Коя авария е по-голяма – в Чернобил или Фукушима? И каква следва?

Взривът в ядрената централа „Фукушима 1“. Снимка: от тв екрана

Всяка година в края на април, когато има годишнина от аварията в Чернобил през 1986 г., отново и отново в медиите се отваря темата за АЕЦ и ядрената енергия.
Рискът от аварии въобще не опира до симпатии или антипатии към руската или западната техника. За 32 години от 1979 г. (аварията в Три майл айланд, САЩ) до 2011 г. (Фукушима) вече има три големи ядрени аварии, с три различни вида реактори, по три различни причини, в три различни страни.
У нас години наред имаше натиск – политически, медиен, външен, всякакъв –  да се строи нова АЕЦ. Поради финансова несъстоятелност и финансов риск за инвестициите и цената на енергията този проект е замразяван няколко пъти от края на 80-те години досега.

В България запалянковците по ядрената енергия са мнозинство. Докато в някои европейски страни тя е забранена с конституция (Австрия), другаде след Чернобил с референдум са затворени всички ядрени реактори (Италия), а в страни като Германия и Швейцария след аварията във Фукушима приеха програми за закриване на ядрените си централи.

След катастрофата във Фукушима през март миналата година, почитателите на Русия и руската техника започнаха да пишат по форумите, че японската авария в АЕЦ била по-голяма от тази в Чернобил. Преди Фукушима пък, любителите на всичко руско твърдяха, че аварията в на остров Три майл айланд в САЩ е по-голяма от тази в Чернобил. Съветският атом – най-мирният атом…

АЕЦ в Чернобил, снимка от хеликоптер на реактора дни след аварията. Снимка: АП/БТА

В подкрепа на тази вяра японското правителство повиши категорията на аварията във Фукушима до максималната 7-а степен, като по този начин я изравни с Чернобил. Но нито сега, нито занапред тази авария може да се изравни с чернобилската. Веднага след като Япония повиши степента на аварията през април 2011 г., в централата на Международната агенция за ядрена енергия във Виена дадоха пресконференция, на която експертът на агенцията Денис Флори заяви, че “Фукушима и Чернобил са напълно различни. Това е съвсем различен инцидент. Нивата на изпусната радиация са напълно различни”, въпреки че и двете делят един и същи рейтинг по международната скала за атомни кризи.

Основната разлика е в причината и в обема на радиацията

По данни на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), общото отделяне на радиация във Фукушима достига 370 000 терабекерела спрямо 5,2 милиона терабекерела в Чернобил. Каквото и да означава тази мярка, в Япония има изпускане на радиация 14 пъти по-малко отколкото в Чернобил.

Най-голямата разлика е в причината за аварията. В Япония тя е земетресение от 9-а степен по Рихтер, предизвикало цунами с височина на вълната доста над предвидената дига на брега пред централата. Това иде да покаже колко наивно човечеството строи ядрени централи, без да предвиди всички рискове. В Япония след този инцидент закриха още една АЕЦ, която е построена в район, изложен на риск при земетресения.

В международните оценки за аварията в Чернобил е отбелязана като главна причина липсата на култура на безопасност, въпреки че у нас се изтъкват конструктивни причини. Но главното не е в техниката, не е във вида реактори. От този тип като в Чернобил и сега в Русия работят 11 ядрени реактора, които са остарели и трябва да бъдат изведени от експлоатация. Това заяви след аварията във Фукушима руският ядрен експерт Владимир Кузнецов пред агенция Франс прес. “Основната поука, която трябваше да извлечем от Чернобилската катастрофа, беше постепенно да спрем реакторите тип РБМК. Обаче вместо да спрем тези реактори или да ги експлоатираме до 60-70 процента от капацитета, в Русия ние ги свръхексплоатираме на 104 процента, защото нови реактори почти не се строят”, заяви Кузнецов и определи това поведение като престъпно. (Както се видя Русия искаше да построи най-новите си реактори в България, а не там).

Засегнатият реактор във Фукушима има защитен контур, няма директно изхвърляне от горене на радиоактивен материал в атмосферата. Има съмнения, че радиоактивна маса от реактора е изтекла навън през пукнатина, но под него има уловител.

Аварията в Чернобил през 1986 година бележи най-ниската точка в доверието към ядрената енергия. Две десетилетия правителства и банкери не искаха да имат нищо общо с АЕЦ. Снимка: анюз.ру

В Чернобил реакциите в реактора станаха неуправляеми, той избухна и започна да се топи и горя цял месец, като замърсяваше атмосферата и потъваше надолу в земята, разруши и постройката в която се намира. Накрая беше покрит с бетонен саркофаг и отгоре, и отдолу, с подземно строителство. Сега ще се строи поредният нов саркофаг, който трябва да изкара 100 години (радиоактивните материали имат период на полуразпад до 24 000 години – плутоният).

Каквито и да са причините за авариите във Фукушима и Чернобил, това не е успокоително за никоя АЕЦ по света. Във Фукушима природно бедствие с неочаквани размери изважда от строя повече техника, отколкото някой е допускал. Колко реактори в света са застрашени от такива инциденти? Никой не знае още. Никой не може да предвиди големи земни бедствия. Но очевидно ядрените централи са доста по-рискови, отколкото се допускаше досега.
При тази честота на големи аварии в АЕЦ – три за 32 години – една авария в Западна Европа е напълно възможна и с нея ще бъде окончателно приключено с ядрената енергия като източник на ток.

Засегната територия при авариите

Във Фукушима – замърсяването е в радиус между 30 и 60 км., в различни посоки.

В Чернобил (тогава СССР, сега Украйна), опасното замърсяване е било в радиус около 500 км. Но общата замърсена площ е около 150 000 кв. км., върху която са живели общо към 5 млн. души. Трайно е изселен един град (Припят) и няколко села.

23 години от аварията в Чернобил
Медицински работници, които са се борили с пораженията от аварията в Чернобил, на възпоменателна церемония в руския град Красноярск. Снимка: Ройтерс

В Япония за около 2 месеца са евакуирани няколко десетки хиляди души, дори в не толкова замърсен район – доброволна евакуация в радиус от 30 км.

В Чернобил са евакуирани 115 000 души (според някои източници отначало са изселени 330 000 души), в същия 30-километров радиус. След 1986 г. в други райони са се преместили общо над 220 хил. души. Но и стотици хиляди са останали да живеят в замърсени територии.

Брой на жертвите

В Чернобил според доклад на ООН безусловно потвърдените жертви от радиация и взрив в реактора са 68. Но се спори колко хиляди смъртни случаи от заболявания от рак са предизвикани от аварията и колко ще умрат тепърва.

Запечатаната и изолирана в зона атомна електроцентрала „Чернобил“. Снимки: Марина Низамска

Във Фукушима няма нито един смъртен случай от аварията. Отбелязани са 5 смъртни случая в централата – един починал от инфаркт, двама пометени от вълната цунами и др., но като причина не може да се посочи аварията. Поради ранното и масирано предупреждение на населението за водата и храната, ефектът от радиацията върху населението е сведен до незначителен.

И още един интересен детайл – в Япония в спасителните акции участват доброволци.
В СССР в спасителните операции са изпратени военнослужещи по заповед. Това не изключва и доброволно включване на военнослужещи да работят в спасителни операции.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.