Властта се озърта за „спасител“

Иво Инджев

Да създадем новата средна класа – ефективна, гъвкава, технологична. Това заяви президентът Росен Плевнелиев по време на първото заседание на новосъздадения Съвет за образование и наука към президентството, предаде репортер на БГНЕС.

Звучи на пръв поглед отлично, но с една малка забележка: създаването на средна класа трябва да ферментира по естествен път в една пазарна икономика, а не да се създава с укази и декрети, чиято функция би трябвало да се свежда до налагането на правилата и на механизмите за тяхното спазване с равно отношение към участниците в конкуренцията.

Ако президентът, с неговото влияние и самочувствие на единствения пряко избран политик на върха на държавата иска наистина да е полезен в това отношение, би могъл да се произнесе ясно срещу монопола, явен и прикриван, на приближените до властта икономически лобита. Достатъчно е да ги назове, за да има ефект. Ето това би било смело и ефективно действие, реална инвестиция в промяната на работния климат в държавата.

Като начало би могъл да се произнесе по фрапантното „окрупняване” на медийната собственост в България, започнало по времето на тройната коалиция и продължаващо в същата посока, но с нов покровител в лицето на сегашната власт. „Забелязаха” го и го посочиха като проблем в най-новия доклад на Държавния департамент на САЩ, оповестен току-що. Нима този въпрос не е „достоен” и за вниманието на българския президент?

Изкуственото създаване на класи и прослойки е характерно за режими със социалистически корени, като баааситските в Ирак и Сирия. Там диктаторите Саддам Хюсейн и Хафез Асад „творчески” прилагаха опита на комунизма в изграждането на т.н. номенклатура като база на властта, създавайки подкупена с държавни пари прослойка от верни привилигировани служители, дължащи личния и семейния си просперитет на пирамидата от зависимости „по вертикала” (както е прието да се казва и днес в Русия).

Доброто намерение, прокламирано днес от президента Плевнелиев, изглежда обаче като някаква форма на косвено признание за тревожни процеси именно по отношение на средната класа, която едва ли не тепърва трябва да бъде „създавана” като „нова”. А какво да правим със „старата”?

Заради недалновидната политика на кабинета само за три месеца са закрити 56 хил. работни места и 27 хил. малки и средни предприятия. Това становище изрази изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев на среща на ръководството на камарата с министъра на икономиката Делян Добрев, съобщи пресцентърът на БСК, цитиран от в. „Дневник”.

Излиза, че средната класа търпи тежки удари и то не просто заради пустата криза, така анонимно и удобно обвинявана за всички несгоди и провали на управлението, а по вина на лошото управление на държавата, както явно смятат работодателите.

Планът на властта, извън добрите намерения, изглежда се свежда до търсенето на някакви чудодейни инжекции, като лелеяните инвестиции от малката, но богата на петрол и финанси държава Катар (червените управници пък се бяха примолили на султана на Оман и така в страната се появиха милионите от т.н. Омански фонд, закотвени по тяхно указание в Корпоративна търговска банка, превърнала се в главен агресивен купувач на медии на сиромашкия български пазар, чийто контрол наготово пое от тях новият разпоредител в държавата Бойко Борисов).

Държавите, изостанали в модернизацията си в световното състезание за инвестиции, издават своята безпомощност с подобни опити да компенсират липсата на визия и последователност като се хвърлят на врата на външни помагачи.

Нещо подобно направи новоизбраният сръбски президент Томислав Николич, който символично се завтече в Москва, за да осребри православно-славянския си имидж, толкова симпатичен на кремълските стратези в рамките на руската имперска политика на Балканите. Отпуснаха му цели 800 милиона долара кредит, защото имало много неща, които свързвали Сърбия и Русия.

А какво е общото между руските и катарските петродолари? Обединяващото е, че тези финансови „излишъци” са обект на молби, в които се долавя по-скоро нотка на отчаяние от собственото икономическо безсилие, отколкото логиката на привлекателния инвестиционен климат. А петродоларите, отпускани по този начин, както и сиренето, си имат своята цена- в случая с Русия тя е и откровено политическа.

Случайно или не, премиерът Борисов спомена именно сиренето в контекста на идеята си, че трябвало да се обърнем към пазарите на Изток (разбирай, към Русия), защото нямало да можем да си продаден сиренето във Франция. Нима не е разбрал още, че Русия, забогатяла от продажбата на природни суровини, отдавна не проявява сантименти и си пазарува сирене от същата тази Франция, поради което ще трябва да се сблъскаме с пустата конкуренция на руския пазар?

Просията е пораженска тактика. Производителите, които искат да се развиват и да печелят, се изправят с качеството на продукцията си в битката за клиенти, а не търсят на колене милостта на държави-покровителки, които да ни „пуснат” на техните пазари срещу определени услуги, извършвани в тази поза.

„Номерът”, г-н премиер, е именно в това: да продадеш сирене на французите без да ги молиш за снизхождение и тогава всички ще бъдат приятно впечатлени като от победа на българските волейболисти над Германия на германски терен (давам примера за улеснение на затруднените да схванат „тънката” идея). Защото снизхождение в Москва можеш и да измолиш, но добавената политическа стойност се пише на приведения гръб на България.

Виж още текстове в блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.