www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 14 декември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Виетнамци, учили и работили в България, поддържат свой сайт, пишат на български

30 Юли 2012

 

Виетнамски студенти в България се снимат за спомен пред комбинат за минерални торове, в който са на стаж. Снимка: Личен архив

Около 2500 виетнамци завършват висше образование в България по времето на комунизма, най-често в областта на инженерните науки, икономика, туризъм. А съгласно тогавашна Спогодба за сътрудничество в областта на работната сила у нас са работили 28 хиляди души от Виетнам.

„Когато бяхме гладни, страдахме от недохранване и ужаса на войната, дойдохме в България и открихме тук мили и гостоприемни хора, които ни протегнаха помагащи ръце. Тук можехме да работим щастливи, да учим, без страх, че ще бъдем убити от бомби и огнестрелни оръжия”, казва Фунг Конг Туан.
Днес той е собственик на частна компания във Виетнам и в свободното време администрира сайта doanbulgaria1976. Сайтът свързва някогашни виетнамски студенти и работници, пребивавали у нас през 1976-1982 г.
По време, в което самооценката на българите бележи спад, а самокритиката - възход, е интересно да се чуе възхищението към българската култура, обичта към българите от страна на хора от втората най-бързо развиваща се икономика в Азия след Китай.

Финг Туан като студент в България и днес. Снимка: Личен архив

И получилите образование в България, и работилите тук, сега допринасят за икономически растеж на Виетнам от средно 7 % годишно - нещо за което в България мечтаем. Дипломиралите се у нас казват, че българското образование предизвиква респект във Виетнам и вратите за имащия го са широко отворени за ключови позиции в компании и политиката.
Някои от завършилите у нас живеят в САЩ, Западна Европа. Но където и да са не забравят „страната на розите”, както най-често се изразяват за България.

Много от училите в България заемат водещи държавни постове във Виетнам. Като например председателят на виетнамския парламент Нгуен Шин Хун и вицепрезидентът проф. д-р Нгуен Тхи Зоан.

„Добре дошли” на български език пише на челото на стартиралия през март 2011 г. сайт Doanbulgaria1976, в който основно се пише на виетнамски, но има текстове и на български.
„Всички ние обичаме много и приемаме България за втора родина”, казва Нгуен Тхан Ханг, която е учила във Варна и която е вторият администратор на сайта.

Нгуен Ханг като студентка у нас и днес. Снимка: Личен архив

В сайта има и раздел с вицове. Като този например:
На опашка за храна в студентски стол. Виетнамски студент полива в бързината със супа невинно пребиваващ до него юначен българин. Виетнамецът казва:
- Извини се! – и тръгва към масите.
Юначагата премигнал два-три пъти и промълвил:
- Извинявай! И започнал да се бърше. В този момент виетнамчето се връща и се поправя:
- О, сбъркал дума: Извинявай!

Виетнамски студенти на ски на Витоша. Снимка: Личен архив

В сайта има раздели с обща информация за България, за университети, в които са учили виетнамски студенти, туристически атракции, традиции в България, списък с големите български градове. Честитят се всички празници - Великден, Цветница, Баба Марта, 1 април, дори 1 май - като ден на труда. Тържествено се съобщава за 3 март.
Има опция посетителят да търси хора от випуска си, познати, приятели. В албум със снимки се виждат лицата на 40-те съвсем млади хора, изживели у нас най-хубавите си години.
В „Хубави песни” има класация с 1000 най-хубави български песни, начело с „Моя страна” на Емил Димитров. Има раздел „Литература, поезия”. В „Новини” се публикуват най-важните според администраторите и посетители новини и мнения от медии в България.
Новините не са задължително свързани с Виетнам (като новините за поп фолк певицата Ани Хоанг, дете от брак между виетнамец и българка, която виетнамците очевидно много харесват). Има новини, интересуващи и всеки българин, като: „В Англия се подиграха с Бербо, отново”.
През 2011 г. 27 хиляди души от 93 страни посещават сайта.

Обмен на човешки съдби

През 1976 г. поредна група студенти идва в България. След година учене на български език в София те записват различни специалности в София, Варна, Пловдив.
Ханг учи в Икономически университет, Варна, Факултет по икономика и туристически организации до 1982 г. След това се връща във Виетнам и започва работа в Национална администрация по туризма. Сега работи в частен туроператор в Ханой. Нейни колеги и приятели от студентството в България сега живеят освен във Виетнам, също и в САЩ, Германия, Франция, Япония.
Фунг Конг Туан, който има частна компания във Виетнам, е учил във ВМЕИ “Ленин” (сега Технически университет) в София. През 2010 г. Туан се връща в България по покана на университета, за да участва в отбелязване на 65-ата годишнина от създаването му. След връщането си той публикува емоционалния текст „Пътуване обратно до България след четвърт век”, в който описва за вълнението си.
„Никога няма да забравим добрите си приятели в трудности. Приятел в нужда се познава. Обичаме България и заради красивата природа, приятен климат, покритата с цветя и овощни дървета земя, богатата култура с фолклорни танци, красиви хора. Едно нещо мога да кажа със сигурност: Всичко, свързано с България, е мило за нас”, казва Туан.

Виетнамски студентки с велосипеди по улиците на София през 70-те години. Снимка: Личен архив

Той подчертава, че всички работили и учили в България знаят български език. Някои говорят много добре, други не толкова, зависи от отделния човек. След напускане на България езикът отслабва бързо, но всички го поддържат. Туан смята, че при завръщане в България езиковите умения се връщат много бързо.
Той потвърждава, че инженери, дипломирали се в България, са ключови фигури в различни организации и управлението на Виетнам. Подчертава, че повечето небостъргачи са изградени с инженерни знания на дипломирали се в България.
Много виетнамски университети се ръководят от български възпитаници, които имат своя асоциация.
Госпожа Нгуен Хонг Нунг е учила в ВИИ “Карл Маркс” (днес Университет за национално и световно стопанство), София. Днес тя е директор на виетнамския Център за проучвания за сътрудничество на Меконгски субрегион, Институт за световна икономика и политики.
Тя пристига в България на 18 години. Спомня си, че е била „омагьосана от красотата на започващата есен, когато дърветата все още са зелени, а времето – меко”. Тя и придружителите й са посрещнати много топло, което „помага за преодоляване на носталгията”.
За причините за бързото икономическо развитие на Виетнам Нунг посочва важната геополитическа позиция в центъра на най-динамичния регион на икономическо развитие в света днес. „Виетнам има големи и различни природни ресурси и високообразовано население от близо 100 млн. души, осигуряващо квалифицирана работна сила”, разказва тя.
Нунг казва, че нацията е на „правилния път към бъдещето си – гражданско демократично общество с развита свободна пазарна икономика”. „Ние сме горда нация: решено е, че ще успеем там, където други като Сингапур, Ю. Корея вече са успели. И виетнамските граждани, обучени в България, са сред елита, който прави възможно това чудо да се случи”, подчертава тя.

България има сравнително слаба търговия с икономическия тигър

Икономическият растеж на Виетнам е безспорен. Посетилите страната същевременно разказват за стръмно разслоение между богати и бедни. Имиграцията, особено сред младите хора, подобно на тази в България е значителна (през 2006 г. в САЩ живеят 1,1 милиона виетнамци) – сигурен признак, че възможностите навън са възприемани като по-големи.

Ханой днес. Снимка: туристически справочник на града

Според Нунг България и Виетнам си приличат по икономическото развитие на основа на земеделието и трудолюбието. А трудолюбието на Виетнам силно впечатлява посетителите. „Първите търговци тръгват по улиците около 5 часа сутрин, а последните сергии затварят след полунощ”, разказва репортерът Ася Методиева от БНТ, която е снимала филма „Славяните на Азия” във Виетнам.
Нунг не се е връщала в България след ’89 г., (три години по-рано във Виетнам се провежда т.нар. „Обновление”, когато икономиката се преструктурира от планова в смесена пазарна икономика със социалистическа ориентация).
„И двете страни се придвижиха към пазарна икономика през 90-те г., като постиженията им са различни. Като икономически изследовател смятам, че има няколко причини за разлики в развитието. На първо място – заради географското разположение. В Югоизточна Азия, където всички икономики са стабилни и пазарни, Виетнам развива икономически отношения със съседите си. Страните в Югоизточна Азия могат да приемат Виетнам, само ако имаме подходяща икономика. Започвайки реформи през 1986 г., през 1992 г., Виетнам се присъедини към програми за сътрудничество Меконгски субрегион (GMS), става член на АСЕАН през 1995 г., АПЕК – 1998 г. България логично е много по-европейски ориентирана. Но откакто Западна Европа отвори врата към Източна Европа в началото на 90-те години, България отчита слаб темп на развитие”, смята Нунг.

Отношенията между България и Виетнам продължават да се развиват след 1989 г. В последните години търговският обмен между тях расте. От 18,5 млн. долара през 2006 г. той достига 85,8 млн. през 2010 г. – още твърде малко, но все пак пет пъти повече за 4 години.
Виетнам е на първо място в света по износ на черен пипер, на второ – по износ на ориз. Изнася у нас кафе, морски деликатеси, черен пипер, каучукови продукти. От България Виетнам внася медикаменти, оборудване за машиностроене, пшеница, вина.

Връзките от миналото до днес влияят на отношенията между иначе отдалечените една от друга страни, намиращи се в различни геополитически регион.

Виетнамците са като балканци, но много дисциплинирани

Репортерката Ася Методиева разказва за снимките си там

Мнозинството от хората, които не се занимават с квалифициран труд във Виетнам, можеш да видиш тъкмо на улицата, но не да просят или да молят за милостиня. Те обикалят на колело и продават цветя и плодове. И освен всичко друго са майстори в пазарлъка - готови са да ти направят всякакви отстъпки, но да те спечелят като клиент.
По улиците се виждат резултатите от т.нар. политика на обновление “Дой Мой”, започнала в средата на 80-те. Строят се небостъргачи, нови булеварди.
Имахме възможност и да се срещнем с някои от виетнамските милионери - строителни предприемачи, петролни босове, медийни магнати и др. Моето обяснение - на първо място всичко тези преуспели и извънредно богати хора са близки до държавните власти или казано директно - до Комунистическата партия. Те биват стимулирани и насърчавани от държавата. Характерен за техния бизнес е монополът в отделните области. И още нещо важно - държавната хазна далеч не се пълни от данъците на обикновените хора - грубо казано тя е ги оставила да оцеляват и много, много не я е грижа дали търговецът на цветя ще си плати данъците. Но парите идват от чуждестранни инвестиции, помощи. Например американците все още изплащат милиарди годишно като обезщетение заради войната.
Напредъкът на Виетнам през последните 20 години е безспорен - държавата строи, обновява и рекламира страната. Но тя още дълго ще се бори с проблема корупция. През това време средният виетнамец живее с около 100 долара на месец. Професиите на почит, които са и добре платени, са лекар и учител.
Тенденцията за увеличаване на разслоението в доходите между отделни райони и провинции, както и между различните обществени групи, поражда напрежение.

За свободата не мога да говоря от първо лице, нямаше нещо притеснително, с което да сме се сблъскали по време на престоя си. Но има няколко любопитни щрихи. Понеже бяхме с камера, любезно ни наблюдаваха през цялото време и почти не ни оставяха да снимаме без техен представител. След това ми обясниха, че се притесняват да не заснемем нещо, свързано с нарушаване на човешките права.
И трето - във Виетнам има изключително много медии - вестници, радиа, телевизионни канали. Но от примера с България можем да заключим, че това никак не е гаранция за свобода на словото. А може би тъкмо обратното.

Обяснимо, най-осезаемо е културното влияние от Китай. Все пак страната е била 1000 години под китайско робство. Французите са оставили след себе си католицизма, втората по разпространение религия днес. Следите им личат и в архитектурата - запазени католически храмове и различни сгради. Иначе стоките по пазарите са предимно китайски, туристите идват главно от САЩ и Франция.

Като манталитет виетнамците са страшно емоционални хора, празнуват почти като балканци. Но от друга страна са много дисциплинирани. Това, което ми направи впечатление, че само 30-40 години след войната, те вече не гледат на американците като на врагове, а като на инвеститори. Не носят онази странна омраза, от която ние, българите, не можем да се излекуваме и все си говорим за турското робство… Изключително позитивни са.




Етикет:

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Trang web của những sinh viên Việt Nam từng học tại Bulgaria « Đoàn LHS Bulgaria 1976
    [...] by Thanh Hằng in Chú ý! Thông báo của đoàn, Kỷ niệm về xứ sở hoa hồng Виетнамци, учили и работили в България, поддържат свой сайт, пишат на български [...]
  2. 2) Trang web của những sinh viên Việt Nam từng học tại Bulgaria « Đoàn LHS Bulgaria 1976
    [...] Виетнамски студенти на ски на Витоша. Снимка: Личен архив [...]
  3. 3) e-mil
    "Не носят онази странна омраза, от която ние, българите, не можем да се излекуваме и все си говорим за турското робство…"
    Това е много тъпо сравнение. Първо: войната при тях не беше Виетнам срещу САЩ, а Южен Виетнам и САЩ срещу Северен Виетнам. Тоест половината виетнамци бяха съюзници на САЩ по време на гражданската война, а останалата половина се чувстват като победители. А след победата милиони виетнамци минават през комунистическите трудови лагери. Когато те натикат в калта, чувството за победа някак си избледнява. Второ: САЩ никога не са владели Виетнам. Колониалната сила, която е господствала в продължение на 70 години, и
    ...още

  4. 4) valerivutev
    Така е, виетнамците са много доволни от престоя си в България. Дори един който работеше в Илиянци сега е министър в страната си. Но и те бяха много корекни към българите и някои дори сами се кръстиха с български имена за да общуват по лесно с нас защото едва ли някой можа да запомни техните имена. Аз съм доволен от тези хора, те са работлив народ и умеят да бъдат благодарни на тези които им помагат.
  5. 5) peregrinator
    Хубави хора бяха.Работеха често в строителството,а също така шиеха модни дрешки,продаваха ги,занимаваха се с дребна търговийка.Помня как един от тях заливаше един временен път за коли покрай аонсуто,заради направата на дипломатическите блокове.Правеха пътя от бетон и виетнамеца го заглаждаше с една дълга тояга-мистрия.И изведнъж един български простак шофьор мина с колата си през незасъхналия бетонов път макар и да личеше че ограден.Останаха дълбоки следи от гуми навсякъде по дължината на пътя.Дребния виетнамец нищо не каза,даже и не изпсува,ами тъжно тръгна да заравнява дълбоките коловози,а бетона вече почваше да се спича и втвърдява и целия му досегашен труд бе отишъл напразно. ...още

  6. 6) ultra
    peregrinator, благодаря ти, че сподели историята и мнението си. Тъжна е тази случка с пътя... И въпреки това ни харесват и обичат, горките, понеже младостта им е минала тук, а и са незлобливи явно.
  7. 7) Виетнамци, учили и работили в България, поддържат свой сайт, пишат на български « Your travel blog for destination Bulgaria
    [...] В сайта има и раздел с вицове. Като този например: На опашка за храна в студентски стол. Виетнамски студент полива в бързината със супа невинно пребиваващ до него юначен българин. Виетнамецът казва: - Извини се! – и тръгва към масите. Юначагата премигнал два-три пъти и промълвил: - Извинявай! И започнал да се бърше. В този момент виетнамчето се връща и се поправя: - О, сбъркал дума: Извинявай! Виетнамски студенти на ски на Витоша. Снимка: Личен архив [...]
  8. 8) Thanh Hằng Sinh viên Trường Kinh tế Varna 1976 | Sinh viên ВМЕИ-ВАРНА
    [...] Thanh Hằng là chủ biên của trang: ” Đoàn LHS Bulgaria 1976″ https://doanbulgaria1976.wordpress.com/xin-chao/ Trang Web của Thanh Hằng đã được Báo Bulgaria giới thiệu: https://doanbulgaria1976.wordpress.com/2012/07/30/trang-web-cua-nhung-sinh-vien-viet-nam-tung-hoc-tai-bulgaria/ Trang báo của Bul giới thiệu về “Đoàn LHS Bulgaria 1976- Thanh Hằng Chủ biên” http://e-vestnik.bg/14682/vietnamtsite-uchili-i-rabotili-v-balgariya-vsichko-v-balgariya-e-milo-za-nas/ …… Và đây rất cảm động, BTT-Thanh Hằng đã quan tâm, chắp nối như một Nhạc Trưởng tài ba, chân tình, nhiệt huyết, kết quả là đây: “Hoàn thành tâm nguyện đưa người đã khuất trở về quê hương” https://doanbulgaria1976.wordpress.com/ [...]
  9. 9) I_love_BG
    http://www.borbabg.com/?action=news&news=22490
  10. 10) I_love_BG
    Прочетете линка по-горе
  11. 11) Trang web của sinh viên VN « Đoàn LHS Bulgaria 1976
    [...] Виетнамци, учили и работили в България, поддържат свой сайт, пишат на български [...]






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com