Путин отблъсква протегнатата ръка на Обама

в. Вашингтон пост

Путин срещу Обама. Колаж: рийдингийгъл

Става ясно, че президентът Обама гледа на Владимир Путин като на основен външнополитически партньор през втория си мандат. Проблемът е, че Путин отказва да играе ролята си.

Лаконичното съобщение на Белия дом от сряда, че шефът на Кремъл няма да участва в срещата на върха на Г-8 в Кемп Дейвид тази седмица прикри грубия отказ. Обама бе нагласил форума така, че да пасне на Путин, като го премести от Чикаго, за да го разграничи ясно от срещата на върха на НАТО.

По-рано този месец Обама изпрати съветника си по националната сигурност Том Донилън в Москва да връчи на Путин нещо, което руско официално лице описа като „многостраничен подробен документ, чието основно послание е, че Обама е готов да си сътрудничи с Путин“.

В отговор Путин заяви, че му се налага да пропусне Кемп Дейвид, за да сформира ново правителство, въпреки че сега той е президент, а не премиер. Някои руски анализатори отхвърлиха това обяснение и допуснаха, че Путин е бил обиден от меката критика на Държавния департамент срещу побоя над демонстранти по време на встъпването му в длъжност миналата седмица. Други предположиха, че той е изправен пред сериозни задкулисни борби за власт.

При всяко положение Путин изглежда в най-добрия случай равнодушен към главната причина Обама да му обръща толкова голямо внимание – амбицията му да сключи повратно споразумение за ядрените оръжия през 2013 г. То би отишло далеч отвъд новия договор СТАРТ от 2010 г. и целта му би била радикално и дългосрочно съкращаване на арсеналите на САЩ и Русия. Това би било постижението на Обама за бъдните поколения по най-важния за него външнополитически въпрос и оправдание със задна дата за Нобеловата му награда за мир.

Путин обаче не изглежда особено заинтересован. Указ в седем точки за отношенията със САЩ, който той издаде миналата седмица, споменава „по-нататъшното съкращаване на стратегическите нападателни оръжия“ на шесто място и посочва, че това е възможно „само в контекста на съобразяването с всички фактори, които се отразяват на глобалната стратегическа стабилност“. Това визира противоракетната отбрана – в седма точка се повтаря настояването на Москва да получи „твърди гаранции“ относно системите на САЩ за защита от балистични ракети.

Съсредоточаването на Обама върху ядрено споразумение предизвика огромен поврат в отношението му към Путин, когото в продължение на три години отбягваше с надеждата да насърчи предполагаемо по-реформистки настроения Дмитрий Медведев. Макар и да изчака няколко дни преди да се обади, Обама все пак поздрави Путин за победата му на избори, които според международните наблюдатели не са били нито свободни, нито честни. Той превърна в приоритет за тази пролет премахването в Конгреса на поправката Джаксън-Ваник от 1974 г., която ограничава търговията на САЩ с Русия.

В тази стратегия прави впечатление пренебрегването на най-големия външнополитически урок от първия мандат на Обама. Арабската пролет показа, че ангажирането с автократични лидери не е разумно, ако хватката им над властта отслабва. В момент, когато хиляди опозиционни демонстранти са по улиците на Москва и влизат в сблъсъци със силите му за сигурност, Путин прилича немалко на Хосни Мубарак или Башар Асад от преди три години, когато Обама ги ухажваше – засега държи контрола, но моделът му на управление е повреден, а страната му започва да се обръща против него.

Малко залагане би било уместно, особено при Путиновото отхвърляне на президентска покана. Затова и най-твърдоглавият елемент от политиката на администрацията е продължаващото й упорито противопоставяне на изготвения от демократи „закон Магнитски“, чиято цел е да върнат човешките права в центъра на руско-американските отношения.

Сергей Магнитски, на когото е кръстен законът, беше руски адвокат, който разкри схема за присвояване на 230 милиона долара от служители на руските данъчни служби и вътрешното министерство. Същите тези служители направиха така, че той да бъде хвърлен в затвора, където лошото отношение към него доведе до смъртта му през 2009 г.

Законът е внесен в Сената от сенатор Бенджамин Кардин, а в Камарата на представителите от конгресмена Джим Макгавърн, и двамата демократи. Той би лишил тези официални лица от визи за САЩ и би замразил активите им в американски банки. Нещо по-важно, той би наложил същото отношение към всички други руски официални лица, замесени в тежки нарушения на човешки права.

Тази санкция удря право в сърцето заобикалящата Путин мрежа от корупция. Бюрократичните мафиоти в Москва силно разчитат на сметки в чуждестранни банки – прекарват си ваканцията във Франция, пращат децата си в колежи в САЩ и търсят убежище в Лондон, когато загубят благоволението на Путин. Страхът и омразата, които предизвиква този закон в Москва, се съдържат в трета точка от новия списък с приоритети на Путин: „Да се работи активно по предотвратяването на едностранни извънтериториални санкции от САЩ срещу руски юридически и физически лица.“

Колкото и да е невероятно, Обама зае страната на Путин срещу Конгреса. Лобистите му многократно се опитваха да блокират закона, въпреки че той се превърна в ключово условие за приемане на исканото от Обама търговско законодателство. При придвижването на проектозакона към гласуване в комисията за външни отношения на Сената, високопоставени представители на Белия дом и Държавния департамент настояха гласуването да се отложи след посещението на Путин в Кемп Дейвид.

След като Путин отмени визитата, може би е време човешките права в Русия да бъдат върнати в дневния ред.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.