Бойко като Путин, Гриша Ганчев като Ходорковски

Повдигнатите обвинения за ръководство на организирана престъпна група и закана за убийство срещу ловешкия „благодетел“ Гриша Ганчев, арестът на сина му и други приближени, подтикват към интересни сравнения.

Олигарси и други силови фигура на прехода попадат напоследък под ударите на властта. Някои меко, така че могат да се изплъзнат в чужбина, други – доста по-сурово, с всички средства – от контролираните медии през полицията до прокуратурата и съда. Подобни процеси протичаха в Русия в първите години на Путин.

Разбира се, Гриша Ганчев съвсем не е Ходорковски. Руският олигарх беше просветен капиталист, а за девет години в затвора получи и просветление. В един момент компанията, която управляваше, беше с най-голяма капитализация в света. Гриша Ганчев има бизнес империя с местни мащаби. А интелектуалният му връх беше въпросът към журналист: „Ти правил ли си къщичка за пиленца?“.

Бойко Борисов също не е Путин, няма неговите дълбоки корени в могъщия КГБ. Нито неговите петродолари. Но и той се стреми да овладее МВР чрез Цветанов и няколко началници. И той има здрав бизнескръг като прословутия кооператив „Озеро“ на Путин и се опитва да превърне ГЕРБ в партия на властта като Единая Росия. И е на път да стигне до същото определение – „партия на мошеници и крадци“. Както отбеляза скоро Велизар Енчев, май си намери и свой Медведев – в лицето на възторжения Плевнелиев.

Но така или иначе, паралелите се натрапват. Юкос на Ходорковски беше разпокъсан и апетитните хапки попаднаха в ръцете на най-близки съратници на Путин и колеги от бившия КГБ. През годините на управление на Путин същата съдба сполетя де що-имаше читав бизнес в Русия, а олигарсите, които не разбраха навреме какво се случва, се озоваха в изгнание в Лондон и Тел Авив.

Подобни процеси се развиват и в България при управлението на Борисов. След ударите по фигури от полусенчестия свят като Алексей Петров и „братя“ Галеви, идва ред и на първия бизнесмен с откъсната опашка. След мътните години на прехода Ганчев даваше вид, че е легализирал бизнеса си. (Но и много съвсем легални предпремачи усещат натиск, оказват се изместени и съсипани с безпощаден целенасочен тормоз от държавните и общински служби.)

Разбира се, не става дума, че тези и други подобни личности няма за какво и не трябва да бъдат преследвани от правосъдието. Напротив. След двайсет години безнаказаност и плащане „на когото трябва“, те изглеждат изненадани като Тодор Живков на Ноемврийския пленум, че правоохранителните органи се заемат с тях.

Въпросът е дали да бързаме да се радваме и какви мотиви се крият всъщност зад отчитаната пред Европа борба с престъпността и корупцията. Следвайте парите, гласи една мъдрост. Ще видим кой ще заеме апетитните ниши на изтласканите бизнесмени.

В България мафията си има държава, казвахме досега. При Путин казват, че държавата е мафията. Натам ли вървим?

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.