Любен Дилов-син: До 5-6 години ще започне събаряне на хотели по морето

Тези, които са платили на политиците да опропастят Закона за устройство на Черноморието, първи ще ги заплюят

ld.JPGЛюбен Дилов-син е депутат, неформален лидер на „Гергьовден“. Бивш идеолог на „Ку Ку“, „Каналето“, „Хъшове и бивш съдружник в продуцентската компания „7/8“; съсобственик на в. „Новинар“. Поводът за това интервю е, че Дилов-син е един от малкото в парламента противници на застрояването на Черноморското крайбрежие и активно се включи в дебатите по окастрения Закон за устройство на Черноморието.

– Наскоро парламентът прие нов Закон за устройство на българското Черноморие. Ще се разреши ли проблемът с безразборното строителство?

– Не, за жалост. На второ четене мнозинството вкара текст, според който законът няма да важи за заварените инвестиционни намерения. Заварено инвестиционно намерение може да е всичко. Това може и да е един лист хартия, който е депозиран в кметството. Някой може да има инвестиционно намерение да направи завод за совалки в Доспат примерно. Дали ще стане, е друг въпрос. Човекът си има такова инвестиционно намерение. Колкото и да се опитвахме в зала да променим това нещо, не успяхме. Накрая махнахме с ръка и казахме – добре, по-важното е, че законът ще влезе в сила след 2 седмици, щом бъде публикуван в Държавен вестник. Обаче „приятната“ изненада беше за накрая, когато двама депутати от ДПС направиха внезапно предложение законът да влезе в сила от 1 януари 2008 година. Което означава, че който не е разбрал за този закон, има предостатъчно време до края на годината да направи така нареченото инвестиционно намерение, което ще заобиколи нормите на закона в бъдеще. Това според нас е изключително безобразие и ние го атакуваме не по целесъобразност (защото се убедихме, че по целесъобразност не можем да надвием мнозинството), а по законосъобразност пред Конституционния съд. Самото предложение е същностна промяна, а Конституцията и правилникът на парламента категорично показват, че не може да се правят предложения по смисъл на второ четене, допустимо е да се правят само редакционни промени. Това предложение – от кога самият закон влиза в сила, е промяна по смисъл, така че очакваме Конституционният съд за реши в наша полза.
Вече има такъв прецедент с бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Лобитата в парламента това често го правят. Мога да посоча за пример една законодателна промяна, която беше направена на трето четене, каквото няма в парламента, от председателя на комисията по транспорта и съобщенията Йордан Мирчев. Той внесе поправка, която монополизира доставката на БТК до частните потребители за още около 1 година. Това беше толкова скандално и очевидно лобиране в частен интерес на една компания и то, в противоречие със закона, че от залата започнаха да му подвикват: „Добре де, дай и на нас някой лев, явно си взел много!“
Така че чакаме и този закон да излезе в Държавен вестник и ще го атакуваме в Конституционния съд.

– Кои други текстове от Закона за устройство на българското Черноморие намирате за неуместни?

– Има много други тъпи неща в този закон, които налагат внасянето на поправки 6 месеца след влизането му в сила. Което означава, че януари-февруари другата година, ние ще внесем доста поправки. Ще дам 2 много драстични примера. В закона имаше изричен текст, който дефинираше какво означава преместваемо съоръжение (всички онези „капанчета“ по плажа) и определяше, че преместваемо съоръжение по плажовете не може да бъде изпълнявано с бетон и цимент. За 2 или 3 гласа не можахме да го прокараме, голяма част от залата беше на нашето мнение, но текстът падна. Нямам обяснение защо. В момента има куп случаи на временни съоръжения, които са превърнати в бетонни сгради, като хотел „Дюн“ в Златни пясъци например. На Буджака в Созопол, точно под разкопките, има 3 огромни бетонни съоръжения, които пак са временни. Друго, което също напълно безсмислено беше извадено от закона и се надяваме да го вкараме като поправка, е правото на неправителствени организации, които са заявили определен интерес, да участват в обсъждането на инвестиционните намерения. Какво означава това – ако сега започне да се строи комплекс, единствените хора, които се произнасят по неговата целесъобразност, са пряко заинтересованите страни и администрацията. Пряко заинтересованите страни обикновено са съседите. А строежът на един голям ваканционен комплекс е проблем, който засяга много повече хора. Преките съседи на този комплекс се предполага, че са много доволни, особено ако все още не са им изкупени земите. Така че се опитахме да дадем възможност на всякакви природозащитни и граждански организации, да участват в обсъжданията. Но също не се прие. Което според мен е пак в нарушение на Конституцията.

Има още много неща, които търпят подобряване. Може би най-скандалното сред тях са пречиствателните съоръжения. Имаше един текст, който изрично казваше, че нов курортен комплекс може да се строи само с подписан договор при влязло в сила пречиствателно съоръжение. Независимо кой го изгражда. Ако някой иска да си строи комплекс, да си преценява и за пречиствателното съоръжение, ако държавата или общината не са построили такова. И това отпадна, като беше изключително трогателно в залата да бъдат слушани Данчо Цонев и адвокатcът от НДСВ Борислав Ралчев, които си деряха ризите и казваха – сега Дилов иска да отнеме възможността на една баба, която има 3 стаи, да си построи четвърта, защото няма двоен клозет.
Изобщо не става дума за баби в текста – пише курортен комплекс. Да бъде така добра бабата, ако строи курортен комплекс, да си направи пречиствателна станция, защото в момента е кошмарно. Капацитетът на пречиствателната станция в Златни пясъци е за 15-16 хиляди души, а в момента там хората са в пъти повече. На много места е така.
Тази пречиствателна станция, която откриха край Царево с огромна гордост миналата година, вече е недостатъчна. Тогава ми хареса изявлението на президента, който каза, че се чувства неловко с такива тържества и фанфари да се открива пречиствателна станция, защото то е като да си откриваш дворен клозет. Нормално е – какво се радваме? Тъжно е, че нямаме.
Използвам всеки път да кажа, че липсата на такива съоръжения и малкият им капацитет помагат българският туризъм да предлага уникална балнеологична услуга – къпане в собствени фекални води. Много ярък пример за това е Къмпинг Нестинарка, в който фирма ТУИ е построила три огромни блока, някои на самия плаж. Там твърдят, че отвеждат част от водите към пречиствателна станция, но комплексите, които са построени и капацитетът на станцията в близост, са несъвместими величини. Когато се качиш на високо при ясно време, виждаш тръбата, която продължава навътре в морето. Но понеже заливът е много дълбок и там розата на течението е такава, всичко се връща всичко обратно и просто: „Честито“. (виж тук снимки от строежите на къмпинг „Нестинарка“)

– Има ли някакви европейски изисквания за тези пречиствателни станции, според които да се окаже, че ще търпим санкции?

– Не. Това е наш проблем. Разбира се, има норми, но няма изричен текст, който да ни поставя в такъв режим. То няма нужда и да търпим санкции, достатъчно е комисията по екология на ЕС да излезе с някакво становище, за да провали туризма. Затова имах възможност по дебатите около този закон да кажа, че тези, които поддържат основните лобита в момента, ще се убедят в неблагодарната природа на политиката, защото първо ще ги прокълнат тези, чиито интереси в момента защитават. Тези, които сега са им платили, за да опропастят закона, ще са първите, които ще ги заплюят и ще им кажат: “Нещастници, какво направихте!“ Защото след време това ще се обърне срещу самите инвеститори (то вече се обръща!).
Ще дам само един пример – ако допреди година и половина-две основната интрига в битката на туроператорите по Черноморието беше т. нар. „първа линия“, в близост до морето, в момента основната интрига е само цената. Колкото може по-изпилена и колкото може по-ниска. Вече никой не се интересува къде е хотелът. Само цената е важна: „Може ли да паднем под 5 евро на ден примерно“. Което пък определя качеството на туристите и рефлектира върху цялата туристическа инфраструктура. Идват бедни туристи, които не пазаруват и не използват услугите. Не се стимулира развитието. Гони се само оборот, възможно най-ниски цени и съответно хоризонтът пред всички вече построени съоръжения, не е да спечелят, а да си върнат вложенията. Което първо ги прави безсмислени като стопански начинания, а второ, не дава възможност на хората, които са направили тези хотели, да реинвестират.
Тоест, няма да има развитие на този бизнес. Затова си мисля, че в рамките на 5-6 години ще започне изкупуване на всички тези боклуци, които са построени, унищожаването им и правенето на нови, по-модерни комплекси. Ще стане много бързо по чисто икономически причини. Лошото е обаче, че България ще загуби 10-15 години в реставриране на туристическия си профил и от тази гледна точка работата просто е безнадеждно загубена. Ако имаме умни хора, които мислят стратегически за туризма, те може би през тези празни 10-15 години ще се преориентират към планински и селски туризъм.
Но сме абсолютно капо с това Черноморие. И без това бяхме в неизгодната позиция да имаме едно не достатъчно атрактивно море. Първо е мръсно, защото по-малко се оттича. Второ, под 200 метра е мъртво, заради сероводорода, което пък доста намалява морската флора и фауна. И трето, брегът е къс. Целият бряг е 160-180 километра. Къде да се сравнява с Гърция или Турция? И малкото ни красиви плажове, които наистина са много хубави, са съсипани от туризма в този му вид. И Албена, и Златни пясъци. Да са останали общо още 50-60 километра плажове в България, които не са унищожени напълно.

– След влизането в сила на новия закон къде и какво ще е позволено да се строи?

– Всичко ще се разрешава, въпросът е да е съобразено с нормите на закона и с общината. Законът дори за някои населени места е по-либерален от правилата, които сами са си направили. Да речем, кота корниз (б. р. – норматив за височанита на сградите) според този закон за зона „Б“ в Созопол е по-висока, отколкото самият Созопол е разрешил за строеж. Дори се бяха притеснили, че всички щели да поискат да си вдигнат още по един етаж. Но законът дава максимално разрешената височина, така че всеки, който иска да го тълкува по-рестриктивно или да го съобрази с местна традиционна архитектура, е свободен да го направи.

– Има ли в закона забрана да се строят грозни пристойки към къщи и сгради, които са архитектурна забележителност?

– Красиво и грозно е естетическа категория, а не е етическа, за да бъде регулирана чрез закон. Но по принцип има главни архитекти на общините, които трябва да се съобразяват с това. Преди години имаше един изключителен главен архитект на Созопол – Михаил Соколовски, на когото созополчани трябва да направят паметник. Той беше толкова неподкупен и в някакво отношение – абсолютно луд на тема да бъде запазен стария вид на Созопол, че само благодарение на него го има този град. Иначе и там можеше да се случи като в Разград и други градове, които бяха напълно унищожени. В Разград Пенчо Кубадински навремето, за да строи фармацевтичния комбинат, унищожи цял римски град.

– Говори се, че голям швейцарски инвестиционен фонд се готви да изкупи почти всичко по нашето Черноморие, да срине хотелите и да направи хубави, модерни курорти? Имате ли повече информация?

– Дано да има такъв. Аз не виждам друг начин. Ако зависи от нашите тъпчовци, те се закопават все повече. По простата причина, че си пречат един на друг. Не може да правиш първа линия, без да знаеш как ще изглежда втора линия.

– Как предвиждате, че ще се развива туризмът по Черноморието в близките години?

– Планирам, че в близките години ще има развитие на втория пояс на Черноморието. Линията на десетина километра от брега. Изключително красива като природа, много близо до морето и понеже още не е засегната от безумни инвеститорски проекти, тя би могла да привлече по-заможни туристи, които да си купят цяла къща там.
Някои от селата в парк Странджа например, вече са напълно атакувани и каквото може, се изкупува. В селата Бордилово, Кости, Българево, Писменово, Граматиково вече няма една свободна къща. Всичко е купено с идеята да се прави точно такъв туризъм. И той ще е много по-перспективен от високооборотния туризъм на брега в момента.
Постепенно може да бъде изградена и система тези къщи да се дават под наем, когато не се ползват от собствениците им.
В момента, по Интернет може да наемеш вила в Кан на цена от 500 до 500 000 евро на месец, която е собственост на някого и е оборудвана с всичко необходимо. Вътре си стоят произведенията на изкуството, дрехите на собствениците и др. На запад това е много популярно. Много български богаташи наемат за 15-20 дена такива големи вили в Кан и си канят приятели да гъзареят и да се чувстват част от елита.
А при нас в момента всичко се тъпче по хотелите и като цяло гледката е много тъжна. Няколко пъти ме подозираха защо се занимавам толкова много с този закон, при положение, че никъде нямам деклариран какъвто и да е бизнес-интерес по морето. Аз им казвам, трябва да съм луд, за да имам бизнес по морето. От всичко, което виждам, да ме вържат с лайняно въже през врата да инвестирам там, аз ще го прегриза и ще избягам. Хората, които правят бизнес по българското Черноморие, за мен са пълни кретени.

– Законът регулира ли достъпа до плажа? Гарантира ли, че инвеститорите в хотели няма да се самопровъзгласяват и занапред за собственици на плажната ивица?

– Регулирано е доста ясно. Първо, гарантирано е конституционното право за достъп до брега, което на много места е нарушено, но ако човек реши да води дела или да притиска онези, които са запречили, много бързо ще ги спечели. Второ, на всички места с плажни концесии много ясно е отбелязано каква част от плажа е свободна, от колко до колко часа се продават чадъри и т.н. Има и един фиксиран процент от територията на плажа, който задължително трябва да е свободен.

– За колко години ще се дават плажовете на концесия по новия закон?

– По този въпрос също имахме спорове. Ние настоявахме срокът, за който се издават концесиите, да е по-къс, а те го направиха 30 години. Пълна безсмислица, защото морето е много динамично. Ако ти си взел да речем 6 декара плаж, следващата година морето може да ти изяде 2 декара. Тогава пак ще трябва да плащаш за 6. От останалите 4 декара, пак трябва да гарантираш минималния процент свободно място и така самият концесионер се прецаква. Затова предлагахме концесиите да са 3-4 годишни, но беше изтъкнато, че това ще бъде форма на рекет. Много е забавно, когато самият законодател, познавайки добре административните нрави в България, се опитва да предотврати някакви бъдещи рекетьорски дейности, за които е сигурен, че съществуват.

– Кои други народни представители подкрепят обжалването на поправката в Конституционния съд?

– Основните инициатори сме аз и Тодор Батилов от Атака, но имаме поддръжката на много хора. Битката по Черноморието нямаше политически цвят. Мнозинствата бяха много динамични. Ужасно беше любопитно, че когато се стигаше до някакво объркано място, дебатът спираше, лобитата започваха да се консултират един месец здраво, разбирай – да взимат пари, след което се връщаха вече с избистрено становище като мнозинство и съответно налагаха, каквото са решили. Което беше адски забавно, защото сътвориха и много глупости. Вкарваха някакви текстове, а после търчаха да си ги поправят. И нямаше ярко отявлено мнозинство.
Например аз изключително добре работех и с Атака, и с ДСБ. В ДСБ са Евдокия Манева, която е бивш министър на околната среда и водите и Евгени Чачев, който е бивш министър на регионалното развитие и благоустройството. От Атака изключително смислен човек е Тодор Батилов, при това той е местен, морски и не могат да го упрекнат, че е някакъв софийски еколог, който отива там да им проваля живота.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.