца Радой Ралин, всичките тези приятели, които днес търсят нас неговите синове, за да изразят тревогата си от опитите за оскандаляване на все още неоткрития паметник на баща ни, трябва да прочетат изпълненото с уважение към паметта на Радой писмо на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Иван Илчев до кмета на град София г-жа Йорданка Фандъкова (виж по-долу). Тогава ще разберат, че няма повод за конфликт между Софийския университет и паметта за Радой Ралин. Жалко само, че обществена медия като БНТ предизвика интригата. Но да се върнем към фактите!

Скица на проекта за паметник на Радой Ралин на площада пред кино „Изток“. Проектът е на скулптора Георги Чапкънов.

След кончината на Радой Ралин, по предложение на проф. Кирил Топалов, тогава общински съветник и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, Столичния общински съвет именува площада пред тогавашното кино „Изток“, като площад „Радой Ралин“. По-късно общинският съвет взе решение на площад „Радой Ралин“ да бъде издигнат паметник на Радой Ралин.

Главният архитект на София г-н Петър Диков съдейства и през 2007 г. получихме разрешение за строителството на паметника. После някой реши, че паметникът трябва да бъде преместен срещу Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Няма никаква пречка да се изпълни първото решение на общинския съвет и паметника да намери своето място там, където столичани приживе всекидневно се срещаха и разговаряха със своя Радой, пред някогашното кино Изток“.

Ректорът на СУ проф. Иван Илчев до кмета на София

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ФАНДЪКОВА,

През миналата седмица, от пресата научихме, че в проекта, който реализира Столична община в момента „Да върнем блясъка на Царя“ в локалното платно на бул. „Цариградско шосе“ е предвидено в новооформящия се площад пред Централния вход на Софийски университет „Свети Климент Охридски“ да бъде поставен паметник на Радой Ралин.

Като цяло идеята е хубава и Академичната общественост няма нищо против подобно начинание, само че поставянето на паметник на поета Радой Ралин като че ли ще наруши културния облик на пространството около Университета.

Скулпторът Чапкънов в работен момент по току-що отлятата фигура на Радой Ралин. Снимка: в. „Сега“

Бих искал да Ви напомня, че в близост са поставени паметниците на Цар Александър ІІ Освободител, на нашия патрон – Свети Климент Охридски, на братята Св. Кирил и Методий, на братята Евлоги и Христо Георгиеви, на българските летци, загинали за родината във войните от 1912 -1945 г. Съпоставката с Радой Ралин като че не е уместна. Негов паметник би могъл да се постави на друго подходящо място.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ФАНДЪКОВА,

През 2012 година се навършват 250 години от написването на Историята на Отец Паисий, включена в официалния календар на ЮНЕСКО. Отец Паисий Хилендарски вече е една от личностите в българската история, издигнала се до ранга на първосветителите и на хора като Свети Климент Охридски.

Заради това, бих предложил ако пред Централното стълбище на Университета се поставя паметник, той да бъде на Отец Паисий Хилендарски, чието значение в историята ни е действително съпоставимо с това на Солунските братя и Свети Климент Охридски.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.