Бо Силай срещу Чън Гуанчън: две картини за бъдещето на Китай

сп. Икономист

Военен парад в Китай. Снимка: милитариимиджис

Историите на двете най-забележителни личности на сезона – Бо Силай от Политбюро и Чън Гуанчън от село Дуншъгу – се превърнаха в източник на изобилно мливо за журналистическата мелница и обрисуваха две много различни картини за бъдещето на Китай. Коя от двете истории е по-важна?

Бо Силай е представител на онази сплав от власт и богатство, която управлява съвременен Китай. Той бе аристократ, изкачил се до върховете и син на един от революционните другари на председателя Мао. Бо се надяваше да влезе в групата на деветте най-могъщи фигури на конгреса на Китайската комунистическа партия наесен. Но сега той е отстранен от всички постове и вероятно ще бъде изправен пред съда, а съпругата му е задържана във връзка с предполагаемото убийство на британски бизнесмен.

В много отношения Чън Гуанчън е негова противоположност. Роден в бедно селско семейство, ослепял като дете, Чън е самоук адвокат, който от години се опитва да защитава интересите на бедните селяни в родната си провинция Шандун. Той е един от стотиците милиони, родени в китайските села и лишени от всякакви привилегии. Но надеждата им за по-добър живот ги вдъхновява да се борят за правата си.

През последните три десетилетия (а и през предшестващите ги три хилядолетия) подобните на Бо са били по-влиятелни. Макар да са били най-често анонимни, в тъмни скучни костюми и с взаимно заменими титли, революционерите и инженерите, упражняващи властта в Народната република, изградиха удивителна машина за растеж, която убеди по-голямата част от света, че възходът на Китай е неизбежен.

Лидерите на Китай наистина направиха чудеса в икономиката. Нищо, че като ръководител на провинция Чунцин Бо отстояваше различен икономически и социален модел, с решаваща роля на държавата в икономиката, връщане към социалистическите нрави и морал и нотка на личен популистки стил. Всъщност този модел бе образец на почитаната във всички времена китайска имперска власт: управление от горе надолу.

Но Китай се променя из основи. Историята на Чън Гуанчън, който при никакви обстоятелства не се отказва да се бори за малкия човек и е безстрашен пред непоклатимата власт, упражнявана от върха към низините, показа, че има мощни сили, които сега се надигат от низините към върха. Незрящите самообразовани юристи, възправили се срещу Комунистическата партия, все още са единици.

Но работниците в индустрията, които искат по-широко представителство, са много, както и християните, които се молят в приспособени черкви в домовете си и настояват за по-голяма религиозна свобода. Когато селяните от Укан успяха да се отърват миналата година от корумпираните си местни управници, битката им бе една от многото, които се водят из цялата страна. Селяните все по-често се изправят срещу корупцията и калпавото управление. Укан не бе единственото село, убедило партията да се вслуша в гласа на хората и да отстъпи.

Новите средни класи нямат особено желание да клатят лодката – в крайна сметка те са облагодетелствани от системата – но те също искат гласът им да се чува. Икономисти, които анализират връзката между икономическото развитие и политическите промени, отбелязват, че страните, които не добиват петрол, успяват да опазят еднопартийното управление, ако брутният вътрешен продукт на човек от населението е над 6000 долара при паритет на покупателната способност (ППС).

Мнозина от новите средни класи искат независими законови рамки, които да защитават новопридобитата им собственостeи богатство. Те също излизат на улицата, за да протестират по въпроси като замърсяването (за затварянето на нефтохимическия завод в Далян миналата година) или обществената сигурност (след железопътната катастрофа във Вънчжоу миналата година и опитите да бъде потулена).

Средните класи отдавна имат какво да кажат, а сега, в подобни на Туитър микроблогове, наречени weibo, имат и платформа, за да се изказват. Пропуквания се появяват дори по фасадата на партийния контрол над медиите. След като четири големи вестника публикуваха редакционна статия, осъждаща остро бягството на Чън Гуанчън в американското посолство през април, микроблогът на един от тях – Beijing News – качи среднощен туит със снимка на тъжен клоун и надпис: „В дълбоката тишина на нощта сваляме маската си на неискреност и казваме на истинското си аз: съжаляваме“. В популярните микроблогове критиките срещу вестниците, публикували редакционната статия, бяха много повече, отколкото срещу постъпката на Чън.

Въпреки всичко казано дотук, властта, упражнявана от върха към низините, е все още решаващ фактор в Китай; 18-ият партиен конгрес ще бъде ключово важен за бъдещето на страната. След отстраняването на Бо той вероятно ще бъде представен като плавен преход на властта към „петото поколение“ комунистически партийни лидери. Това ще изнерви някогашните привърженици на Бо, но няма да мине и без обичайните пазарлъци. Тази плавна гъвкавост обаче не стига до низините.

Партията може все още да хвърля в затвора когато си поиска хора като Чън, но не може да смаже усещането за осъзнаване, което естествено се поражда в по-мобилното и процъфтяващо общество с достъп до интернет. Колкото по-ясна става цената на успеха – финансовия, социалния и екологичния – толкова по-ясно се открояват и грешките на китайския възход и хора като Чън започват да градят бъдещето на Китай от низините така, както никога досега. Затова неговият случай (макар засега да е само емблема) е по-важен за бъдещето на Китай, отколкото случаят с Бо.

Онези, които искат да преобразят страната си, трябва да се преборят не само с бруталната сила на Комунистическата партия, но и с покорните хора със съдбата на Чън. Освен това те трябва да преодолеят и влиянието на онези, които така умно се възползват от сегашното състояние на партията.

Трудно е да се провери дали сведенията за богатството на Бо и на семейството му са преувеличени. Едно е сигурно – че китайските политически лидери на всички равнища използват властта си за изключително обогатяване и са създали нещо като компрадорска класа, на която ще е много трудно да се противодейства.

Бо бе участник в играта, загуби и бе отстранен. Но има още много семейства като неговото в средите на аристокрацията, армията и ръководителите на държавните предприятия. Те са здраво окопани и са неотделими части от режима, който няма интерес от никакви промени. Те винаги са в конфронтация със силите, надигащи се от низините към върха.

През изтеклите 20 години за Комунистическата партия бе по-опасно да започне политическа реформа, отколкото да я отлага. Моментът, когато ще настъпи обрат, може би наближава. Чън ще бъде символ на този обрат.

Китай постигна необикновен напредък и невинаги получава заслужено признание от хората на Запад, които го наблюдават. Време е обаче неговите лидери да изложат възгледите си за следващите десет години. И визията им да не се ограничава до магистрали, небостъргачи и скоростни влакове, а да бъде предимно за хората.

Вътрешните напрежения започват да поставят въпросителни пред неизбежността на китайския възход. Колкото и да са големи постиженията на китайските лидери в строителството на все по-модерната страна, те нямат по-широка представа какъв искат да бъде Китай и неговият народ.

Чън Гуанчън е само един селски активист. Може би изобщо не е искал да се намеси в голямата политика. Но е парадоксално, че когато се гради визия за общество, в което правителството спазва законите и в което се зачита животът на всеки отделен човек, слепият вижда най-ясно.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.