Сбърка ли ЕС с разширяването в източна посока?

Правда.ру 

На 1 май се навършиха осем години от най-голямото разширяване на ЕС. През 2004 г. в редиците му се включиха цели 10 държави, 8 от които са бивши наши сателити от социалистическия лагер. Години по-късно се налага усещането, че това разширяване носи далеч повече трудности, отколкото изгоди – и за самите новаци, и за Евросъюза.

Сред държавите от ЕС тогава се наредиха Унгария, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Чехия и Естония. Както личи, огромното мнозинство нови членки са бивши социалистически страни. Колкото до малките острови в Средиземно море, за Евросъюза не е чак толкова трудно да ги „смели“. Друг въпрос обаче са държавите с общо население 72 милиона души, сравнително нисък стандарт и голям брой проблеми – икономически и политически.

БВП на глава от населението във всички „новобранци“ от 2004 г. без изключение и до днес е по-нисък от средния за ЕС. Всички бивши социалистически страни получават помощ от Брюксел. За да може тяхната икономика, социалната сфера, политическо и правно устройство да бъдат хармонизирани с европейските стандарти, се наложи да бъдат променени стотици закони и да се приемат множество програми. За целта бяха отпуснати десетки милиарди долари.

Не може да се твърди, че ЕС и страните от „стара“ Европа (Германия, Франция, Швеция и т. н.) не са получили нищо от разширяването. Тамошните компании се сдобиха с нови стабилни пазари за пласмент и с евтина работна сила, а самите държави – с орбита на политическо влияние. След приемането им в ЕС и НАТО всички изброени новаци бяха окончателно „прикачени“ към евроатлантическия локомотив. Въпросът е, че дори без включването им в ЕС германските и шведските банки все едно биха се закрепили в Балтика и Централна Европа. И дали всичко си струваше труда?

За балтийците, поляците и т. н. влизането в ЕС бе един вид сбогуване с „тоталитарното“ социалистическо минало. Те можеха да се гордеят, че вече са в клуба на държавите избранички. Естествено към тях потекоха чуждестранни инвестиции и технологии. Те разбраха какви са модерните бизнес модели, с желание заимстваха политическата система. В цивилизационен план всички новаци от 2004 г. винаги са спадали към католическо-протестантския свят. Тъй че в известна степен просто се върнаха в лоното му.

Бързо обаче се откроиха и минуси. Голяма част от пълномощията бяха прехвърлени на Брюксел. Всички стъпки и във вътрешната, и във външната политика се налага да бъдат съгласувани с ЕС. Стига се дотам, че евробюрократите трябва да регламентират какви крушки да се завинтват в обществените места. По-рано оплакванията бяха, че вместо поляците, чехите или унгарците всичко се решаваше от Съветския съюз. Само че ЕС решава вместо тях не по-малко неща. И е изгубена огромна част от суверенитета. За това ли се бореха те в края на 80-те, когато сваляха социализма?

Днес загуба на суверенитет проличава нагледно в помощта за Гърция. Словения, Словакия и Естония (особено последните две) са къде по-бедни от елините, но щом членуват в еврозоната, длъжни са да отпускат средства за тях. Същото (макар и в по-малък обем) са принудени да правят и останалите. Освен дето Чехия – благодарение на вироглавеца президент Вацлав Клаус, остава малко настрана, но това си е различна тема. С друг политик начело на държавата и чехите щяха да са по-сговорчиви.

Веднага ще направим уговорката, че бившите социалистически страни не са еднакви – доста е пресилено да се разглеждат в обща група. Всяка има своя специфика, но сред другите изпъкват като по-заможни Чехия и Словения, признати за развити държави от Световната банка. Приемането им в ЕС поражда доста по-малко въпроси от проблемите с поляците, балтийците, словаците и унгарците. И по-малко негативни последици.

Чехите и словенците изпревариха вече по БВП на глава от населението най-бедната страна в Западна Европа – Португалия, а днес плътно се доближават до Гърция и Испания. Те успяха да запазят своя промишлен потенциал и селското си стопанство. Също и атомните си централи – независимо от натиска на съседна Австрия и на „зелените“ от цяла Европа. За разлика от хората в други бивши соцдържави чехите и словенците не заминават масово на гурбет в Западна Европа. Обратното, именно в Чехия и Словения работят стотици хиляди гастарбайтери.

Все пак обаче има и негативи. При всяко положение Чехия и Словения все още са на страхотно разстояние от жизнения стандарт например в споменатата Австрия. Освен това голяма част от промишлеността и банковата сфера там попаднаха в ръцете на чуждестранни компании. А чуждестранните лица в една държава са и агенти на чуждо влияние. Ако става дума за лица от Германия и Австрия (и от Италия в случая на Словения), по исторически причини нещата може да се развият доста зле.

Така например Австрия открито подкрепя претенциите, които предявяват потомците на германците, изселени от Чехия и Словения след Втората световна война. Това са милиони хора, изгубили имуществото си през 1945-1946 г. – потомците им мечтаят да си го върнат. Може би става дума за милиарди долари. Германия и Италия (последната във връзка с италианците, изселени от Словения) оттеглиха възраженията си, но някои все още подкрепят варианта със заявяване на претенции. И какво ще стане, ако двата европейски гиганта си променят позицията?

Изобщо пък е трудно да говорим за изгоди от приемането на Полша, Унгария, Словакия и балтийските страни в ЕС. Стига да посочим, че милиони поляци, стотици хиляди балтийци, словаци и унгарци заминават да работят в чужбина. БВП на глава от населението в тези държави не достига дори нивото на Португалия. Индустрията и селското стопанство изостават десеторно от Западна Европа. Унгария и Латвия дори са застанали на същия ръб като Гърция, Ирландия и въпросната Португалия.

По инициатива на ЕС бяха затворени много предприятия и други обекти. Полша остана без някои мини, Литва – без АЕЦ „Игналина“, Латвия – без завода „РАФ“. Естонската сметана, латвийските шпроти, литовските сирена, полското месо, унгарските домати, словашките картофи – Западна Европа няма нужда от всичко това. В крайна сметка нивята започнаха да буренясват. Местните банкови системи са под контрола на германци, австрийци и шведи (според държавата).

А да не говорим за политическите негативи. Нека припомним например безкрайните претенции към Русия от страна на балтийците и поляците (отчасти и унгарците). Те явно не съдействат за подобряване на отношенията между Русия и ЕС, но Брюксел не може да пренебрегне изцяло мнението на новите членки. Да не забравяме и проблемите с рускоезичните малцинства и паспортите за „неграждани“ в Латвия и Естония. Пък и в Литва положението с тези неща не е цветущо.

За Евросъюза обаче не е проблематичен само „руският въпрос“. Положението на унгарците в Словакия, взаимните исторически претенции на словаци и унгарци – всичко това край няма. Току пламва отново и спорът за положението на поляците в Литва. Ами стотиците хиляди цигани в Словакия и Унгария? Ами претенциите на Полша да играе роля, равностойна с тази на Германия и Франция, неподкрепени от съответните икономически постижения? Ето какво получи ЕС покрай „мощното си разширяване“.

И не е ли било прибързано през 2004 г. да приеме толкова държави наведнъж? В случаите с Чехия и Словения отговорът е по-скоро отрицателен, но ако говорим за Полша, Унгария, Словакия, Литва, Латвия и Естония, по-скоро трябва да отвърнем с „да“. Европейците впрочем не обичат да признават грешките си. И едва ли ще ги признаят публично.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.