www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
събота, 16 декември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Долче вита за партиите в Италия

27 Април 2012

 

Италианците са на диета, но политическите партии
продължават да получават от държавата луди пари

Лидерът на Северната лига Умберто Боси. Снимка: робедикап

Политиката живее от корупцията. Корупционните скандали периодично разтърсват новините, но държавното финансиране за партиите парадоксално нараства след всеки нов скандал. От 0,35 евро на избирател и на година, държавната субсидия, предназначена да покрие разходите, направени по време на изборите от италианските политически партии, нарасна на 4 евро на парламентарните избори от 2008 г. Скоро тази субсидия може дори да достигне 6 евро. Така италианската държава субсидира всяка година партиите с няколко милиона евро, което си е истинска лудост във време на криза.

“Днес сме в същата ситуация като през 1974 г.”, казва Серджо Рицо, преглеждайки регистрите на Сметната палата. Този разследващ журналист от в. “Кориере дела сера” е един от най-добрите италиански експерти по въпроса за финансирането на партиите. Книгите на Рицо, превърнали се в бестселъри, критикуват безпощадно крайностите на Кастата, както той нарича управниците на страната. .

1974 г. е повратна за Италия. По инициатива на християндемократичния депутат Флавио Пиколи и след два оглушителни скандала за тайно финансиране на политическите сили от промишлени групи, италианският парламент гласува първия закон за държавното финансиране на италианските партии. Този закон забрани на партиите да получават други държавни субсидии освен тези за покриване на техните изборни разходи. Законът освен това задължи партиите да оповестяват отвъд пределите на скромните дарения, сумите, които получават от частни дарители, в противен случай ще бъдат наказвани от закона.

Но през 1981 г. бяха направени първите промени на закона вследствие на скандала Калтаджироне заради подкупи от голяма строителна компания . Тогава държавното финансиране за партиите беше удвоено и на политическите сили отново беше разрешено да получават държавни субсидии, а техните счетоводни книжа да не се подлагат на никакъв контрол.

През април 1993 г. започна истинската битка. По инициатива на италианските радикали, водени от Марко Панела и Ема Бонино, референдум сложи край на държавното финансиране на партиите. Насред вълнението, породено от операцията Чисти ръце, 90,3 процента от италианците одобриха премахването на държавното финансиране. Но не трябваше много време - само осем месеца - за да реши парламентът през декември на същата година да промени нещата.

Законодателите разрешиха на данъкоплатците да дават 0,4 процента от доходите си на някоя политическа партия посредством доста значимо данъчно преимущество. Като цяло таванът на тези дарения беше фиксиран на общо 56 милиона евро, а после увеличен на общо 82 милиона евро. През 1997 г. парламентът задължи политическите партии да си изготвят бюджет, но само Сметната палата може да проверява точността на направените по време на предизборните кампании разходи.

Две години по-късно, със закон 157 в Италия се създадоха пет фонда, захранвани от държавни средства, с които се възстановяват разходите на политическите партии, направени по време на предизборните кампании за парламентарните, сенатските, европейските и местните избори или за референдумите.

През 2006 г. италианските законодатели отидоха още по-далеч, като решиха, че похарчените за изборите пари с таван фиксиран на 193 милиона евро и изплащани на годишни траншове ще продължават да се възстановяват на партиите дори и ако мандатът на парламента е прекъснат от предсрочни парламентарни избори. Подобно нещо се случи при предсрочните парламентарни избори през 2008 година.

Тогава партиите продължиха да получават сумите, полагащи им се заради предходния парламентарен мандат и ги съчетаха със сумите получени след изборите от 2008 година. Така малките партии, които въпреки че не преодоляха прага от 4 процента за влизане в парламента, но успяха да съберат 1 процент от гласовете на избирателите, също имаха право на това възстановяване на разходите. Така например крайнодясната формация Десницата, която спечели 2 процента от гласовете на избирателите през 2008 г. получи 6,2 милиона евро, докато кампанията й за предсрочните избори й костваше едва 2,5 милиона евро.

Сметната палата може само да гледа с недоумение на всичко това. На нейните магистрати им е трудно да говорят за “възстановяване на разходите”, когато сумите, изплатени от държавата на партиите се оказват три пъти по-високи от действително похарчените за изборите пари. За парламентарните избори през 2008 г., след които Силвио Берлускони се върна на власт, всички партии похарчиха общо 136 милиона евро, но държавата им възстанови общо 503 милиона евро. “Тоест говорим за печалба от 270 процента”, казва Серджо Рицо.

С годините това възстановяване на средствата не престана да се увеличава. През 1973 г. всяка партия получаваше по 0,35 евро на избирател и на година, после сумата започна да нараства: 1 евро през 2001 г., 2,47 евро през 2006 г и 4 евро през 2008 година. Към това трябва да се прибавят и публичните субсидии за партийните вестници. Така например през 2008 г. “Падания”, всекидневникът на Северната лига, получи 4 милиона евро. През същата година над 6,37 милиона евро бяха изплатени на в. “Унита”, свързан с Демократическата партия.

“Как да умножим 11 пъти капитала си за 5 години, без да поемаме най-малкия риск? Ами попитайте Северна лига!”, написа неотдавна Серджо Рицо. През 2008 г. ксенофобската и настояващата за по-голяма автономия партия похарчи 3,746 милиона евро за изборите, а получи от държавата 41,384 милиона евро, тоест имаше печалба от 218 процента на година.

Очевидно това не й стигаше, както показаха неотдавнашните сериозни скандали, принудили нейния харизматичен лидер Умберто Боси да се оттегли от поста на партиен секретар.

Нито една италианска партия не прави изключение от това правило, дори и онези, които се обявяват за най- добродетелни и водят кампания за по-висок морал в обществения живот. Партията Италия на ценностите на бившия антикорупционен съдия Антонио ди Пиетро на последните избори получи 21,6 милиона евро за пет години при действително похарчени 4,4 милиона евро. Партията Народ на свободата на Силвио Берлускони получи 206,5 милиона евро при похарчени 68,5 милиона евро.

Демократическата партия, единствената сила, която представя бюджетни баланси, изготвени от сертифициран одитор, получи 180,2 милиона евро при похарчени 18,4 милиона евро. Не е изненадващо, че на прага на една реформа, която е ключово важна за финансите на Италия, политическите сили се инатят и се държат най-малкото предпазливо.

БТА




Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com