След 50 години затвор кубинците се надяват да пътуват свободно

Асошиейтед прес

Кубинците бягат от Острова на свободата на всичко, което може да плава. За целта се използват лодки, салове, автомобилни гуми и всякакви други изобретения. Снимка: latinamericanstudies.org

След като контролираше влизанията и излизанията от страната на своя народ пет десетилетия, комунистическа Куба, изглежда, е на прага да вземе важното решение за вдигане на ограниченията за пътуване. Високопоставен политик обяви, че само след седмици ще има „радикални и дълбоки“ промени.

Коментарът на председателя на парламента Рикардо Аларкон де Кесада породи спекулации сред гражданите, изгнаниците и политиците, че омразната изходна виза може да остане в миналото, дори и правителството на Раул Кастро да продължи да ограничава пътуванията на лекари, учени, военни, както и на хора от важни за страната области, за да се предотврати изтичане на мозъци.

Други високопоставени кубински представители предупредиха да не се създават прекалено големи очаквания, карайки жителите на острова и кубинските експерти да гадаят колко далеч са готови да стигнат лидерите в Хавана.

През последните 18 месеца Кастро отмени забраните за някои форми на частната инициатива, легализира търговията с недвижимо имущество и автомобили и позволи на сънародниците си да наемат работници – все идеи, които дълго време бяха разглеждани като еретични за марксистките устои на управлението.

Премахването на контрола над пътуванията може да се окаже още по-голяма стъпка, поне символично, но носи огромен икономически, социален и политически риск.

Дори и половинчати мерки – като например вдигане на ограниченията за това колко дълго кубинците могат да живеят в чужбина или пък намаляването на изключително високите цени на изходните визи, с които кубинците трябва да се сдобият само за да напуснат страната – биха имали голямо значение.

„Това би било голяма стъпка напред“, каза Филип Питърс, експерт по Куба към института „Лексингтън“ в щата Вирджиния. „Ако Куба вдигне ограниченията върху пътуванията на собствените си граждани, това означава, че единствените рестрикции, които ще останат, са налаганите от САЩ върху нейните граждани.“

Подобен ход ще отвори вратата за още по-голяма емиграция и ще улесни кубинците зад граница да не губят правото си на пребиваване – съдба, сполетяла много изгнаници от революцията през 1959 г. насам.

Също така това може да повиши броя на кубинците, пътуващи в чужбина, за да работят, което в краткосрочен план може да увеличи изпращаните у дома спечелени зад граница пари и така да увеличи инвестициите на новата богата прослойка.

Премахването на ограниченията за напускане на страната би трябвало да получи подкрепа в Европа, която подобри отношенията си с островната държава след освобождаването на десетки политзатворници през 2010 г.

Но Питърс и няколко други анализатори изразиха съмнение, че новите правила биха донесли моментална промяна в американската политика към Куба, която включва забрана за американски туризъм. Тези ограничения са дълбоко вкоренени и се радват на подкрепата на влиятелни кубински изгнаници в Америка.

„Не мисля, че би довело до драстична промяна в американската политика, но увеличаването на подобренията по отношение на човешките права би могло да доведе до постепенна промяна“, каза Питърс.

Родената в Куба Илеана Рос-Лехтинен – конгресмен републиканец от Флорида – заяви, че всякакви дебати за имиграционна реформа на острова са периферен въпрос.

„Промените, които ме интересуват, не са свързани с имиграцията“, каза Рос-Лехтинен, която ръководи Комисията по външна политика към Камарата на представителите. „Интересуват ме промени, засягащи фундаментални ценности като свобода, демокрация и зачитане на човешките права.“

Американски представители казаха, че следят от месеци за някакво изявление, отбелязвайки, че за последно се говореше по този въпрос през август. Но досега нищо не се е случило и гледат скептично на ангажирането на режима на Кастро с подобна реформа.

Попитан относно възможни реципрочни действия, американски представител каза, че администрацията на Обама не може да обещае нищо, защото не знае какви точно са намеренията на Куба. Той не беше оторизиран да говори публично и пожела да не се разкрива самоличността му.

Говорителят на Държавния департамент Марк Тонър заяви, че САЩ „със сигурност биха приветствали по-голяма свобода на движение за кубинското общество“.

Слухове за предстояща отмяна на изходните визи се появяват периодично от години. Това, което се говореше само тайно, миналата пролет започна да се обсъжда открито, след като Комунистическата партия одобри миграционната реформа на важен пленум. Но през декември Кастро попари тези надежди, заявявайки, че моментът не е подходящ и че „съдбата на революцията“ е заложена на карта.

Коментарите на Аларкон де Кесада, направени в публикувано през април интервю, възродиха надеждите , че предстои да се предприеме смел ход.

„Един от въпросите, които в момента обсъждаме на най-високо правителствено равнище, е въпросът за емиграцията“, заяви той пред френски журналист. „Работим за осъществяването на радикална и дълбока реформа на емиграцията, която в идните месеци, ще премахне тези ограничения.“

Но миналата седмица заместник-външният министър Дагоберто Родригес предупреди изгнаниците да не хранят твърде големи надежди, обещавайки тържествено, че докато е изправено пред заплахата от врагове във Вашингтон, правителството ще запази някои ограничения върху пътуванията.

Жители на Хавана казват, че чакат с нетърпение да видят какво ще направи правителството. „Дойде моментът да се отървем от изходните визи“, каза продавачката Вивиан Делгадо. „Абсурдно е, че като кубинска гражданка трябва да получа разрешение, за да напусна страната си, а още по-лошото е, че трябва да получа разрешение, за да се върна.“

Двадесет и четири годишният държавен служител Доминго Бланко допълни: „Все едно да ти трябва позволение да напуснеш собствения си дом.“

Доста кубинци не са склонни да обсъждат собствения си опит с изходните визи. Една жена, представила се с името Миру, която се опитва да напусне Куба от 2006 г., сподели историята си при условие, че не се използва цялото й име, страхувайки се, че разговорът й с чуждестранен журналист може да й навлече проблеми.

„Това беше доста дълъг процес“, каза тя за одисеята си, започнала, когато съпругът й избягал от медицинска мисия в Африка и потърсил убежище в САЩ.

Първо тя трябвало да получи писмо, с което се освобождава от длъжността й в министерство – процес, продължил пет години. Едва тогава тя могла да кандидатства за изходна виза. Това станало преди три месеца и Миру все още не е получила отговор. Служители казват, че случаят й е сложен, но няма да дават конкретни причини за забавянето. „Нямам търпение да видя съпруга си отново“, каза тя.

Ограниченията върху пътуванията извън страната са наследство от съюза на Куба със СССР по време на Студената война. Те са въведени през 1961 г. за борба с изтичането на мозъци, след като стотици хиляди лекари и други специалисти напускат страната, много от които в търсене на нов живот във Флорида. Това се случва три месеца преди американското ембарго, възпрепятстващо голяма част от търговията с острова, да влезе в пълна сила.

През годините за кубинците стана далеч по-лесно да получат разрешение за пътуване, въпреки че то все още е отказвано на мнозина, и е особено трудно да се извеждат деца извън страната.

Освен това цената на изходната виза от 150 долара струва цяло състояние в страна, в която средномесечният доход възлиза на 20 долара. В допълнение човекът, когото пътуващият желае да посети, трябва да заплати сумата от 200 долара в кубинско посолство.

Излизащите извън страната получават разрешение само за 30-дневен престой зад граница и цената за удължаване на срока е различна за различните страни. В САЩ цената е 130 долара на месец. Останалите в чужбина повече от 11 месеца губят правото си да живеят в Куба. Преди 2011 г. имуществото на такива хора автоматично се отнемаше в полза на държавата.

„Кубинското правителство извлича финансова изгода от всички стъпки на унизителния процес на връщане и заминаване“, каза Ан Луис Бардач – дългогодишен експерт по Куба и автор на книгата „Без Фидел: една смърт, предсказана в Маями, Хавана и Вашингтон“. „Да излезеш навън означава да понесеш множество удари и всичко зависи от това колко унижения можеш да изтърпиш и когато се озоват в Маями, хората са изпълнени с омраза и желание за отмъщение.“

Кубинските власти отдавна описват мерките като необходими за противопоставяне на вмешателството на Вашингтон. Те обвиняват САЩ, че се опитват да примамват лекарите, като ги оставят да влязат във всяко американско посолство и да поискат убежище.

Те казват, че дори и обикновените жители на островната държава биват насърчавани от американските правила да избягат, защото те автоматично предоставят право на убежище на всекиго, който достигне американските брегове – политика, за която кубинските власти казват, че е насърчила хиляди да предприемат опасното пътуване с пробити лодки и импровизирани салове през Флоридския пролив.

Не е ясно доколко емиграционната реформа ще засегне дисидентите, на които редовно се отказва разрешение за напускане на страната и все още могат да намерят имената си в някой забранителен списък.

В наскоро публикуван във в.“Ню Йорк таймс“ коментар блогърката-дисидентка Йоани Санчес нарече ограниченията върху пътуванията „нашата собствена Берлинска стена без бетон – стена, построена от документи и печати, под строгия поглед на войници“. Тя е преброила 19 пъти, в които са й отказани документи за пътуване.

Някои хардлайнери във Флорида предричат, че всякаква промяна ще е просто за отвличане на вниманието с цел да се изнесе навън недоволството, да се тушира проблемът с недостига на жилища и да се пробутат огромният брой ненужни държавни служители.

Но за стотици хиляди кубинци като Миру изходната виза е личен въпрос, а не политически. След като в продължение на шест години е била разделена от съпруга си, тя не престава да се надява, че най-накрая ще получи разрешение или ще се възползва от промени в закона. „Спазвала съм всички правила на страната ми“, каза тя. „Но ще се радвам да я напусна“. БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.