Какво свършиха Г-8 в Кемп Дейвид

Утро.ру

Г-8 гледа финала на Шампионската лига
Лидерите на страните от Г-8 гледат в Кемп Дейвид финала на Шампионската лига, в който Челси победи Байерн след изпълнения на дузпи. Снимка: Белия дом

Политическата съставка на срещата на върха, свикана от Г-8 в Кемп Дейвид на 18 и 19 май, бе смайващо нищожна. Човек би си рекъл, щом цял свят ври и кипи, очаква се лидерите на водещите държави да направят сериозна оценка на събитията, някакви конкретни предложения или поне просто да разговарят сериозно. Нищо подобно обаче не се случи.

Заключителната декларация на форума изглежда като списък от банални фрази и изтъркани интернет мемове (идеи, разпространявани в световната мрежа): тревога във връзка с ядрените програми на Иран и Северна Корея, призив към сирийските власти да изпълняват плана на Кофи Анан, потвърждение за готовността на участниците да продължат гоненията срещу неугодните режими в рамките на миналогодишните договорености, постигнати в Довил, и т. н.

Путин отказа да пристигне в Кемп Дейвид и в отговор американската страна съкрати времето и тематиката на преговорите между Обама и руския премиер Медведев, дошъл на срещата вместо президента. Затова от дневния ред на двустранните преговори изчезнаха твърде важни теми – например разполагането на елементи от американската ПРО около Русия и намаляването на руските запаси от тактически ядрени оръжия (ТЯО). Според мнозина наблюдатели политическият дневен ред на форума е бил редуциран, тъй като вместо президента на Русия за Кемп Дейвид е заминал премиерът и самата му поява автоматично е свалила равнището на преговорите.

Не се знае обаче кое тук е причината и кое – следствието. Какъв е смисълът за президента на Русия още веднъж да обсъди с президента на САЩ проблема с ПРО, след като още през 2007 г. на срещата на върха на Г-8 в германския град Хайлигендам той предложи да се използва съвместно радиолокаторът в Габала, а САЩ фактически отхвърлиха тази идея? Друг ярък пример за лицемерие бе Лисабонската среща на НАТО – американците спекулираха там с темата за „рестартирането“ и въвлякоха президента Медведев в безсмисленото суетене на многоетапни преговори, останали в крайна сметка без никакъв резултат.

Още по-неприятно се развиха нещата по въпроса за ТЯО. Вашингтон настоява за съкращения на руските тактически ядрени оръжия. Москва се противи, тъй като чудесно схваща, че на фона на разрастването на американската ПРО подобно решение ще я остави практически беззащитна в случай на агресия отвън. При това положение предварително бе ясно, че в Кемп Дейвид на Путин ще се наложи да отбива поредните атаки, изслушвайки междувременно стандартните фрази за сигурността и „рестартирането“. Отказът му да участва в срещата бе начин меко да избегне дискусии по темата.

Друг въпрос е какво да се прави оттук нататък. Цялото дърлене от последните години показа, че на практика няма начин да постигнем отстъпки по въпроси като ПРО, ТЯО или в други сфери, съществени за Москва, без да посочим допълнителни, принципно нови аргументи. Аргументи, с каквито Москва не разполага. Същевременно трудната ситуация в света изобщо, а и собствените й игри на „мост между Изтока и Запада“ вкараха външната политика на Русия в задънена улица.

Добър изход от положението не се очертава. Някои експерти вече казват направо, че Русия е обречена да играе ролята на суровинен придатък, но засега все още може да избира чий сателит да стане – на САЩ или на Китай. Което налага игра на два фронта: от една страна, „рестартиране“, от друга – задълбочаване на стратегическото сътрудничество с Китай. Ясно е, че като плашим Вашингтон с евентуален завой към Изтока, а Пекин – с окончателно преориентиране към Запада, може да издържим още известно време. Но това не може да продължи до безкрайност.

По всичко личи, че точно оттук е дошла идеята Русия да се превърне в самостоятелен силов център на базата на бъдещ Евразийски съюз, който да обедини държавите от ОНД. Има и основания за такъв подход. Ако Москва си възвърне влиянието в постсъветското пространство, би могла да използва именно това като допълнителен аргумент, какъвто й липсва днес в преговорите с Вашингтон. Никой обаче няма намерение да гори мостовете още отсега. Затова на Медведев – като партньор на Обама в „рестартирането“, временно е поверено западното направление, и както сам заявява, той е свършил своя дял от работата.

Доколкото обаче нямаше никакви сериозни преговори, тази работа се ограничи до участие в протоколни прояви и неформално общуване. В свободното си време руският представител успя да нащрака цял куп снимки и да ги качи в току-що открития си акаунт в Инстаграм. Кратката среща с Обама бе използвана от Медведев, за да обясни отсъствието на руския президент с проблеми около съставянето на правителство и да убеди Обама, че Путин разбира приоритетите във външната политика точно по същия начин като самия Медведев и съответно „рестартирането“ ще продължи.

Друг въпрос е доколко тези ритуални реверанси отговарят на същинското положение и какви са реалните послания в откровенията на руския премиер. Слушайки Медведев, човек трудно би се отърсил от чувството, че той сам споделя колко е несамостоятелен и при това признава, че Путин също не може да се справи с лобистите, опитващи се да повлияят върху състава на новия кабинет.

Кому е потребна тази откровеност, щом служители от администрацията на Обама казват пред журналисти, че решението на Путин да пренебрегне срещата в Кемп Дейвид е съвсем приемливо за американския президент. По думите им, излишните контакти с Путин, към когото в САЩ са се натрупали много въпроси за спазването на човешките права, можело да навредят на Обама, защото щели да бъдат използвани против него от други кандидати за президентския пост.

Също така странно изглеждат думите на Медведев, че Путин има намерение да запази външнополитическата линия, следвана от неговия предшественик. Трябва да припомним, че самият Медведев сериозно размеси външнополитическите приоритети на Русия: свали отношенията с държавите от ОНД от първа на трета позиция, като провъзгласи за основен приоритет връзките със САЩ и Евросъюза. Ако съдим по това, което започна да прави Путин веднага щом встъпи в длъжност, изобщо не става и дума за приемственост в курса.

Два дни преди срещата на Осморката Москва бе домакин на лидерски форуми на ОНД и на Организацията на Договора за колективна сигурност, в които за разлика от миналата година участваха всички глави на държавите членки. Нещо повече, тази година президентите на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан за пръв път бяха поканени на среща на върха на НАТО – в Чикаго. Примерът на Путин обаче се оказа заразителен и за почуда на западните си партньори всички те дружно отклониха поканите, като изпратиха вместо себе си външните министри.

Нагласа за преразглеждане на външнополитическата линия личи и в плановете за близките посещения на Путин в чужбина: първото е насрочено за 31 май в Беларус, второто – за 6 и 7 юни в Китай, където ще заседава Шанхайската организация за сътрудничество; следва пътуване до Мексико за среща на върха на Г-20, където се очаква сериозна дискусия за световната икономика. Някои смятат, че привидната смяна на приоритетите е само игра, адресирана до путинския електорат; други са убедени, че наистина предстоят големи промени.

Кой е прав – ще покаже самият живот, но за да бъдем справедливи, нека признаем, че известни промени вече са започнали. Както сочи и мизерният всъщност политически дневен ред на сбирката в Кемп Дейвид.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.