Четирима заподозрени виновници за гръцката криза

Гърция днес върви по пътя, по който минаха няколко други обхванати от криза икономики в последните 30 години. Има изумяващо сходство между ситуацията в гордата едно време членка на еврозоната и Аржентина, преди да изпадне в неплатежоспособност през 2001 г.

И докато в Гърция сега е в ход травмиращ крах (икономически, финансов, политически и социален), все по-разгорещен става дебатът кой трябва да бъде упрекван за задълбочаващата се мизерия, пред която са изправени сега милиони гърци. Четирима са главните заподозрени виновници. Всички те са замесени в зрелищния икономически възход в Гърция, предшествал онова, което за нещастие се оказа още по-зрелищно разоряване.

Мнозина бързо ще обвинят последователните гръцки правителства, ръководени от силите, които доскоро бяха доминиращи в гръцката политика –  Нова Демокрация (вдясно) и ПАСОК (вляво). И двете партии жадуваха страната да просперира, но с цената на задлъжняването. Ето защо те взеха огромни заеми, докато ръководеха процеса на драматична загуба на конкурентоспособността на Гърция, а  оттам и на нейния потенциал за икономически растеж. Някои от тези управници се оказаха доста пестеливи на думи, когато трябваше да разкрият истината, и пропуснаха да съобщят истинските мащаби на бюджетния дефицит и на държавния дълг.

Взимайки назаем прекалено големи суми след като се присъединиха към еврозоната през 2001 г., Нова Демокрация и ПАСОК оставиха гърците на произвола на съдбата след глобалната финансова криза от 2008 г., когато се наложи да се правят корекции и реформи. Първоначалната фаза на отричането беше последвана от поемането на ангажименти, които не можеха да бъдат изпълнени. Произтеклият от това спад на международния рейтинг на Гърция само увеличи трудностите, които гръцките граждани започнаха да усещат.

Но, при всеки натрупан дълг има и отпуснат кредит, така че вторият заподозрян виновник за гръцката криза са частните кредитори.

Частните заемодатели на Гърция бяха повече от щастливи, когато трябваше да наливат пари в страната. А когато изкуственият подем на икономиката не можеше да продължава повече, те избягаха от бремето на поравно споделените отговорности. По онова време отпускането на прекалено много и големи заеми на Гърция беше толкова широко разпространено явление, че в даден момент то сведе рязко разликата в доходността между гръцките и германски дългови облигации до само шест базисни точки  – смешно ниско ниво за две страни, които се различават толкова много както по отношение на управлението на икономиката, така и на финансовите условия.

Но когато стана напълно ясно, че Гърция е достигнала до нивото на неплатежоспособността, кредиторите забавиха момента на истината. Те продължиха да се размотават и когато се стигна до критичното споразумение за подстригване на гръцкия дълг. И колкото повече частните кредитори се размотаваха и отпускаха още пари на Гърция, толкова повече се засилваше намерението й да не върне тези пари.

Но нито гръцкото правителство, нито частните кредитори действаха в нещо като вакуум. Напротив, те се чувстваха спокойни под политическото прикритие на европейското усилие за хармонизиране  –  историческа инициатива, целяща да гарантира добруването на континента чрез по-голяма икономическа и политическа интеграция на базата на пораждащи доверие правила и ефективни институции.

И по двата параграфа  –  правилата и институциите – еврозоната далеч не отговори на изискванията. Нека не забравяме, че големите европейски икономики (Франция и Германия) бяха сред първите членове на еврозоната, които нарушиха бюджетните правила, установени, когато еврото влезе в сила. И европейските институции се оказаха тогава безсилни, когато стана дума да ги заставят да изпълнят изискванията. Всичко това само направи по-устойчив приказния свят, в който Гърция и нейните кредитори щастливо си живееха толкова дълго време.

Европа също не успя да реагира адекватно, когато стана очевидно, че Гърция започва да се олюлява. Останалите страни членки не се обединиха в оценката си за проблемите на Атина, а камо ли да си сътрудничат в намирането на подобаващ отговор. И докато те с неохота развързваха кесиите си, за да помогнат на Гърция, мотивите им за това бяха прекалено недалновидни и подходът, който произтече от това беше стратегически сбъркан и много зле координиран.

Накрая не трябва да се забравя и четвъртият заподозрян виновник  – Международният валутен фонд, институцията, натоварена със задачата да брани световната финансова стабилност и да бъде надежден съветник на отделните страни. Оказа се, че МВФ се подаде прекалено лесно на политическия натиск по време на гръцкия икономически бум и последвалия го крах. Политическата изгода както изглежда надделя над аналитичното и трезво мислене, като подкопа както благотворната роля на фонда, така и функцията му на политически и финансов катализатор.

Привидно сега всеки от четиримата заподозрени виновници твърди, че обвиненията трябва да се сипят върху нечия друга глава и с пръст да бъде сочен някой друг. Те могат да твърдят дори, че в най-лошия случай са били нищо неподозиращи съучастници. Но това не е точно така.

Нито един от тези четирима заподозрени не може да избегне действителността: че колапсът на Гърция нямаше да се случи, ако те не бяха така самодоволни по време на икономическия бум и ако бяха поели след това подобаващо отговорностите си по време на краха. Всички те се залъгваха с чувството за фалшив просперитет, а когато неизбежният спад настъпи, си подлагаха крак един на друг. Сега някои се надяват, че членовете и акционерите на тези четирима заподозрени ще им потърсят както се подобава сметка и те ще си направят сериозна самооценка.

Но по-вероятно е накрая те да се измъкнат прекалено лесно в сравнение с действителните жертви в тази историческа трагедия  – най-уязвимите слоеве на гръцкото население, за които нещата ще стават все по-лоши сега и в годините занапред, тъй като работните места намаляват, спестяванията се изпаряват, а средствата за препитание са унищожени. Но тези хора може и да не са сами в тази трагедия. Милиони други може да понесат съпътстващи щети, ако се материализират рисковете финансовата зараза да се разпространи в други европейски страни и да обхване цялата световна икономика.

В един по-справедлив свят тези уязвими граждани ще имат правото да си върнат обратно заплатите, официалните привилегии и бонусите, от които четирите гореспоменати виновници се възползваха прекалено дълго време. Но в нашия свят на тези уязвими граждани не им остава нищо друго освен да извличат поука за бъдещето.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.