Смут в Европа – Франция и Гърция отхвърлят икономиите

Си Би Си

„Les carottes sont cuites“ – „Морковите се опекоха“. Това не е призив да започне дегустацията на ястие в ресторант, включен в класацията на Michelin, а описание на политическо погребение и горчивите блюда, които все още са на огъня.

Тези думи са на отиващия си премиер на Франция Франсоа Фийон, втория по важност човек в страната, който бе избран за този пост от президента Никола Саркози.

Неговият коментар е френски кулинарен еквивалент на фразата „Песента ни е изпята“ и тази присъда, която бе произнесена преди повече от две седмици, предполага, че обкръжението на Саркози е знаело какво го чака много по-рано от неделя вечер.

Губейки от социалистическия лидер Франсоа Оланд, Саркози се размина на косъм с нов срамен рекорд – да стане президентът, който най-кратко е заемал поста държавен глава в историята на Петата република.

Тази титла все още държи Жорж Помпиду, но той напусна президентското кресло, защото почина от рак месец преди да изтече петгодишният му мандат. Помпиду бе популярен и за него скърбиха. Саркози не беше популярен и за него няма да тъгуват.

Само че вотът във Франция не бе загуба само за „препечения“ Саркози – такива моркови има в цяла Европа.
В Гърция в неделя имаше избори с още по-големи емоции: двете главни коалиционни партии, същите, които ратуваха в защита на еврото и бяха за принудителните строги мерки на икономически икономии, получиха по-малко от една трета от гласовете.

В Испания има масова безработица и почти всяка седмица демонстрации. В Холандия ще има избори, но едва през септември, въпреки че правителството подаде оставка през април.

Какво свързва тези събития – Европа. И по-точно Европа на германския канцлер Ангела Меркел – Европа, която германците заплашват с пръст, която болезнено затяга колана, в която се правят съкращения и звучат призиви за бъдещи съкращения.

В пръстена от страни около Германия, това, което започна като нацупено съгласие с реалността, показана от финансовите пазари, стана горчиво политическо ястие, в което очевидно има парченца, които избирателите от Европейския съюз не могат да преглътнат.

Подходът Меркел

В предизборната си кампания Оланд директно атакува така наречения подход Меркел към европейската икономика. По-правилно би било да го наречем подхода на Меркел, към който Никола Саркози, търсейки изход, се присъедини отстрани.

Подходът „Меркел“ е прост: разходите ви да бъдат съкратени така, че дефицитът в държавния бюджет да не превишава 3% от националния продукт. Така ще можете постепенно да намалите държавния си дълг, избавяйки Германия от досадните грижи да оказва помощ на правителството ви и на вашите банки.

По-рано през тази година 25 от 27-те страни членки на Европейския съюз подписаха такова споразумение. Само Великобритания и Чехия отказаха. Оланд обаче каза по-късно, че като стане президент на Франция, ще настои споразумението да бъде предподписано. Европа се нуждае не от строги мерки за икономии, а от растеж, каза той.

Предизвикателството на Оланд

Отначало смелостта на Оланд бе посрещната с гняв и насмешка. Меркел бе изразителка на гнева, а Саркози – на насмешката.

Меркел бе толкова гневна, че отлетя за Париж през февруари, за да се изкаже в общо интервю, дадено от нея и Саркози, срещу Оланд. Тогава нейни съветници дори споменаха, че тя отказвала да разговаря с Оланд преди изборите. Саркози пък се изказа пренебрежително по адрес на опонента си, отбелязвайки, че той е наивен, когато става дума за икономика.

Проблемът бе в това, че мерките на „Меркози“ предизвикаха хаос в цяла Европа. В Гърция мерките за икономии, наложени от германците, доведоха до това, че вече подкопаната от спад икономика, направо полетя в бездната.

По-високите дългове и съкращаването на заплатите доведоха до спад на продукцията, давана от тази страна, с 20%. По официални данни безработицата е достигнала 21%, а според неофициални е засегнала една трета от работната сила.

Гневът стана основна нота в политическите речи. По улиците имаше демонстрации, при които се прилагаше насилие, националният парламент в Атина стана обсаждана крепост. На изборите в неделя крайно левите и десните неонацисти получиха значително нараснала подкрепа сред избирателите. Средата не издържа, както е казал поетът.

Горчиво ястие

Строгите мерки на икономически ограничения вече взривиха други правителства в Европа  – най-вече в Испания, Ирландия и Холандия. И въпреки всичко тези страдания не свършват. Гърците ги чакат още съкращения на стойност 20 милиарда долара.

Общата безработица в Испания вече е почти 25%, а сред младежите – 45%.
Тези показатели са по-високи, отколкото в Северна Америка по време на Голямата депресия през 30-те години.

В Холандия коалиционното правителство се разпадна и бе принудено да си отиде, когато се опитваше да направи съкращения на стойност 18 милиарда долара, за да намали бюджетния дефицит на страната от 4,6% от брутния вътрешен продукт до магическите 3 %, изисквани от европейския финансов договор.

Холандия, която се представяше до момента като добрите ученици на Европа според финансовото си положение, залитна. В тази криза на строгите мерки на икономии стана ясно едно: негодуванието, предизвикана от икономически проблеми, може яростно да се обърне срещу политическата система и тази ярост може да бъде много вредна.

В Гърция крайно левите и крайно десните екстремистки партии събраха повече гласове, отколкото лявоцентристската ПАСОК и дясноцентристската „Нова демокрация“, които доминираха на политическата сцена десетилетия наред. Всички тези крайно леви и крайно десни партии яростно критикуваха строгите мерки на икономии и самия Евросъюз.

Програмата на крайно дясната гръцка партия „Златна зора“ започва с нацистки поздрав и включва призив всички имигранти да бъдат депортирани. (За да покаже убедително гледната си точка, партията праща групи от бръснати глави с бухалки, които нахлуват в автобусите и пребиват всеки, който изглежда като чужденец). Сега тази партия печели  8% от гласовете, докато само преди три години за нея имаше подадени 20 000 гласа на всички общи избори.

Във Франция Саркози се опитваше да постигне победа с откровени призиви към крайно десния електорат, които предполагаха, че Франция е страната на „границите“, където към чужденците ще се отнасят хладно. Тези апели наистина преодоляха евентуален разрив, но не бяха достатъчни.

За новия френски президент, а също и за лидерите на съседните страни, днешното ястие от строги икономически мерки наистина има горчив вкус и вероятно ще се наложи то да бъде сменено с нещо по-съедобно. Само че в момента няма никаква яснота къде те ще намерят рецепта за икономическите си системи и за Европа, която техните избиратели все пак да могат да смелят.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.