Малка разходка из Родопите – за тарпаните, Шенген и „дуфнатите валички“ с любов

Тарпани. Снимка: Антон Митов

Пътят от София до с. Горно поле се извървява на един дъх с кола. Този дъх трае около четири часа и нещо. С приятна компания и добра GPS навигация изобщо не разбрах кога стигнах до селото. Малко преди него на една широка поляна в Източните Родопи спряхме, за да заснемем как бон филето пасе кротко трева.

От векове човечеството всеки ден си е задавало един и същ въпрос: „Какво ще обядваме?“ и на мен съвсем ясно ми проби в съзнанието, че тук, в това село, ще хапна хубаво био телешко. Знаех го, защото имах, макар и бегла представа, че ще присъствам на откриването на „Къща за гости“, която се стопанисва от младо семейство говедари с четири деца.

Селото ме посрещна с очукана и ръждясала табела, на която едвам се четеше надписа – ГОРНО ПОЛЕ. И аз си представих, че ще видя ужасна картина на разруха, характерна за повечето наши села, след демократичните промени. Естествено бях „измамен“ – нищо подобно не срещнах.

Стопаните на Дивата ферма повеждат хорото. Снимка: Антон Митов

Къщата за гости беше хубава и голяма, току що построена и се казваше „Дивата ферма“. На масата вече бяха сложени обилни количества баница, телешко, айран, прясно мляко и ракия. Чакаха се само поповете, които да осветят събитието, че да може официалните лица да споделят какво мислят по въпроса с официални речи.

Освен кмет, областен управител и заместник посланик на Холандското посолство имаше и много журналисти, приятели на семейството и Талунка от с. Тънково.

Докато похапвахме кротко под навеса на новата „Дива ферма” се появиха представителите на нашето духовенство, осветиха мястото и дадоха думата на официалните лица.

След кратки речи започна веселбата насред осветената ферма. Първи хорото поеха стопаните на къщата, след което се включиха и останалите – журналисти, гости и приятели. Чуваше се английска, българска, руска, английска реч и родопско наречие.

Талунка от с. Тънково, която пее прекрасно родопски песни и притежава най-богата колекция от стари мъжки и женски дрехи в региона. Снимка: Антон Митов

Опияних се от това разнообразие на различни култури, баници и телешко в био вариант и разбира се – натурално червено и бяло вино както и петнадесет годишна ракия. За поддържането на настроените се грижеше Цветелина, която пееше всякакви песни, без да и мигне окото, на български, македонски, сръбски и гръцки. По-разнообразно и диво преживяване отдавна не бях имал.

Навсякъде присъстваха артефакти, представени в нов вариант и със силното участие на холандците. Така се „запознах” с тарпаните. Изчезнали диви кончета от нашите земи, но спасени и възстановени в Холандия и отново внесени в с. Сбор в Източните Родопи.

Франк, който отговаря от холандска страна за проекта с кончетата, бе невероятен, докато обясняваше за какво става дума. Той сновеше навсякъде само по една риза с къс ръкав, независимо от факта, че бе студено и ту валеше, ту – не.

Стара къща в село Горно поле. Снимка: Антон Митов

Вършеше си работата и по този начин неволно ме накара да си спомня за едно мое преживяване в Амстердам през февруари, когато заваля сняг във вид на топчета от стиропор. За да се предпазя от бръснещия вятър аз се увих с шал и си сложих качулката на якето и въпреки това замръзнах на място като видях как едни холандци, независимо от валящите ледени малки топченца, ремонтират паметник в центъра на малък площад.

Това е положението – холандците помагат с много, но не с пари, а с труд, независимо от факта, че не ни приемат в Шенген.

Талунка показва пола на 130 години. Снимка: Антон Митов

Така се запознах, в разкриването на нещо старо и поднесено по нов начин, с Талунка от с. Тънково, която пееше прекрасно родопски песни и притежаваше най-богата колекция от стари мъжки и женски дрехи в региона. А и не само… Докато ми обясняваше и показваше задъхано „дуфнатите валички” (копринени кърпи) и свързваше произхода им с Византия, мъжът й изведнъж хукна нанякъде.

Учудването ми бе пълно, когато го видях да се връща задъхан и тъжен, че не е успял да намери коня си. Искал да ми го покаже, за да видя, че в Родопите имало и други хубави коне, освен тарпаните.

Запознах се и с пеещите жени от с. Аврен. Сакън да не им кажете баби, че ще ви убият. Весели души, облечени в народна носия и прекрасни ръчно плетени чорапи с шарки, наподобяващи на символите по дрехите на индианките в Боливия. Купих един чифт. Буквално го свалих от краката на ръководителката на състава.

Не си мислете, че само това можете да видите в Източните Родопи, когато отсядате в „Дивата ферма”. Можете да пояздите кон и да разгледате невероятното разнообразие от птичи видове, гнездящи в нашата родина. Аз лично видях двойка белоглави лешояди и няколко черни щъркела.

Преживяването бе емоционално и може би затова, в едната от вечерите на сладка приказка на различни езици, био вино и телешко реших да вдигна един по-особен тост за хората, с които се запознах там.

Пеещите жени от с. Аврен. Снимка: Антон Митов

Трябваше по някакъв начин да обхвана необхватното и да ги поздравя за всички усилия, които са положили до този момент в желанието си да възродят отдавна забравени неща.

Още повече, че видяхме и родили се кончета-тарпани, които кротко пасяха сочна трева сред събуждащата се от зимата природа. Исках в тоста да включа и холандците и тяхното нежелание да ни приемат в Шенген.

Станах, вдигнах си чашата и казах: „На едната страна на река Арда стои млада девойка, на другата – мъж. ДА ПИЕМ ЗА ПЕРСПЕКТИВАТА!”.

Емоционално и весело. И всички пиха за перспективата.

От сайта Котка с цигулка

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.