Дъщеря ми завърши във Франция, върна се с надежди тук и избяга обратно

Париж, пл. „Конкорд“. Снимка: Уебшотс

Един българин – Асен от Бургас – по-долу изказва коренно различно мнение за България от това на австралиеца Стив Кайл, който живее в София от 10 години, а преди това е живял в САЩ и Англия (виж тук неговите оценки).

И двамата са прави.
Песимизмът на Асен не е без основания. Но и вижданията на австралиеца не са безпочвени. Кое разбиране за България е по-адекватно – негативните оценки на Асен или позитивните на Стив? Или трябва да приемем и двете?

Следващите редове са от страницата на e-vestnik във Фейсбук, написани от нашия читател Асен от Бургас:

Имам дъщеря – на 28 години. Пет години – от 2003 до 2008 тя беше студентка във Франция. Повечето хора трудно се адаптират към условията на живот в чужда държава, колкото и добри да са те. Никак не е лесно да свикнеш и приемеш чуждите нрави, обичаи и вкусове. Чувстваш се изолиран и не на мястото си. Това е причината много българи да се връщат по родните места след неуспешен опит да се интегрират в чуждото общество. Така и тя, веднага след дипломирането си, избра да продължи пътя си в България, зарязвайки лъскавата витрина на ЕС. Всички ние – родители, роднини и приятели напразно се опитвахме да я убедим, че прави фатална грешка, но тя упорито вярваше, че постъпва правилно. Последваха обаче 4 неочаквано трудни години за нея в България, през които тя хранеше илюзии, че утре ще е по-добре от днес и от вчера. Горчивият опит я научи, че младият специалист няма шанс за професионална реализация тук, освен ако по някакъв начин не е протеже на човек с влияние в бизнеса, политиката или въобще в обществото. Разбра, че европейската й диплома за висше образование плюс перфектното ниво на владеене на 2 чужди езика (френски и английски) не са значим фактор при намирането на работа. Доминиращо и решаващо бе неписаното правило за връзкарството и ходатайството. През тези 4 години тя се нагледа на какви ли не други абсурди в България, а именно:

– безпринципни и бездарни хора на ръководни постове
– парадоксални и деструктивни управленски решения, водещи към безпътица
– обречени на провал реформи, създаващи верижна реакция от проблеми
– отчайваща безизходица и пред младите, и пред възрастните
– ужасяваща липса на добра перспектива в обозримото бъдеще
– непрестанно нарастваща армия от безнадеждно безработни заради възраст, пол, заболяване
– масова практика по неосигуряване на работещите и безпардонното им експлоатиране от работодателите
– унизително заплащане на труда
– нереално високи европейски цени на стоки и услуги при доказано най-ниски доходи
– кошмарно състояние на държавните болници и тенденциозно лошо обслужване в тях
– деградирали хора, изгубили човешкия си образ и вяра
– отчайваща липса на човещина и взаимопомощ между хората
– потресаващо безразличие към проблемите на другите
– повсеместно криене на доходи
– безогледно ограбване на всичко все още неограбено
– узаконен рекет на банки, мобилни оператори, енергоразпределителни дружества, топлофикации над клиентите им
– тотална корупция на всички нива сред държавните служители
– невъобразима мръсотия в бита и в душите на хората
– глутници улични помияри, сеещи зарази и разкъсващи хора, но въпреки това ползващи се едва ли не със статута на свещените крави в Индия
– масово нарушаване на всички правила, закони и норми на поведение
– абсолютно незачитане правата на другите
– открито враждебни отношения между хората
– наглост и арогантност на дебеловрати мутри
– шокираща липса на сигурност и адекватна защита на хората от измами и бандитизъм
– насилие и престъпност, безнаказано ширещи се навред
– скандално беззаконие и абсурдни закони, не защитаващи правата и интересите на невинни потърпевши, а толериращи явни нарушители и престъпници–рецидивисти
– позорна съдебна система, активно и пасивно осуетяваща раздаването на истинско правосъдие чрез протакане на делата с години и налагане на символични присъди за тежки престъпления
– хора, изгубили надежда за възмездие и справедливост
– безконтролна подмяна на всичко истинско, качествено и оригинално с ментета и опасни фалшификати
– простотия и антикултура, заливащи ни отвсякъде

Всичко това най-накрая провокира и в нея неудържимо желание да напусне България, връщайки се в негостоприемната чужбина, която заряза без колебание през 2008. Взе това трудно решение след като окончателно се убеди, че българите нямат и в близко бъдеще няма да имат реален шанс да живеят човешки в Родината си. Безпътицата, мизерията и липсата на перспектива принуждават тревожно голяма част от тях да напускат България. Освен ако не се примирят с гореизброените реалности, приемайки ги като своя естествена среда.

(Със съкращения, от страницата на e-vestnik.bg във Фейсбук)

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.