Ново напрежение в еврозоната

Синика Тарвайнен
ДПА

Европейската централна банка (ЕЦБ) е подложена на все по-голям натиск да ускори действията си в подкрепа на борбата с дълговата криза в еврозоната на фона на признаците за подновяване на финансовото и политическото напрежение около 17-членния валутен съюз.

Решението на международната рейтингова агенция Standard & Poor’s (S&P) да намали кредитния рейтинг на Испания с две степени насочи вниманието към задълбочаващото се усещане за недоверие в икономиката, разпространяващо се из еврозоната, докато правителствата се борят да понижат високите равнища на дълг и дефицит в момент на отслабващ икономически растеж.

„Въпросът е кога, а не дали ЕЦБ ще осигури още подкрепа за Испания“, отбелязва Сони Капур от икономическия мозъчен тръст Re-Define.

Като се има предвид обаче, че от декември ЕЦБ, чиято централа се намира във Франкфурт, е отпуснала евтини заеми за над един трилион евро (около 1,3 трилиона долара) и намали лихвените проценти с общо 50 базисни пункта в края на 2011 година, анализаторите не очакват някакви съществени промени в позицията на банката, когато тя се събере на заседание идната седмица (т.е. тази седмица – бел. пр.) в испанския град Барселона.

„ЕЦБ ще устои на натиска да предприеме по-смели действия за решаване на проблемите в еврзоната“, коментира Дженифър Маккиоун, старши икономист за Европа в изследователската група Capital Economics.

„Макар да признава, че икономическата перспектива се влошава, президентът на ЕЦБ Марио Драги изглежда решен да излезе с аргумента, че ЕЦБ вече е направила достатъчно, осигурявайки ликвидност на банките в региона и понижавайки лихвите до рекордни минимуми“, допълва специалистът.

Съобщението на S&P, че е свалила кредитния рейтинг на Испания от „А“ на „ВВВ+“ (лат. букви) с негативна перспектива отново тласна лихвите по облигациите на Мадрид към съдбоносния праг от 6 % на търга в петък.

Това стана на фона на опасенията, че Испания би могла да стане следващата страна от еврозоната, принудена да прибегне до ръководения от ЕС спасителен фонд, за да може да укрепи банковата си система.

Покачването на лихвите по испанските дългови книжа доведе до нарастване на доходността и по облигациите, емитирани в петък от Италия, Франция и Белгия, тъй като инвеститорите са скептично настроени за изгледите страните от еврозоната, затънали в дългове, да оздравят държавните си финанси.

Доходността по 10-годишните италиански облигации доближи прага от 6 %, достигайки най-високото си равнище от януари.

Съществуващата несигурност, пред която е изправена еврозоната, се подсилва от поредицата гласувания идния месец, когато избирателите, ядосани от продължаващите призиви за бюджетни икономии във валутния съюз, ще упражнят правото си на глас, оценявайки усилията на европейските лидери да се справят с над двегодишната дългова криза.

Сред тях са президентските избори във Франция, където временният водач в класирането Франсоа Оланд от Социалистическата партия планира да поиска промени в така наречения европейски фискален пакт за бюджетна дисциплина – ключова част от неговата предизборна кампания.

Подчертавайки политическото напрежение, германският канцлер Ангела Меркел рискува да поведе Берлин към сблъсък с Оланд, след като в петък изключи като вариант каквито и да било преговори по фискалния пакт, иницииран от нея и френския президент Никола Саркози.

„Фискалният пакт е договорен“, заяви Меркел пред в. „Вестдойче алгемайне“. „Парламентите навсякъде в Европа са на крачка от приемането му“, допълни тя.

Междувременно испанското правителство запази курса си на строги икономии, обявявайки в петък, че очаква до 2016 година напълно да се отърве от бюджетния си дефицит, който в момента е 8,5 %.

„Политиките на икономии не са на Меркел“, но те формират „един проект, от който всички ние сме част, защото поискахме това доброволно“, заяви в четвъртък премиерът на Испания Мариано Рахой.

Критиците твърдят, че правителствените съкращения на разходи задълбочават сегашната рецесия и подкопават икономическото възстановяване. Правителството съобщи в петък, че очаква икономиката да нарасне с 0,2 % през 2013 година – дори по-малко в сравнение с S&P, която излезе с прогноза от 0,5 %.

Скептицизмът около ефективността на правителствената политика се засили, след като статистическата служба (INE) обяви, че безработицата се е повишила до внушителните 24,4 %.

Икономиите и либералната икономическа политика на Рахой стигнаха до „задънена улица“, отбеляза представителят на социалистическата опозиция Оскар Лопес. „Рахой е сам с Меркел в Европа“, посочи той.

Дори външният министър Хосе Мануел Гарсия-Маргальо заяви, че „ужасните“ данни за безработицата показват „огромните размери“ на икономическата криза в Испания и призова ЕС да помогне на Мадрид да стимулира растежа.

Голяма част от безпокойството за Испания се съсредоточи върху банковия сектор в страната, след като дори водещите банки Santander и BBVA обявиха спад на печалбите тази седмица (т.е. миналата седмица – бел. пр.). (А днес, 30 април, S&P понижи с две степени оценката си за Santander и BBVA, като свали рейтинга на общо девет испански банки – бел. ред.).

Банковият сектор може да има нужда от помощта на ЕС до края на годината, написа в икономическия всекидневник „Експансион“ независимият борсов анализатор Исмаел де ла Крус.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.