Румъния гледа на запад… засега

в. Ромъния либера

Жандармерист с балон във формата на сърце стана символ на румънските протести. Снимка: БТА

По покана на премиера Михай Ръзван Унгуряну президентът на Европейския съюз Херман ван Ромпой беше очакван в сряда в Букурещ, за да се обърне към румънския парламент по повод авършването на седем години от подписването на договора за присъединяване на страната към ЕС.

Преизбран наскоро на поста председател на Европейския съвет, той остава – в тон с коледния подарък, който поднесе на световните лидери – убеден привърженик на философията на щастието, възприемайки измерването му на национално ниво за индекс, по-точен от класическия БВП.

Като се имат предвид икономическите проблеми на Европа, теориите за щастието и вече станалият прочут индекс „Happy Planet“ идват безспорно в подходящия момент. Малко вероятно е обаче ван Ромпой да има под ръка лесни решения за Румъния. Но ако философията му успее да накара румънците да понасят многобройните си тежести с още по-голям стоицизъм, тогава президентът на ЕС ще може да се гордее с поне един принос към каузата на европейската интеграция.

Междувременно първият дипломат на Румъния Кристиан Дяконеску изглежда се отказа от една азиатска обиколка – иначе дълго подготвяна – за да се концентрира върху европейски въпроси. Вярно е, че независимо от икономическите договори, та били те и мащабни, подписани евентуално в съответните източноазиатски страни, това пак нямаше да има значение за новинарските емисии на румънските телевизии – особено в една година на избори.

Затова министърът на външните работи предпочете да предприеме едно двудневно официално посещение в Германия. Позицията на Берлин по теми като присъединяването на Румъния към Шенгенското пространство през тази година и запазването или вдигането на Механизма за сътрудничество и контрол имат голямо значение.

Ако по въпроса за Шенген ръцете на Германия са относително вързани заради ината на иоландците, това не се отнася за въпроса за наблюдението над правосъдието. В този случай думата на Германия – впрочем основния търговски партньор на Румъния – ще тежи много на везната, но не се очаква икономическият и политически двигател на ЕС да затвори очи за недостатъците на страната в борбата с корупцията и укрепването на правовата държава.

Следователно, пълното вдигане на механизма за сътрудничество и проверка изглежда малко вероятно, като се очаква същината му да бъде запазена под една или друга форма.

В стила на въздържаността, посолството на Германия в Букурещ, намиращо се от 2009 г. под ръководството на опитния дипломат Андреас фон Метенхайм, стана от известно време по-гласовито по въпроса за корупцията, както и за реформите в съдебната система. В момента подкрепя организирането в началото на май на голяма конференция на Румънско-германската търговска и промишлена камара, посветена включително и на осигуряването на по-голяма прозрачност на механизмите и процедурите на обществените поръчки и харченето на държавни пари.

В мандата на бившия министър на образованието Даниел Фунериу, представителите на Германия се включиха в подкрепата на инициативата му за въвеждане на програми за професионална квалификация за серия от професии – ключов аспект за Румъния, ако иска да привлече качествени инвестиции.

А големите германски концерни и многобройните средни предприятия, представени в Румъния, продължават да доставят от тук висококачествени индустриални продукти до всички краища на света, като много от тях залагат в момента на разширяване на бизнеса си в Румъния.

Букурещ от месеци се нарежда сред най-гласовитите поддръжници на фискалния пакт, лансиран от германския канцлер, чрез който Ангела Меркел се надява да върне ЕС в ерата на уравновесените бюджети. Румъния няма обаче как да се измъкне незасегната от политиката на икономии в дългосрочен план, наложен от ЕС на средиземноморските страни въз основа на стратегията, замислена в голяма степен в Берлин.

Перспективите за регенерация и икономически растеж продължават да бъдат ограничени в целия регион, като последствията от кризата се понасят и от тези два милиона румънци, заминали в тези страни именно за да търсят по-добро работно място и по-достоен живот. Парите, които те изпращаха в Румъния, години наред бяха жизненоважен източник за подкрепа на слабо резултатната икономика на страната, както и важен фактор за поддържане на социалната сигурност в бедните й райони.

Кристиан Дяконеску навярно осъзнава някои аналогии между политическата сцена в Берлин и тази в Румъния. И двете коалиции са разтърсвани все по-често от сериозни разногласия във връзка с различни искания: в Румъния настояванията на партньорите от Демократичния съюз на унгарците в Румъния за въвеждане на преподаване на унгарски език в Медицинския университет в Търгу Муреш донесе на правителството един първи вот на недоверие, докато в Германия либералният партньор беше този, който направи номер на Ангела Меркел, като предложи Йоахим Гаук за кандидат на коалицията за президент на Германия – един кандидат неодобрен от канцлера, както през 2010 г., така и през 2012 г.

Досега социалдемократическата опозиция в Румъния се произнасяше за предпазлива бюджетна политика. Остава да се види дали политическо-икономическите стратегии на лидера на Социалдемократическата партия Виктор Понта включват партньорство с Русия, предвид енергийните й ресурси, или Китай, предвид инвестиционния му потенциал.

В Германия някои важни гласове от хора на големите предприемачи вече допускат възможността за отвързване на икономиката на страната от европейската, която е дълбоко страдаща, препоръчвайки ориентиране към източните пазари. Но докато общественото мнение в Германия вероятно би се противопоставило категорично на всеки опит за издигане на лозунга „Go East“ до нивото на държавна политика, не мога да не се запитам колко румънци биха протестирали, ако Москва или Пекин заемат мястото на Брюксел?

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.