Сърбия – избори на обещанията

В Сърбия днес ще се състоят парламентарни, президентски и местни избори, както и регионални във Войводина, като за първи път от разпадането на югославската федерация в началото на 90-те години икономиката бе основна тема в предизборната кампания, изпреварвайки проблема за Косово.

И двата основни блока – този на президента Борис Тадич и неговата Демократическа партия ДП и този на Томислав Николич и неговата Сръбска прогресивна партия СПП обещават по-добър живот, повече работни места и чуждестранни инвестиции, както и борба с корупцията и сивата икономика, за която се смята, че съставлява около 30 процента от БВП. Сръбската икономика е в стагнация, а безработицата скочи от 14,7 процента през 2008 г. на 24 процента тази година.

Тадич представи план от пет точки, сред които начало на преговори за членство с ЕС до края на годината, интегриране на страната в ЕС до пет години и икономическо развитие на базата на земеделието. През март Сърбия получи статут на кандидат за членство в ЕС.

Николич на свой ред обеща да увеличи данъците за богатите и да преразпредели средства за най-бедните, както и да привлече чуждестранни инвестиции за земеделието и промишлеността. Той заяви също, че ще преразгледа всички приватизации. Политическите анализатори обаче отбелязват, че никой не предлага конкретни мерки, а само „списък с пожелания“.

По-големи различия между партиите има само около бъдещия път на страната към ЕС. Повечето партии – Демократическата, Либерално-демократическата на Чедомир Йованович, Сръбското движение за обновление на Вук Драшкович, Обединени региони на Сърбия на Младжан Динкич, както и Сръбската прогресивна партия се обявяват за членство на Сърбия в ЕС.

Демократическата партия на Сърбия (ДПС) на Воислав Кощуница и Сръбската радикална партия на Воислав Шешел, които са против бъдещия път на Белград към ЕС, се обявяват за по-тясно икономическо сътрудничество с други страни и преди всичко с Русия. Кощуница заяви, че политическият неутралитет е „истинското име за свободата на Сърбия“ и добави, че политиката „Европа няма алтернатива“ е „плиткоумна и пагубна“.

Освен това партиите, с изключение на ДПС на Кощуница, предпочетоха да не говорят за Косово в предизборната кампания, тъй като нямат добри решения на проблема. Партиите не излязоха с нови идеи, не дадоха нови обещания.

Сръбските парламентарни и президентски избори ще бъдат организирани в Косово по правилата за диаспората, а местни избори няма да бъдат свикани. Това се тълкува от сърбите в северно Косово, както и от властите в Прищина, като пълно признаване на независимостта на Косово от страна на Белград.

Нито една партия обаче не се обявява за това Сърбия да признае независимостта на Косово. Затова не може да се очаква промяна на политиката по отношение на Косово. Ако ДП и коалицията около нея останат на власт, преговорите с Прищина в Брюксел ще продължат. Промени може да се очакват, ако на власт дойде СПП в коалиция с ДПС и още някои по-малки партии, но вероятността за такава коалиция е минимална.

Последните проучвания показват, че ДП и СПП имат почти еднакъв процент поддръжници, като разликата е от два до пет процента според различните социологически агенции в полза на СПП. Нито една от двете партии обаче няма да може да състави сама правителство и ДП е тази, която има по-голям потенциал за съставяне на коалиция.

Тук се очаква ключова роля да изиграе Социалистическата партия на Сърбия на сегашния първи вицепремиер и министър на вътрешните работи Ивица Дачич, който отново ще бъде балансьор в парламента, какъвто беше и след изборите през 2008 г. Очаква се партията на Дачич отново да подкрепи Тадич за формирането на правителство.

Що се отнася до президентските избори, анкетите показват по около 30 процента за Тадич и за Николич, като разликата в предпочитанията за двамата е под един процент. Двамата ще отидат на втори тур на президентските избори на 20 май, когато се очаква Тадич да спечели.

Какъвто и да е резултатът от изборите, стратегическата ориентация на Сърбия няма да бъде застрашена, отбелязват наблюдателите.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.