Медицинският туризъм – новото Елдорадо

Франс прес

Румънски лекар преглежда пациентка в кабинета си. Снимка: Университет Тюлейн

Липосукция в Атина или операция на очите в Дубай? Бързо разрастващият се медицински туризъм изкушава все повече и повече държави, но не всички ще извлекат полза от тази финансова „манна небесна“.

Всички искат своя дял от пая, потвърждава Санджив Малик, директор на базираната в Дубай болнична мрежа „Ди Ем хелткеър“ (DM Healthcare), на конференция по темата, събрала над 300 представители на сектора в края на миналата седмица.

Самият пай става все по-голям: близо 3 млн. пациенти се лекуват в чужбина всяка година. Според прогнозите на консултантската фирма Кей Пи Ем Джи (KPMG) приходите от медицински туризъм трябва да достигнат тази година 100 млрд. долара (при 79 млрд. през 2010 г.) и 130 млрд. до 2015 г.

Традиционно пазарът е строго разпределен

Мексико е за американските пациенти, Тайланд, Индия и Малайзия за азиатците, Унгария и нейните зъболекари, чийто ценоразпис е предизвикателство за всички конкуренти, са класическите дестинации за онези, които търсят по-евтино и често по-бързо лечение в сравнение със своята страна.

Много богати руснаци се лекуват в Германия, подобно на мнозина граждани на държавите от района на Персийския залив. Заможните африканци пък идват във Франция, а богатите латиноамериканци – в Маями.

По общо правило медицинският туризъм не е глобален, а регионален, твърди Кийт Полард, който поддържа специализирания сайт Treatment Abroad.

Все по-голям брой страни и болници обаче искат да вярват, че той е световен, и да намерят своето място под слънцето. Турското правителство, например, желае да е един от актьорите

на един пазар, където доминираща позиция имат частните болници и клиники, твърди Емин Чакмак, директор на турска неправителствена организация в областта на медицинския туризъм.

Анкара постави началото на програма за разрушаване на стари болници, на чието място е предвидено да бъдат построени медицински заведения, предназначени приоритетно за чужденци. На мушката по-конкретно са клиентите от страните от арабския свят и от района на Персийския залив.

Нещата стоят по същия начин в Дубай, където бе създадена „изцяло медицинска зона“, която иска да привлече клиентелата от съседните държави.

Дубай традиционно бе страна, която „изнасяше“ пациенти, но сега иска да ги приема, отбелязва Енрик Майолас, директор на „Барселона сентро медико“ (Barcelona Centro Medico) – структура, натоварена със задачата да привлича чуждестранни пациенти за двайсетината болници в каталунската столица.

Кристиан От-Сесай от германската болнична група „Вивантес“ (Vivantes) признава, че конкуренцията е жестока. Пазарът обаче е толкова голям, че това не е конкуренция, при която единият печели за сметка на другия, иска да вярва той.

„Вивантес“ е на път да оборудва няколко от своите клиники в Берлин със „стая комфорт“ за чуждестранните си пациенти, с хотелиерски персонал за задоволяване и на най-дребните прищевки.

Градските власти паралелно откриха специална спешна линия за тези болни от чужбина и преди всичко за техните семейства, за които може да бъдат организирани и шопинг-турове или посещения на музеи.

Частният болничен център „Хигия груп“ (Hygeia Group), базиран в Атина, залага също на туризма като търговска практика.

Гърция освен това може да се похвали с цени за естетичната хирургия и поставяне на ортопедични протези, които са със 70% по-ниски от останалата част на ЕС или в САЩ. Кадрите от последните месеци от центъра на Атина с огън и кръв? Това няма нищо общо с нас, уверяват от центъра.

Още повече че играчите в сектора си затварят с охота очите за известен брой рискове и проблеми. Усложнения, етични проблеми, поверителност на данните, има толкова неща, за които трябва да се помисли.

Получаването на сметката след интервенциите не е достатъчно, секторът трябва да лекува, ако наистина иска да спечели доверие, заключава Полард.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.