Как корупцията надви либералите в Чехия

Политком.ру

Управляващата коалиция в чешкия парламент се разпадна. Правителството на десните либерали впрочем още има шанс да остане на власт, но той е нищожен. А евентуалните предсрочни избори – може би още в края на юни, ще приключат с убедителна победа на социалдемократите. И Чехия все пак ще „олевее“ по примера на съседна Словакия. Макар че това едва ли ще й бъде от полза при днешната икономическа криза в Европа.

На фона на мартенските избори в Словакия, спечелени от левицата, а после и на президентските избори във Франция, чийто втори тур на 6 май ще бъде спечелен най-вероятно от социалиста Франсоа Оланд, руските медии все подминаваха правителствената криза в Чехия. Темата бе актуална за Русия колкото неотдавнашната скандална оставка на унгарския президент или отекналото също тъй слабо в руските медии „падане“ на кабинета в Холандия, неуспял да договори бюджета за идната година.

Чешката история обаче е доста по-интересна, особено за Русия. Първо, става дума за борба с корупцията – въпрос, по който у нас не разсъждават само най-мързеливите чиновници или обществени дейци. Защото чешката правителствена криза започна със скандал около подкуп в парламента, в който бе замесен бившият министър на транспорта Вит Барта. Той впрочем получи само условна присъда – съвсем по руски, нали?

Дейността му обаче не остана без по-сериозни последици. Скандалът разцепи малкото политическо обединение Обществени дела (ОД). Управляващата коалиция имаше твърде незначително мнозинство, тъй че след разкола се заточи серия от преговори.

Представители на „малката“ партия поставяха неприемливи провокационни ултиматуми на „по-старшите“ си партньори от Гражданската демократическа партия (ГДП на премиера Петър Нечас) и ТОП 09 (на външния министър Карел Шварценберг). Последните пък се опитваха да съберат 10 души, необходими за създаване на нова група в парламента, и да ги сплотят около вицепремиерката Каролина Пийк (бивш член на ОД), за да спасят правителството.

В крайна сметка всички тези сложни игри не доведоха до никъде. Петър Нечас обяви, че коалиционното споразумение се разтрогва, и поиска вот на доверие за правителството му в парламента. Обясни, че не е имал избор – след като още един депутат от ОД, обвинен в рушветчийство, отказал да подаде оставка, просто се наложило коалиционният договор да бъде скъсан. Премиерът заяви, че ГДП ще настоява парламентът да бъде разпуснат най-късно на 3 май. При това положение се очертават предсрочни избори до края на юни.

Все пак обаче има шанс парламентът да потвърди доверието си към кабинета. Дори „новите“ опозиционери от Обществени дела споделят май, че са готови да бъдат „конструктивна опозиция“. Тогава обаче излиза, че кабинетът на Нечас ще стане „правителство на малцинството“. И както каза самият премиер, все едно ще бъде принуден да подаде оставка, тъй като не ще може да одобри бюджета за догодина – също както стана в Холандия.

Прочее, с вероятност десет към едно чешкото правителство ще излезе в оставка още през май. Анкетите сочат, че повечето хора в страната няма да имат нищо против. Буквално тези дни в центъра на Прага се събраха на митинг между 60 и 120 хиляди чехи (според различни оценки), недоволни от социалната ситуация в страната. Основните им искания включваха именно оставка на правителството.

Те със сигурност ще посрещнат радостно такава новина. А също и насрочването на предсрочни избори, които безспорно ще бъдат спечелени от Чешката социалдемократическа партия начело с Бохуслав Соботка. На предишните избори – през 2010 г., тя впрочем също събра най-много гласове, но деснолибералните партии отказаха да се коалират с нея и формираха свое многопартийно правителство без леви сили. За което сега си плащат.

Защото ако днес социалдемократите имаха министри в правителството, биха поели и част от отговорността за непопулярните антикризисни мерки. Сега обаче са „целите в бяло“ и хората жадуват да ги видят на власт, та да избегнат заплахите – намаляване на броя на учителите и възпитателите в детските градини, вдигане на пенсионната възраст, преразглеждане на данъчната система и цял куп други предложения на министри от кабинета на Петър Нечас.

И Соботка ще спечели изборите с обещание да „опази“ чехите от радикални преобразования. Но в днешните условия, когато икономическата нестабилност в ЕС нараства и постоянно не достигат средства за социални разходи, такава политика не вещае нищо добро за страната. И социалдемократите може би чудесно схващат това.

С оглед на станалото през 1999 и 2004 г. – тогава социалдемократите бяха на власт и тъкмо те вкараха Чехия в НАТО и ЕС, – не е изключено в крайна сметка те да прокарат и непопулярни социални реформи. Кой друг да ги осъществи освен партия, която твърде вероятно ще успее сама да формира правителство.

Тъй че социалдемократите днес са фактически на кръстопът. Имат големи шансове да получат властта, но тутакси ще се сблъскат с проблема как да я задържат. Може да тръгнат по пътя на руските власти – да повишават все повече социалните плащания, „заливайки“ с пари всяко социално недоволство. Само дето Чехия не разполага с „петролна тръба“, парите няма да й стигнат задълго и после правителството постепенно ще се срине.

А може да започнат реформи и заради това да изгубят властта, след което ще гледат как други берат плодовете от труда им. При всяко положение обаче трябва първо да спечелят предсрочните избори, а сетне да не хлътнат и те в някой корупционен скандал – за разлика от Русия в Чехия той може да стане повод за правителствена криза и оставка на кабинета.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.