Населението на света изяжда животинските и растителни видове

Харчим ресурси като за две планети, показва докладът „Жива планета” на WWF за 2012

Сателитната снимка на Китай навява тревожни мисли за съдбата на нашата планета.
Снимка: НАСА Имидж

Населението на Земята изяжда животинските и растителни видове и харчи ресурси като за две планети – този извод може да се направи от данните от доклада „Жива земя“ на WWF – най-голямата природозащитна организация в света.

Докладът „Жива планета“ използва глобален индекс, за да измери промените в състоянието на екосистемите на Земята чрез проследяването на 9000 популации от над 2600 вида. Глобалният индекс сочи 30% намаляване на популациите спрямо 1970 г., като в тропиците 60% от това намаление се е случило през последните 40 години.

Постоянно увеличаващата се нужда от ресурси от страна на нарасналото население на Земята не само оказва огромен натиск върху биоразнообразието, но и поставя под заплаха бъдещата сигурност, здраве и добруване на човечеството.

Това е основният извод в доклада за 2012 г. С него WWF на всеки две години дава информация за състоянието на планетата. Тазгодишното му издание е подготвено в сътрудничество с Лондонското общество по зоология и Световната мрежа за екологичен отпечатък.

Докато биоразнообразието бележи низходяща тенденция, екологичният отпечатък на Земята, един от ключовите индикатори в доклада, ясно показва колко неустойчиво употребяваме природните ресурси.

„Живеем така, сякаш разполагаме с още една планета. Използваме 50% повече ресурси от това, което Земята може да произведе, и ако не променим поведението си, тази цифра ще нарасне бързо.
Към 2030 г. дори ресурсите на две планети няма да са ни достатъчни“, обяснява генералният директор на WWF Джим Лийп.

Според доклада увеличаването на населението и свръхпотреблението са ключовите движещи сили, които стоят зад екологичния натиск.

В България хората консумира ресурси така, все едно разполагат с две планети и затова страната се изкачва от 59-то на 49-то място в класацията на доклада „Жива планета 2012“. Увеличението на консумацията на ресурси у нас е 20% за две години. В доклада от 2010 г. за консумацията на ресурси в България индексът беше 1,8 планети, а за 2008 г. – 1,3.

KFC и „Макдоналдс“ също имат бизнес интереси в соевите посеви в Амазонка. Според Грийнпийс участието им е криминално, защото застрашават екологичния баланс на планетата. Снимка: Грийнпийс

Румъния и Сърбия потребяват ресурси все едно разполагат с 1,5 планети, Европейският съюз – с 2,7 планети, САЩ – с 4 планети, Япония – с 2,35 планети, Русия – с 2,5 планети, а Китай – с 1,2 планети.

Този доклад е като медицински преглед и резултатите показват, че планетата ни боледува тежко, коментира Джонатан Бейли, консервационен програмен директор на Лондонското общество по зоология.

„Игнорирането на този факт ще има огромни последствия върху човечеството. Ние можем да възстановим здравето на планетата, но само ако работим върху основните причини за неговото влошаване – нарастващото замърсяване и свръхпотреблението“.

Според глобалния индекс „Жива планета“ намалението на биоразнообразието от 1970 г. насам е най-драстично в развиващите се страни. Този факт показва начина, по който те субсидират стандарта на живот в богатите държави.
Намаляването на биокапацитета (възможността на отделните региони да възстановяват ресурси) ще изправи някои страни пред нуждата да внасят жизненоважни ресурси, което ще им нанесе дългосрочни вреди.

„Нарастващата зависимост от външни ресурси поставя страните в значителен риск. Екологичната криза е двигател на задълбочаващи се икономически проблеми“, коментира Матис Вакернагел, президент на Световната мрежа за екологичен отпечатък.

Членове на ПЕТА протестират срещу избиването на животни за храна в Токио
Членове на природозащитната организация ПЕТА държат плакати с надпис „Спасете планетата, станете вегетарианци“ по време на протест срещу избиването на животни за храна в японската столица Токио. Снимка: Ройтерс

Докладът подчертава и нарастващото влияние на урбанизацията – до 2050 г. двама от всеки трима души ще живеят в градовете. Това ще изправи човечеството пред необходимостта да развие нови и по-добри схеми за управление на природните ресурси.

„Ние можем да подсигурим добро бъдеще, в което ще има достатъчно храна, вода и енергия за 9 или дори за 10 млрд. души, които ще населяват планетата през 2050 г. Но това зависи от ограничаване на отпадъците, разумно управление на водите и използване на възобновяеми източници на енергия, които са чисти и изобилни – като например вятъра и слънчевата енергия“, добавя Джим Лийп.

Различията между богатите и бедните страни също са упоменати в доклада – развитите страни имат екологичен отпечатък, приблизително пет пъти по-голям от този на развиващите се.

В топ 10 на страните с най-голям екологичен отпечатък на глава от населението са Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства, Дания, САЩ, Белгия, Австралия, Канада, Холандия и Ирландия.

„Използването на все повече природни ресурси на фона на постоянното им намаляване е опасна стратегия, но все повече страни следват този път. Докато държавите не започнат да следят и управляват своите дефицити в биоразнообразието, те поставят в риск не просто планетата, но и самите себе си“, се казва в доклада.

Докладът „Жива планета“ набелязва пакет от решения, чието прилагане може да обърне отрицателната тенденция при едноименния индекс и да сведе екологичния отпечатък до възможностите на планетата.

Той извежда списък от 16 мерки с висок приоритет. Сред тях са подобряване на потребителското поведение, поставянето на икономическа стойност на природния капитал, създаването на законови рамки, които управляват справедливия достъп на всички хора до храна, вода и енергия.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.