Русия заплашва да сваля спътници на НАТО

Руският президент Медведев на военен полигон преди изстрелването на балистична ракета „Топол“. Снимка: Фишки

Русия може да прибегне до свалянето на спътници от противоракетната отбрана на НАТО и до придобиването на нови модерни способности, ако прецени, че системата представлява заплахи за нея.

Началникът на генщаба на руските въоръжени сили Николай Макаров заяви в четвъртък, че според Москва системата ще може да унищожава руски междуконтинентални балистични ракети, изстреляни от сухоземни позиции и от подводници, независимо от тяхната траектория.

В същото време Русия нямала планове да разполага противоракетни системи извън своята територия, е подчертал той.

Макаров заяви обаче, че в такъв случай руските стратегически ракети може да бъдат оборудвани с комплексни средства за преодоляване на ПРО. Другата опция за противодействие е комическият сегмент на противоракетната отбрана.

Макаров говори по време международната конференция „Факторът на противоракетната отбрана във формирането на ново пространство на сигурност“ в Москва.

Русия настоява да има юридическа клауза европейската противоракетна система да не е насочена срещу руските стратегически ядрени сили. Според Москва единственият изход от споровете около европейската противоракетна система е общата разработка на концепцията и архитектурата на ПРО, така че да бъдат елиминиран нейният антируски потенциал.

„Ние се нуждаем от ясни гаранции, че планираното разполагане в Европа на ПРО на САЩ и НАТО няма да зависи от политически промени в една или друга държава и няма да бъде насочено срещу Русия“, заяви Макаров.

„Ако конфигурацията на тази система придобие по-сериозни възможности, ако се увеличи броят на позициите и се разшири географският район на базирането на средства за ПРО, ако се подобрят техническите характеристики на компонентите на системата, то ние ще бъдем принудени да преминем към по-активно противодействие, макар това да не е нашият избор“, заяви още началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили ген. Николай Макаров.

Зам.-генералният секретар на алианса Алекзандър Вършбоу заяви от своя страна, че Москва ще получи гаранции, че плановете на НАТО за противоракетна отбрана няма да подкопаят руската способност да нанася възпиращи удари.

„Ситуацията с ракетната заплаха се усложнява. Вече около 30 държави разработват ракети, някои от които могат да носят ядрени бойни глави. Увеличават се шансовете да се появи враждебна страна, която да ни заплашва с балистични ракети,“ посочи Вършбоу.

Помощник-министърът на отбраната на САЩ Мадлин Крайдън каза от своя страна, че САЩ планират да приключат с разполагането на системата за противоракетна отбрана към 2021 г. Според Крайдън, цитирана от ИТАР-ТАСС, „опасността от разпространение на ракетно оръжие продължава да се увеличава“.

„Ние сме загрижени от плановете на Иран и Северна Корея. И двете страни пряко или косвено разработват междуконтинентални балистични ракети“, каза още тя.

Според четириетапния план за разполагане на ПРО на САЩ първо ще бъде монтирана радарна система с елементи на ПРО на кораби в Средиземно море в Турция. На втория етап ще се появят системите „Иджис“ в Румъния, а на третия – аналогични обекти в Полша.

На последния етап, след 2020 г., САЩ се надяват да разположат антиракети с голям обсег от типа СМ-3 2Б, които, според Крайдън, ще могат да ограничат ракетната заплаха от Иран.

Руският министър на отбраната Анатолий Сердюков каза от своя страна, че усилията да бъдат намерени взаимно приемливи решения по въпроса за ПРО засега остават без успех. „Ситуацията на практика отива в задънена улица“, подчерта той.

По думите на министъра, на срещата на върха, насрочена за 20 май в Чикаго, НАТО планира да обяви, че е постигната „първоначална оперативна готовност“ на европейската ПРО. „Това ще означава, че САЩ и НАТО смятат да продължат да развиват ПРО, без да отчитат руските опасения“, каза Сердюков.

„Днес пред страните ни стои дилема: или ще успеем да минем теста за сътрудничество и съвместно да реагираме на новите ракетни предизвикателства и заплахи, или ще бъдем принудени да вземаме военно-технически мерки според осъществяването на противоракетните планове“, допълни руският министър.

При все това, според него, руската страна „не е съгласна“ с мненията, че не е възможно да се постигне договореност за ПРО. „Въпреки всички трудности Русия и САЩ успяха да сключат Договора за съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни въоръжения.

Именно в този документ е ясно отразена неразривната връзка между стратегическите нападателни въоръжения и противоракетната отбрана. Този подход създава условия за равноправно партньорство между Русия и НАТО.

Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен пък заяви, че е оптимист за споразумение с Русия за противоракетната отбрана. „Надявам се, че ще успеем“, каза Расмусен в отговор на въпрос възможно ли е да се постигне споразумение с Русия след среща в Лондон с британския премиер Дейвид Камерън.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.