Политик ренегат и съвременен Атлас се сблъскват на изборите в Гърция

Шейсетгодишен икономист и 55-годишен адвокат конституционалист се изправят един срещу друг на парламентарните избори в Гърция, след които обаче не е изключено да загърбят различията и да формират коалиция.

Очаква се лидерите на двете основни партии в страната – консервативната „Нова демокрация“ и социалистическата ПАСОК – да получат най-големите дялове от гласовете на избирателите на предсрочните избори на 6 май, съответно 22-25.5% за консерваторите и около 18% за социалистите.

Консерваторът Андонис Самарас е представен от агенцията като „политик ренегат“ и „непреклонен“ човек, който не отстъпва на принципите си, като се припомня политическата му кариера, в която „упорството е било постоянен компонент“. DPA изтъква, че той не се е поколебал дори да се оттегли от „Нова демокрация“, когато ръководството на тогава управляващата партия се отклонило от неговата линия.

„Инатливостта“ си Самарас е демонстрирал и при мандата си като външен министър в началото на 90-те години, когато поде безкрайния спор със съседна Македония за името, както и като министър на културата, когато се зае с непосилната задача да отвори новия музей на Акропола в определения срок и не отстъпи от това решение.

Сега лидерът на консерваторите с магистърска степен по икономика обещава да поправи несправедливостите от мерките за икономии, които включват орязване на пенсии и заплати и данъчни утежнения, и цели да съживи гръцката икономика чрез понижаване на данъците и ограничаване на разхищенията. По думите му увеличаването на данъците, предписано от международните кредитори на страната, само е влошило рецесията.

Самарас поиска от избирателите ясен мандат, за да може „Нова демокрация“ „да направи необходимото за страната“, и се надява, че промяна в обществените нагласи в последната минута ще му осигури достатъчно гласове, за да формира правителство, без да се налага подновяване на коалицията.

ПАСОК и „Нова демокрация“, двете основни партии в Гърция, които подкрепят спасителното кредитно споразумение, ще трябва да спечелят между 35 и 40 процента общо, за да съставят заедно правителство. Изходът обаче в крайна сметка ще зависи от това дали двете формации ще успеят да загърбят различията и да формират силна коалиция, посочва агенцията.

Социалистическият лидер Евангелос Венизелос приема предстоящия вот и за предизвикателство да възстанови имиджа и доверието в ПАСОК, разклатени от серия скандали. Той в известна степен вече успя в тази задача, след като през март пое лидерския пост от своя предшественик, бившия премиер Георгиос Папандреу. Венизелос успя да съживи популярността на социалистическата формация, която в определен период беше изпаднала до пето място в социологическите проучвания.

„Предизвикателството е да се борим със зъби и нокти, за да направим партията отново велика“, каза пред полупразен стадион Венизелос по време на митинг на симпатизанти на ПАСОК в Ираклион, главния град на остров Крит.

Макар че като финансов министър именно той удвои данъците върху доходи и имоти, Венизелос призова електората да определи първо място на ПАСОК на изборите. Неведнъж лидерът на социалистите е казвал, че няма за цел да стане премиер и че се стреми към коалиционно правителство с други партии.

„Ако ПАСОК стане част от една управляваща коалиция след изборите, ще се опитам да убедя Европейския съюз и Международния валутен фонд да дадат на страната повече време, за да изпълни условията на новото кредитно споразумение“, каза още Венизелос.

В политическата си кариера сегашният лидер на социалистите, който е следвал право в Париж, а в Гърция е завършил докторантура по конституционно право, е бил също министър на транспорта, на правосъдието, на културата и на развитието. Той е известен с острия си ум, сприхавия си нрав, красноречието и проницателността си, посочва агенцията.

Венизелос сравни самия себе си с Атлас, титан от древногръцката митология, който бил наказан от Зевс да крепи на раменете си небето, като казва, че той пък трябва да носи на рамене тежестта на страната.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.