Какво е да си астроном на Рожен, макар и със смешна заплата

Григор Николов обяснява за големия телескоп. Снимки: Невена Борисова

Човекът се намери!
След щурата обява на Националната астрономическа обсерватория в Рожен от края на миналата година, че търси млад специалист, физик, който да знае 2 чужди езика, да владее четири програмни езика, да умее да работи с програми за изображения срещу брутна заплата от … 364 лева (виж тук). Той трябваше да работи да живее като отшелник на 10 км от най-близкото населено място на 1750 м надморска височина, да работи с телескопите и сложната апаратура към тях, да участва в поддръжката, да контактува с медии „денем и нощем”, да запознава гостите с изследванията, да изнася лекции. Тези и други дейности заемат 50 % от времето му, а в останалите 50 % той трябва да се занимава с научна дейност и да публикува най-малко една статия годишно в международни издания.
И човекът се намери!
Ученият, покриващ тези изисквания, вече шест месеца живее и работи в обсерваторията в Рожен. Това е 28-годишният физик и астроном Григор Николов, който е типичен млад човек – слуша рок и алтернативна музика, обича сериала „Стар Трек”.

Обсерваторията отвън. Снимки: Невена Борисова

Григор със сигурност не отговаря на описанието „феодален старец” за учените от БАН, дадено от финансовия министър Дянков.
Григор не е популярен футболист, като Бербатов например. Той обаче вкарва научни голове, които се превръщат в част от международния спорт на астрономията. Този тип „футболисти” може да не са масово известни, но трудът им се цени на международно ниво и е част от визитката на страната ни пред световната научна общност.
Григор има висше образование по физика – специалност астрономия. Той решава да живее в отдалечената обсерватория при още трима учени, които същевременно са и администратори – всеки тук има много функции, включително административни. Отговорността на учените е голяма, понеже в обсерваторията се намира най-големият телескоп на Балканския полуостров, посещаван от български и чуждестранни учени.
Всеки учен в съществуващата от 30 години обсерватория има свой фокус на научни изследвания. Така например заместник-директорът на обсерваторията Никола Петров има за задача да следи слънцето и поради това става преди изгрев всяка сутрин. Областта на изследване на Григор са звездни купове в близки галактики. Засега той използва данни от космическия телескоп „Хъбъл“, но в близко бъдеще ще заяви наблюдателно време за телескопа на обсерваторията в Рожен.
Астрономите посрещат и гости, и ги развеждат из комплекса, показват им небесните обекти през специален по-малък телескоп, над който има подвижен таван.
Самата обсерватория започва дейност през 1981 г., след като учени обикалят с апаратура цялата страна, за да измерят къде е най-подходящото място за изграждане на обсерватория (виж тук историята с какви перипетии е създадена обсерваторията).

Част от големия телескоп. Снимки: Невена Борисова

Постройките, където учените живеят и където са офисите им, се намират недалеч от входа на обсерваторията. Всеки учен има право да живее със семейството си и всички живеещи за постоянно научни работници живеят там с половинките си. Научните и жилищни сгради са оградени от гъсто растящи борове, които през нощта са тъмни гигантски фигури заради рядкото ползване на външно осветление. Лампи край сградите има, но, освен че пестят ток, те не ги палят, за да не пречат на наблюденията. Така цялата обсерватория потъва в мрак с идването на вечерта.
Последната зима базата дълго време е труднодостъпна поради многото паднал сняг и блокиран път. Това е и една от пречките пред идеята за отваряне на леглова база за туристи, която може да доведе до допълнителни доходи за обсерваторията и съответно – за наука. През зимата проблеми създава труднодостъпния път, а през лятото обсерваторията се пълни с ученици и студенти, които са на научни летни училища и семинари.
През 2011 г. научното списание „Нейчър” излезе със статия за проблемите на научната общност в България и Румъния за същата година. Престижното издание обобщава, че повечето млади учени в България и Румъния емигрират, когато могат, като само малка част се връщат обратно.

Схема на големия телескоп. Снимки: Невена Борисова

След всичко което е изрекъл срещу БАН, Симеон Дянков трябва да дойде и да види 28-годишният Григор. Наистина, нашите политици трябва да дойдат в Рожен и да погледнат през телескопа на истината. Григор е решил да не отива в чужбина, а да работи в българска обсерватория (засега). Избрал е да работи под нашето небе, напук на ниското заплащане (по повод на което не направи никакъв коментар). Може би това е само етап от живота му, а по-нататък научната му кариера ще продължи в чужбина. Кой знае.

В e-vestnik направихме справка за заплащането на астрономи в САЩ (виж тук). От нея се вижда, че за младши астрономи това заплащане е около 43 000 – 44 000 долара годишно (около 3600 долара месечно), а средно в тази област заплатите са над 70 000 долара годишно (над 5800 долара месечно). На фона на тези данни наши учени като че ли напук на реалността правят 20 % от откритията на нови звезди, изследват комети и малки тела. А неща като бонуси например за тях няма.
Григор не се оплаква и изглежда доволен от това, което прави. На въпрос дали се е изкушавал да отиде в чужбина казва, че се е изкушавал, но добавя, че винаги е знаел, че това е най-лесният вариант – човек да избяга.

Освен оскъдното финансиране за науката, сред сочените проблеми у нас са липсата на прозрачност и липса на критерии на институциите, отпускащи средства за научни проекти, като Фонд „Научни изследвания” към образователното министерство.
Междувременно там някъде на Рожен, след идването на вечерта, няколко души се разхождат в мрака между апаратурата и бюрата си и правят своите изследвания. Откриват и анализират астрономически обекти, а утре заради някой подобен медиите ще почнат хвалби, че в България сме голяма работа…


Григор Николов: Може би сме щастливи, че се намираме на това място в галактиката

–    Как протича най-общо ежедневието на астроном и конкретно ежедневието в обсерваторията?

–    Професионалните астрономи прекарват повечето време на компютри. Самите наблюдения отнемат не чак толкова голяма част от времето.

Григор Николов. Снимка: личен архив

През повечето време учените анализират това, което са наблюдавали.
Обикновено по време на наблюдение тук през нощта екип от двама човека се качват при телескопа преди залез слънце. Настройват апаратурата, докато още не се е стъмнило напълно. Снимат цялата нощ и когато започне да се развиделява, затварят купола и отиват да спят. Зимните нощи са доста дълги, доста повече от осемчасов работен ден, за сметка на летните нощи.
Обикновено единият е оператор, той се грижи за телескопа, а другият е астроном-наблюдател, той казва как ще се наблюдава и колко. За да бъде допуснат астрономът до телескопа той е написал заявка, която е конкурентноспособна.

–    Като че ли сърцето на обсерваторията е големият телескоп. Какво представлява той?

–    Това е най-големият работещ телескоп на Балканския полуостров, строен е преди 30 години от немската компания „Карл Цайс”. Доставен е и е сглобен тук (б. р. – виж тук перипетиите по построяването му). В Гърция има телескоп, който е по-голям, но не функционира в момента. Главното огледало се намира в основата на телескопа. Като цяло телескопите са много просто устроени уреди, те представляват един кух цилиндър с огледало. Някогашните телескопи имат лещи, но за големия телескоп не може да се изработи леща, защото тя би била много тежка. Много по-лесно може да се полира огледало и се получават по-хубави изображения.
Този телескоп е много полезен уред за нас, има голямо поле на зрение, с него можем да получим с един кадър голяма част от небето, вместо да снимаме 9 или 16 мозаечни изображения.
Камерата на телескопа работи на температура минус 110 градуса по Целзий, след като се охлади с течен азот. Това се налага, за да се премахне фоновия шум в камерата, който присъства при работа на стайна температура. Той се дължи на термични електрони вътре в самата матрица. Когато охладим до много ниска температура шумът изчезва и можем да наблюдаваме обекти, а не шум. Тубусът на телескопа, въпреки че е куха тръба, тежи над 20 тона. Самото огледало тежи над 2 тона. Противотежестта на телескопа също е 25 тона. Телескопът можем да го движим по две оси. Основна функция на телескопа е след като бъде веднъж насочен към дадена точка от небето, да я следи непрекъснато. Когато работи, той се движи със скоростта, с която се движат обектите по небето.

–    Какво е открито чрез телескопа?

–    За тези 30 години са открити над 20, ако не и повече, малки тела от Слънчевата система. Някои от тях дори носят български имена – Елисавета Багряна, Пловдив… Само малките тела от Слънчевата система могат да бъдат кръщавани, затова и тези обекти са с български имена.
В последно време в България има група, която доста активно се занимава с изследване на т.нар. „нови”. избухващи звезди в галактиката Андромеда. 20 % от откритията на такива звезди за последните 5 години са на български астрономи. Колегите работят активно и получават добри резултати.
В България има и силна група, занимаваща се с изследване на комети и малки тела от Слънчевата система. Има и учени, които изследват звездни системи и галактики.

–    Идват ли тук в обсерваторията чуждестранни учени?

–    Да, работим с колеги от Франция, Полша, Сърбия, Македония. Работим по съвместни проекти, съответно наши учени отиват там. Астрономията е международна наука. Не може само един човек или държава да изследва небето, то се върти.

–    Един умишлено наивен въпрос. Вярват ли астрономите в НЛО?

–    Вярвам в НЛО, дори сме виждали (смее се). Но в случая са били хвърляни капаци, чинии, когато колеги са ми показвали снимки, които са правили. Веднъж хвърлен един капак, когато е заснет с много висока скорост на фотоапарата, тогава изглежда като тези снимки, които ги сочат като снимки на НЛО.
Съмнявам се, че са ни посещавали извънземни. Това, в което вярвам е, че някъде из вселената, дори в галактиката, има някакъв вид живот, независимо дали това са някакви аминокиселини или микроорганизми…Вероятно е да има. Има открити цели облаци от метан в галактиката ни… Може да има нещо, което можем да наречем живот, а дали е разумен живот, това никой не знае.

–    В астрономията има ли загадки?

–    Голяма част от тях имат разумно обяснение, просто за хората първото нещо, което виждат в едно такова явление, е че то е странно и необяснимо, но погледнато от друг ъгъл, то си има съвсем нормално обяснение.

–    Кой е най-важният фактор, поради който е възникнал живот на Земята?

–    Донякъде на Земята е успял да се развие живот, защото около нас няма катаклизми, които да пречат на живота на планетата. Затова Слънцето и Земята в продължение на 4 милиарда години са еволюирали и се е стигнало дотам, че да се появим ние. Може би сме щастливи, че се намираме на такова място в галактиката.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.