Защо Медведев получава партията

в. Известия

В Русия масово наричат партията на Путин „Партия на мошеници и крадци“. Пародия на емблемата на „Единая Россия“

Предложението да оглави „Единна Русия“, направено на Дмитрий Медведев, отвсякъде изглежда съвсем естествено. Защото той дълги години – още откакто бе на работа в президентската администрация, сътрудничеше с тази партия, твърдеше без кавички, че е неин съмишленик, участваше в конгресите й, разговаряше с актива й, оглави и нейната листа на изборите за Държавна дума.

Накрая, това решение – ако бъде взето, ще се впише в логиката на реформите, прокарвани от него на президентския пост с цел укрепване на демократичните институции и развитие на политическата култура. Тъй че няма нужда според мен подробно да разглеждаме причините. Безспорно е уместно обаче да преценим последиците от тази стъпка, нейните плюсове и минуси, възможностите и рисковете за основните заинтересовани страни.

Самият Медведев ще получи контрола върху най-голямата политическа партия и най-голяма политическа сила в страната с всичките й атрибути, кадровия актив и инструментите за управление – от федералния център до общините. Както и да го въртим и сучем, „Единна Русия“ е единствената политическа вертикала, изградена не чрез държавните властови органи, но притежаваща колосално влияние върху тях.

Обратното впрочем също е вярно. „Малкото“ и „голямото“ правителство на Медведев ще се сдобият с нови ресурси, възможности за кадрови назначения и неформални контролни функции.

Проблемите и рисковете за новия партиен лидер, както обикновено в подобни случаи, произтичат от достойнствата на „Единна Русия“. Като всяка мощна машина партията също натрупва инерция – тук говорим за инерция в идеологически, технологически и кадрови план. А при това отдавна се нуждае от капитално обновяване. Както всъщност и цялата страна. Същевременно ще се наложи Медведев да реши за себе си и трудната дилема как да се позиционира в партията – да стане ли неин член или не. Кое ще е по-важно в тези условия – да укрепи влиянието си вътре в структурата или да запази възможността да маневрира? Изборът не е от най-лесните.

Путин показно демонстрира лична почтеност, умение да си държи на думата и увереност в собствените си сили. Междувременно пред него се очертават перспективи да поведе сложна игра с различни групи за натиск. Защото дори за най-силните лидери е рисковано да останат с тях насаме. В този смисъл партийното подсилване на Медведев е в интерес на бъдещия президент – в най-близко бъдеще ще му е необходим силен кабинет, а не „висяща“ апаратна структура без публичен ресурс.

„Единна Русия“ пък общо взето печели. Докато по-рано елитът (чак до губернаторите) току изпадаше в ступор от „сигналите“, че Медведев се кани да формира собствена партия, сега няма да има основание за подобни неща. И бъдещият премиер, и бъдещият президент ще са свои хора. Естествено предстоят усилия за преформатиране на управляващата партия, та да пасва на новия стил. Партията обаче не е приватизирана от сегашния й апарат и никой няма индулгенция за в бъдеще.

За мнозина ще е тежко да преживеят загубата на днешните си постове. Никой обаче, дори сред най-висшите й апаратчици, както и сред обикновените й членове и предани симпатизанти, не се съмнява, че „Единна Русия“ трябва да бъде обновена. Недостатъците й понякога се превръщаха в сериозно бреме дори за Путин. Това не може да продължава повече.

Дошло е друго време – партията не може само да реагира, трябва сама да формира дневния ред. С идването на Медведев тя ще запази възможността да влияе върху кадровите и политическите решения в рамките на изпълнителната власт. Нещо твърде важно в светлината на предстоящите преки избори за ръководители на отделните региони в Русия.

Няма смисъл да анализираме евентуалните плюсове и минуси на това решение от гледище на опозиционните партии. Ако Медведев склони, те ще са недоволни – решението му само ще подсили основния им политически противник. Това недоволство неизбежно ще се излее върху Медведев и управляващата партия, когато Държавната дума започне през май да обсъжда кандидатурата му за министър-председател, макар и с предизвестен резултат.

Двата неформални идеологически лагера, активно влияещи днес върху дневния ред, ще реагират отрицателно – и това трябва да бъде взето предвид.

Радикалните либерали пак са разочаровани. Естествено не тъй силно, както на 24 септември*, но достатъчно сериозно, за да развалят празничното настроение. Стратегията им, целяща политически да унищожат Путин, като отслабят Медведев, не бе осъществена; не се оправда и очакването за остър апаратен и личностен конфликт между членовете на тандема.

Те няма да признаят, че Медведев действа като сериозен политик, нежелаещ в техен интерес да пренебрегне своето бъдеще заради принципи и идеологеми, които му се натрапват изкуствено. Както се случва по принцип в подобни ситуации, разочарованията на либералите ще предизвикат оскърбителни нападки срещу онзи, който ги е разочаровал. И атаките срещу Медведев и „Единна Русия“ откъм този лагер само ще нарастват, докато успеят да открият някоя „нова любов“.

Консерваторите също са разочаровани и също ще атакуват управляващата партия начело с Медведев. Защото те пък искат Путин възможно най-бързо да върне статуквото от средата на миналото десетилетие. Те възприемат лидерската позиция на Медведев в „Единна Русия“ само като стъпка в угода на креативната класа, протестирала на Блатния площад. Смятат за неприемливо партията на мнозинството и правителството да бъдат оглавени от политик, който им е чужд по идеология и стил. При това усещат, че за Путин Медведев не е тъй далечен човек, колкото изглеждаше в началото – и това ги настървява двойно повече.

Последиците от решението на Медведев имат и още няколко аспекта, засягащи вече не реакцията на отделни групи, а на политическата система като цяло.

Първо, потвърждава се една важна практика, засега без дълга традиция – водачът на листата на партията победителка в парламентарни избори да оглавява кабинета. Потенциалната възможност партиите да диктуват логиката в действията на изпълнителната власт и състава й ще направи политическата система по-естествена и стабилна, ще осигури занапред добър стимул на основните играчи.

Второ, за пръв път може да видим как органично се сменя не само реалният ръководител на управляващата партия, но водачът на една голяма партия изобщо. Повечето партии в Русия са създадени по клиентелисткия модел и не са подготвени за такива кадрови рокади. Твърде сериозно подсещане за лидерите на парламентарните опозиционни партии.

Разбира се, не споменахме всички заинтересовани участници, чиито интереси и проблеми е възможно да се представят накратко. Като цяло обаче контурите са ясно очертани според мен. Също както е ясен и основният извод от всички тези съображения: предстоящите в най-скоро време политически събития ще са толкова динамични, а възможните обрати в сценариите тъй ненадейни, че по-добре да не правим припрени заключения кой е победен и кой – победител.

БТА

* На 24 септември 2011 г. президентът Дмитрий Медведев и премиерът Владимир Путин съобщиха пред конгрес на „Единна Русия“ решението си във връзка с изборите за държавен глава през март 2012 г. Медведев предложи на конгреса да подкрепи кандидатурата на Путин за президент. Същевременно той прие предложението на Путин да оглави листата на управляващите на изборите за парламент миналия декември и в случай на успех да оглави бъдещото правителство.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.