Путин обявява война

Утро.ру

Путин на митинга в негова подкрепа. Снимка: ридус

„Маршът на милионите“, прераснал в сблъсъци с полицията, и кортежът, преминал по обезлюделите московски улици на път към церемонията по встъпване в длъжност на президента, бележат твърде символично началото на третия президентски мандат на Владимир Путин.

Към града и света не би могло да се отправи по-ясен сигнал, че времето на либералния флирт с опозицията е отминало и занапред властта смята да води диалога само от позиция на силата. Явно обаче извънсистемната опозиция също е стигнала до подобни изводи: според много признаци нагласа за силова конфронтация са имали на 6 май не само спецполицаите от ОМОН, но и участниците в шествието.

Има си хас – в навечерието на проявата властта стори всичко възможно, за да изостри конфликта, който и бездруго вече тлееше: от началото на годината Кремъл не направи нито една насрещна стъпка към протестиращите, по-скоро девалвираше отстъпките, обявени от Медведев още като президент след първите масови прояви.

В закона за губернаторските избори бе вграден общински филтър, фактически препречващ пътя към изборите на всеки извънсистемен опозиционер. А за да се застрахова, върхушката използва старите правила и бързо назначи губернатори за идните пет години тъкмо там, където скоро предстояха избори.

Партиите вече не са длъжни да поддържат членска маса от стотици хиляди души; продължават обаче да им отказват регистрация – с чисто формални документни заяждания. От обществената телевизия излезе едно мъгляво нищо, а орденът, с който „магьосникът Чуров“ (председателят на ЦИК – б. р.) бе награден точно преди президентската церемония, изглеждаше направо плюнка в лицето на опозицията. „Мерси на дедото за победата“, подхвърляха ехидни блогъри.

Протестното движение на свой ред, при отсъствието на видими успехи през последните месеци, бе сполетяно от „криза в жанра“. Признак за това станаха все по-оредяващите от протест на протест редици на демонстрантите за честни избори. Излизането по площадите явно се бе самоизчерпало и се наложи опозицията да търси нови ефикасни инструменти. Първоначално като най-очевиден изход от задънената улица се очерта вариантът с радикализация на протестите, но мнозинството сякаш го отхвърли.

Нека припомним, че акцията на московския Пушкински площад от 5 май приключи сравнително мирно, при все че координаторът на Левия фронт Сергей Удалцов и негови последователи бяха задържани, щом се опитаха да разпънат палатка във фонтана. Всъщност Удалцов бе изразител на стремежа, популярен тогава сред част от протестиращите, да загърбят идеята за компромис с властите и да тръгнат „с рогата напред“.

Навремето тези нагласи не взеха надмощие, но с настъпването на май нещата се промениха. Опозиционните лидери все така са в идеологическа безизходица, а властта положи всички усилия да провокира сблъсъци: DDOS-атаки срещу независими медии точно в навечерието на шествието, затворени изходи от метростанциите в центъра, формирани явно нарочно опашки пред металните детектори за проверка на демонстрантите, накрая – провокации срещу полицаите от страна на неразпознати маскирани нехранимайковци . . . И радикалите, отправяли призиви за директен сблъсък, получиха убедителни аргументи в спора с привържениците на мирния протест.

В крайна сметка и в двата противникови лагера спечели „партията на войната“. Решението на Кремъл вероятно е било взето в края на декември, точно когато смениха основния отговорник по вътрешната политика в президентската администрация – вместо Владислав Сурков, майстор на сложните комбинации, бе назначен далеч по-твърдият политик Вячеслав Володин. След което властта заложи на путинското мнозинство и административния ресурс. И разпали „война между митингите“ като начин да си вдъхне увереност, че има сили да се изправи срещу опозицията, включително на улицата.

Този ход като че ли сполучи. Втвърдяването на позицията на властта обаче радикализира протестното движение. Като следваща стъпка логично се очаква засилване на репресиите спрямо протестиращата опозиция – днешното законодателство срещу екстремизма е достатъчно гъвкаво, за да бъде стоварено с цялата му тежест върху всеки що-годе активен политически опонент. Това е порочен кръг.

Проблемът е, че усмиряването на улиците не премахва дълбоките причини за протеста. Недоволството от сегашното положение изведе след парламентарните избори на улиците в Москва десетки хиляди хора от „средната класа“ – това е обективна реалност и не бива да се приписва на политическите маргинали. В последна сметка хората искат по-ефективна държава и желанието им все повече се засилва – текущата криза налага да се замислим за перспективите за развитие на цялата днешна система. Или по-точно за липсата им.

Тъкмо това навярно е причината Владимир Путин, символ на действащия държавен модел, да стане толкова силен дразнител за недоволните. В началото на пролетта движението за честни избори вече не успяваше да събере многохилядни демонстрации, но шествието срещу встъпването на Путин в длъжност изненадващо доби отново масов характер.

Остава само да гадаем кога ще е поредната проява на това скрито недоволство. А то със сигурност ще избие навън – при днешното крайно силно взаимно дразнене и недоверие шансовете за ефективен диалог между властта и обществото клонят към нула.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.