Евро 2012 – рисковете на бойкота

Асошиейтед прес

Етична дилема поставя западните лидери в затруднено положение: да бойкотират или не срещите от Европейското футболно първенство, домакин на което е Украйна, заради предполагаемото малтретиране на хвърлената в затвора опозиционна лидерка Юлия Тимошенко?

Когато Тимошенко обяви гладна стачка миналия месец, след като каза, че е била бита от служители на затвора, няколко европейски лидери обещаха да бойкотират Украйна по време на Евро 2012 в знак на протест и дори германската канцлерка Ангела Меркел заплаши да се присъедини към бойкота.

Мнозина обаче предупреждават, че изолирането на Украйна може по-скоро да навреди, отколкото да донесе полза.

Лидери, спортни деятели и дори някои правозащитници твърдят, че използването на най-престижното спортно събитие в Европа, за да бъде наказана Украйна, едва ли ще доведе до освобождаването на Тимошенко. От друга страна това може да отчужди Украйна още повече от Запада, да деморализира народа й и да създаде смущаващ спортен прецедент.

А дали страните, бойкотиращи Украйна, която е домакин на турнира заедно с Полша, ще са готови да действат твърдо срещу икономическия гигант Русия, когато тя стане домакин на зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г. и на Световната купа през 2018 г.? Все пак и в Русия има политически затворници и опетнено досие за човешките права.

САЩ застанаха начело на бойкота на около 50 страни срещу Олимпиадата в Москва през 1980 г. заради инвазията на Съветския съюз в Афганистан – според всеобщото мнение това бе фиаско, което не повлия въобще на конфликта.

Не е учудващо, че Владимир Путин, който отново зае президентския пост тази седмица, каза, че случаят Тимошенко и Евро 2012 не трябва да се смесват.

„Не трябва при никакви обстоятелства да се смесват политиката, бизнеса и други сфери от този вид със спорта“, каза Путин миналата седмица.

Водещият полски анализатор Марчин Заборовски твърди, че приказките за бойкот на Украйна отварят по-големия въпрос дали международните спортни събития трябва да са само за демократични държави.

„Ако направите това, тогава премахвате важен елемент от международните отношения“, каза Заборовски, който е директор на Полския институт за международни въпроси. Той заяви, че големи спортни събития, включително футболни срещи между политически врагове като Турция и Армения, САЩ и Иран, са помогнали за успокояване на напрежението, давайки на политици, спортисти и фенове възможност да си взаимодействат на неполитическа сцена.

Спортът може да е също начин за повдигане на духа на хора, живеещи при репресивни режими. По време на Студената война, например, участието в олимпийските игри и други международни състезания повиши духа и гордостта на източноевропейците, като им предостави сцена, на която техните спортисти да се проявят.

Трябва ли радостта на обикновените украинци, които се борят с бедност и корупция, да бъде помрачена заради политически противоречия?

Тези въпроси предизвикват голям дебат в Полша, западната съседка на Украйна. Първенството се открива на 8 юни във Варшава със среща между Полша и Гърция и приключва на 1 юли, като в този период има мачове в четири полски и четири украински града.

Основният опозиционен лидер в Полша Ярослав Качински, който е председател на дясната партия Закон и справедливост, подкрепи призивите на някои западноевропейци за бойкот на Украйна. По думите му затварянето на Тимошенко е ясен опит на президента Виктор Янукович и неговите съюзници да елиминират опозиционния лидер от обществения живот.

„Подобна ситуация не може да бъде толерирана“ от ЕС, каза Качински.

Макар премиерът Доналд Туск и президентът Бронислав Коморовски да критикуват начина, по който Украйна се отнася към Тимошенко, те са твърдо против бойкот.

Варшава, разбира се, едва ли може да действа срещу колегата си домакин в първенството, смятано за възможност за двете бивши комунистически страни да се докажат като ефективни и съвременни. Неуспех за Украйна ще означава неуспех и за Полша.

Позицията на Полша обаче, която е член на ЕС, напълно отговаря на дълготрайната й стратегия за насърчаване на демократичните промени по източната й граница чрез ангажиране на Киев. Варшава се опасява, че наказателен подход може да тласне Украйна по-близо до Русия.

Тимошенко излежава седемгодишна присъда по обвинения в злоупотреба с власт при сключването на сделка за природен газ с Русия през 2009 г.

Бившата лидерка на Оранжевата революция твърди, че Янукович, нейният стар враг, е организирал нейното осъждане, за да я елиминира от парламентарните избори през октомври. Западни лидери също остро осъдиха случая като политически мотивиран и засилиха натиска върху Киев, след като тя обяви гладна стачка.

Макар че според мнозина спортът да трябва да бъде свободна от политика сфера, политиците отдавна го използват като средство – най-вече със заплахи да бойкотират олимпийските игри.

Експерти казват, че подобни заплахи никога не са успявали да променят положението, само мечтите на спортистите да се състезават са били покосявани след години на тренировки.

Бойкотът срещу игрите в Москва, оглавен от президента Джими Картър, причини разочарования, които останаха с години.

„С какво помогна неучастието на САЩ в игрите през 1980 г.? Съветският съюз си остана в Афганистан“, каза Бил Малон, бивш президент и съосновател на Международното дружество на олимпийските историци. „Не смятам, че бойкотите някога са помогнали. Това, което те правят, е да лишават спортистите от шанса да се съревновават“.

През 1978 г. Холандия оглави призивите да се бойкотира Световната купа в Аржентина в знак на протест срещу военната диктатура и нарушенията на човешките права. Бойкотът обаче не се реализира.

Нека сме наясно, че никой сега не говори за спиране на националните отбори от участие в шампионата това лято. Президентът на ЕС обаче Херман Ван Ромпой, председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу и правителствата на Австрия и Белгия казаха, че няма да отидат на игрите. Меркел обеща да направи същото, ако отношението към Тимошенко не се подобри.

Едва ли много фенове се вълнуват от това дали един политик повече или по-малко седи на стадиона, но приказките за бойкот вече притесняват украинските лидери.

„Намерихме средства, построихме стадионите, летищата, мостове, пътища, кръстовища, ремонтирахме болници и сега те ни казват: бойкот на Евро 2012“, каза украинският премиер Микола Азаров. „Това нормално ли е? Как трябва да се възприемем това? Кого искат да унижат те? Те искат да унижат целия ни народ, нашата страна“.

Не е изненада, че УЕФА, европейската футболна асоциация, която организира събитието, също е против бойкот срещу Украйна. Президентът на УЕФА Мишел Платини изпрати писмо през март на правозащитна група и до парламентите на ЕС, Швеция и Германия, в което призна проблемите на Киев, но заяви, че мачовете и други дейности, планирани в програмата, може да помогнат на украинското общество.

Платини писа, че когато УЕФА решила да организира Евро 2012 в две бивши комунистически страни, целта й е била да се отвори към част от Европа, която никога не е била домакин на шампионат.

„Това желание да се разшири хоризонтът е без съмнение нож с две остриета“, писа Платини. „Но то има добрата страна да създава възможности за страните и благоприятства осъществяването на обмен“. БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.