Новата заплаха за Европа – германската алергия към инфлацията

Ройтерс

Докато европейските й партньори агонизират заради рецесията, мерките за икономии и нарастващата безработица, Германия измества вниманието си към един много различен и все пак познат източник на тревога – инфлацията.

Въпреки неотдавнашните данни, които сочат, че потребителските цени в Германия са нараснали само с 2% през април, което е най-бавното темпо за повече от година, някои икономисти виждат началото на опасен ценови балон, който може отново да заброди из страната през следващите години.

Високите цени на петрола и признаците, че германските заплати и цените на имотите се повишават, след като стагнираха през по-голяма част от последното десетилетие, допринасят допълнително за безпокойството.

Главният източник на безпокойство обаче е разхлабената парична политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), която понижи лихвите до рекордно ниско равнище и предостави огромно количество ликвидност на банките от еврозоната в отчаян опит да се противопостави на дълговата криза, обхванала блока от 2009 година.

Подходът на централната банка може да е подходящ за страни като Испания или Гърция, които се борят с разрушителни рецесии и равнища на безработица близки до 25 %.

Той обаче поставя пред нарастващ риск за стабилната Германия, въпреки че истинската заплаха за най-голямата европейска икономика може да не стане очевидна месеци наред.

„В годините след въвеждането на еврото лихвите бяха прекалено високи за Германия и прекалено ниски за страни като Испания и Ирландия. Сега нещата се преобърнаха,“ посочи Йоахим Шайде, който ръководи отдела за прогнози към Килския институт за световна икономика.

„Нищо драматично не се случва в момента, но опасностите, свързани с инфлацията за Германия през следващите две до три години, са много големи,“ добави той. „Има значителен риск всичко да приключи катастрофално.“

Килският институт за световна икономика бе един от осемте мозъчни тръста, които предупредиха миналия месец в доклад, публикуван два пъти годишно, че лошото състояние на някои страни членки на еврозоната може да затрудни връщането на ЕЦБ към по-нормални политики навреме, за да предотврати силното повишаване на инфлацията в Германия.

Преди седмица при необичайна публична намеса в царството на валутната политика германският министър на икономиката Филип Рьослер призова в писмено изявление, одобрено от кабинета, ЕЦБ да се върне към нормалния си режим на работа и да се съсредоточи върху ясната си област на компетенции, свързани със стабилността на цените.

По този начин нещата се официализираха – самото германско правителство бе разтревожено за инфлацията.

Първична неприязън

Защо това е важно? Все пак германците хранят вътрешна неприязън към по-високите цени още от хиперинфлацията при Ваймарската република в началото на 20-те години на миналия век, когато поскъпването изяде спестяванията на цяло поколение. Безпокойството от нарастването на цените не е нищо ново за Германия.

Голямата разлика при сегашния пристъп на тревога е, че той може да има огромни последици за Европа и за надеждите й да изплува от дълговата криза. Според някои икономисти по-високите германски заплати са точно това, което е необходимо за връщането на блока в релсите.

Ако германските потребители имат малко повече доходи на разположение, това може да увеличи търсенето на вносни стоки от креещата европейска периферия, като така се насърчи растежът там. Ако германските работници струват малко повече, то германските предимства пред конкурентите могат да намалеят и така да стане по-лесно за другите европейски страни да продават стоките си.

Ако има точен момент, в който Германия да толерира по-високите цени, може би той е точно сега. Затова общественото изразяване на безпокойството от инфлацията в Германия е обезпокояващо за някои хора. Ако страховете се засилят през годината, натискът върху ЕЦБ, оказван от Bundesbank, политици и германските медии, със сигурност ще нарасне.

Ако натискът доведе до по-ограничена парична политика, това може да постави под въпрос стратегията за растеж, която скоро предстои да бъде представена, и за която европейските лидери говорят толкова много през последните месеци.

„Ако хората, които отговарят, предимно германци в момента, че корекцията трябва да стане изцяло чрез спад в абсолютното равнище на заплатите и на цените в страни с дефицит по текущата сметка и огромни дългове, тогава Европа се готви за трудно, може би, загубено десетилетие,“ писа тази седмица бившият главен икономист от МВФ и преподавател в Масачузетския технологичен институт Саймън Джонсън.

„Ако обаче част от регулирането стане чрез по-високи заплати в Германия, като се отдаде дължимото на повишена производителност в съчетание с продължаващ просперитет, пътят напред ще бъде по-лесен.“

„Сега е наш ред“

Дали наистина Германия има проблем с инфлацията?

Германските заплати със сигурност се повишават. Миналия месец консервативната партия на германския канцлер Ангела Меркел съобщи, че ще се опита да вкара в парламента нов закон да минимална заплата в страната до края на годината – стъпка, която ще доведе веднага до повишаване на заплатите.

През март два милиона работници от държавния сектор на Германия получиха увеличение на заплатите от 6,3 % за период от 2 години. IG Metall, който представлява 3,6 милиона работници в инженеринговия сектор, настоява за увеличение на заплатите само за тази година с 6,5 %.

Готовността на профсъюза да започне предупредителни стачки тази седмица и по-смелата риторика на неговите лидери подчертава само колко силна е станала позицията му в сектор, в който много компании отчитат значителни печалби, работят с пълен капацитет и се борят с недостига на квалифицирана работна ръка.

„Сега е наш ред“,заяви в първомайската си реч Михаел Зобер, председател на Обединението на германските профсъюзи.

Страховете от спиралата заплати-цени обаче според много икономисти са преувеличени. Данните, оповестени миналия месец от федералната статистическа служба, сочат, че цената на труда на час в германския частен сектор е нараснала с най-бавно темпо – 19,4 % – спрямо останалите страни от ЕС за изминалото десетилетие

Във Франция увеличението е било 39,2 % – над два пъти спрямо Германия. Средната стойност за ЕС е била 36,1 %.

„Заплатите растат, но това става след дълъг период на ограничение,“ посочи Андреас Рес, главен германски икономист в Unicredit в Мюнхен.

„Честно казано, не мога да видя причини за тревога по повод тези споразумения за заплатите, нито пък мисля, че инфлацията ще се повиши значително през следващите години. Германската икономика просто не е достатъчно силна, за да генерира бързорастящи цени.“

Безпокойството от прегряване в имотния сектор в Германия също изглежда прибързано. Цените на германските имоти, както и заплатите, бяха в застой през последните 10 години, макар цените в страни като Ирландия или Испания да достигнаха астрономически равнища преди за се сгромолясат.

Това се промени през 2011 година. Най-ниските равнища на местните лихви и стремежът към сигурни покупки от чужбина в пика на дълговата криза предизвикаха мини-мания за покупки, което доведе до двуцифрено увеличение на цените в някои райони на германските големи градове.

Александер Кох обаче, колега на Рес в Unicredit, който публикува задълбочено проучване на повишението на цените през март, не вижда доказателства за балон.

Според „прегрелия барометър“ на Кох – индекс от пет показателя на пазара на недвижими имоти, които измерват пазарните излишъци от нула до пет, като пет означава най-високо равнище на тревога. Германия е на равнище единица, като по-нагоре от нея е Франция, а заедно с нея е Италия.

Анализи като този не успокояват експерти като Шайде от Килския институт за световна икономика, който е на мнение, че упорито поддържаните ниски лихви за период от години имат потенциала да създадат в Германия жилищен балон като балона в Испания.

„Можем да отчетем инфлация от 4-5 % в Германия, ако заплатите и цените на имотите излязат извън контрол. Това би довело до огромна корекция, до рецесия“, посочи Шайде. „Това е истински тест за ЕЦБ“.

Последния път, когато Германия отчете толкова висока инфлация, бе в годините след обединението през 1990 година, когато огромни количества пари се изляха в бившата комунистическа Източна Германия. През последните 15 години средната годишна инфлация бе една 1,5 % и никога не е надхвърляла 2,6 %.

Това може да бъде решаващият въпрос на проблема, посочи Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg Bank. „Германия е свикнала да има по-ниска инфлация от съседите си,“ посочи той. „Сега заради икономическата си сила, трябва да свикне да има по-висока инфлация.“

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.