Катастрофата с руския самолет не е банален случай. И България трябва да си прави изводите

На фона на световните новини за клатещото се евро след изборите във Франция и Гърция, една самолетна катастрофа не е кой знае каква сензация. Но падналият най-нов руски самолет „Суперджет 100” е инцидент от изключително значение, който тепърва ще донесе последствия и в руската, и в световната икономика. И поставя въпроса за страни като България, които безкритично приемат руските технологии, дали не рискуват твърде много.

Със сигурност има хора, които не симпатизират на Русия, и в този случай злорадстват, че руските технологии пак са се провалили. Но не става дума за злорадство и съперничество със Запада чия техника е по-надеждна. Инциденти стават навсякъде, дори с най-модерни самолети, всякакво производство.

В последните години обаче паднаха прекалено много руски самолети. Повечето бяха от старото съветско производство, които още се използват. Дори президентът на Полша загина с такъв. „Аерофлот” отдавна е спрял самолети като ТУ 154 и използва „Боинг” и „Ербъс”.

Но най-новия пътнически лайнер на Русия „Суперджет 100” е направен от конструкторското бюро „Сухой”, в сътрудничество с „Боинг”, италиански и френски фирми, специализирани в строителството на самолети. Би трябвало всичко да е съвсем по съвременните стандарти за безопасност и надеждност. Екипажът е бил най-опитният, който е изпитвал този самолет от самото начало.

Уви, случаят е като с някогашният свръхзвуков ТУ 144, който катастрофира съвсем нов на авиоизложението край Париж преди години.

Няма промяна в надеждността на руската самолетна техника, независимо от 20-годишното демократизиране и модернизиране на страната.

И това става точно с най-новия самолет, който за зла ирония на съдбата е бил пълен с 45 пътници, качили се на пробен полет да го оценяват за евентуална покупка в страните от Азия. Кой ще купи сега този самолет? Запалянковците по руските работи веднага ще кажат, че има някакъв саботаж. Дали?

Преди катастрофата със „Суперджет 100” друг самолет на бюрото „Сухой” – прототипът на руския изтребител 5-о поколение Т 50 – за малко да гръмне при излитане, двигателят му избълва огън, беше закотвен на земята за дълги проверки и не е ясно кога ще започне да лети редовно. Кой може да направи саботаж на такъв военен самолет? След това през март се разби и най-новият, най-модерен хеликоптер на руската армия – Ка-52 “Алигатор”, като при катастрофата не се е включила аварийната система с радиофарове и останките ги търсиха 12 часа. Така и сега – не се знае защо без никакви признаци и сигнали самолетът се е разбил, аварийната система не е дала сигнал за сблъсък и т. н.

В България има значителен брой почитатели на руската техника, които без никакво колебание искат тук да се строи руска ядрена централа. В заключенията за катастрофата в Чернобил пише, че основната причина е „липса на култура на безопасност”. Тази липса продължава. Русия е обременена от сталинисткото си минало, когато човешкият живот не е струвал много и по-важно е отчитането на успехи, отколкото надеждността. Изглежда трябва да настъпят значителни промени в мисленето на хората там, за да се промени прецизността на руската техника.

Който мечтае за руска АЕЦ е по-добре да замълчи и да се замисли.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.