Дипломация или бомби за Сирия?

в. Файненшъл таймс

Гидиън Рахман. Снимка: от тв екрана

Дали това е моментът, в който светът се придвижва от „не можем да направим нищо“ към „трябва да направим нещо“? Шокът от избиването на повече от 100 души в сирийския град Хула, придружен от ужасяващи гледки на мъртви деца, напомня за въздействието, което имаше обстрелът на пазара в Сараево през 1994 г. На следващия ден генералният секретар на ООН призова за въздушни удари по сръбските позиции около Сараево.

Защитници на евентуална военна намеса в Сирия посочват Босна като прецедент и предупреждение. Те изтъкват, че светът години наред се е въздържал от намеса в Босна, дори след убийствата на пазара в Сараево, когато загинаха хиляди. Все пак когато в крайна сметка се стигна до нея, военната намеса беше изненадващо ефективна. Остана съжалението, че намесата не беше предприета по-рано.

Натискът за военна намеса в Сирия ще се увеличи драматично тази седмица и това е разбираемо. Още не е време обаче западните бомбардировачи да излетят в небето. Жестоките репресии на правителството не са достатъчни сами по себе си да оправдаят чужда военна намеса. Ако бяха, НАТО щеше да се намеси, когато Русия опустошаваше Чечения през 90-те години на 20 век или когато правителството на Шри Ланка довършваше Тамилските тигри през 2009 г. без особена загриженост за цивилните жертви.

Моралното възмущение е само началната точка. Решението за външна намеса неизбежно представлява също така политическа и диктувана от благоразумие преценка. В Сирия все още нито политиката, нито благоразумието сочат към военни действия. След опита от Ирак САЩ и Великобритания с право са доста предпазливи към намеса където и да било без ясно упълномощаване от ООН. А след опита от Либия руснаците са много предпазливи към съгласяване с каквато и да е подобна резолюция от страх, че тя може да бъде изтълкувана в по-широк от първоначалния смисъл.

Руснаците също така явно имат доста по-неблагородни мотиви от стриктното спазване на международното право. Аналогията с Чечения и възможните прецеденти за бъдещето също ще бъдат взети предвид от тях. Освен това президентът Владимир Путин, който е свръхчувствителен към всяко напомняне за намаляващото глобално влияние на Русия, явно е решен да запази стратегическите отношения на неговата страна със Сирия.

Възможно е дори хладните националисти в Кремъл да бъдат трогнати от ужасяващите събития в Хула. Но изгледите са те да продължат да се противопоставят на каквато и да е резолюция на ООН, която може да отвори пътя за военни действия.

Някои ще заявят, че това само доказва, че ООН е в морален фалит и заслужава да бъде пренебрегната. Съвет за сигурност на ООН, който дава право на вето на Русия и Китай, определено не може да бъде смятан за последната инстанция по правата на човека. Но не това е въпросът.

Одобрението на Съвета за сигурност е важно не по морални причини, а защото показва, че е избегнато възможно опасно разделение между мненията на водещите световни сили. Намеса в Сирия без защитата на международно съгласие би била особено рискована, тъй като страната се намира в средата на обхванат от пламъци регион.

Заплахата от разпалване на регионални конфликти и такива между великите сили не е единствената причина за колебанието, преди да бъдат запалени двигателите на военните самолети на НАТО. При външна намеса със сигурност би се стигнало до увеличаване на жертвите, но този път причинено и поддържано от западните сили, а не от режима на Асад. Ако бъдат изпратени бомбардировачите и безпилотните самолети, това би било също така доста скъпо и дестабилизиращо във време, когато западните икономики са в голяма опасност.

Ако бъде направен опит със сила да се отнеме властта на семейство Асад под дулото на оръжието, това също така би увеличило опасността предаването на властта в Сирия да бъде съпроводено от убийства, предизвикани от противопоставянето между отделни фракции. Разнородният етнически състав на Сирия гарантира, че има голяма вероятност алауитите и християните сериозно да пострадат след падането на правителството на Асад. Жестокостта на режима в стремежа му да се задържи на власт прави нападенията от отмъщение още по-вероятни.

Тревогата за бъдещи зверства в Сирия може да изглежда малко встрани от същността, при положение че има действителни зверства, които се извършват точно сега. Явно има спешна нужда от определен външен натиск. Но дипломацията предлага по-обещаващ ненасилствен път.

Планът на Анан за прекратяване на огъня и изтегляне на войските се проваля. Нужно е по-амбициозно дипломатическо усилие, насочено не просто към прекратяване на огъня, а всъщност към отстраняване на семейство Асад от власт.

Правителството на Обама проучва прецедента на договореното неотдавна уреждане в Йемен, при което президентът Али Абдула Салех беше убеден да предаде властта на своя заместник. Това не е панацея, след като Йемен продължава да бъде обхванат от насилие и нестабилност. Но постигнат с преговори преход в Сирия явно би бил за предпочитане пред огромните рискове, свързани с външна военна намеса.

Ако САЩ и сирийската опозиция дадат на Русия изрични гаранции, че нейните интереси в сигурността ще бъдат зачитани в Сирия след Асад, руснаците може да бъдат убедени да се присъединят към дипломатическа офанзива за отстраняване на семейство Асад от власт.

Управляващото семейство е просто лицето на мрежа от военни, етнически, партийни и бизнес интереси, която е дълбоко заплашена от сирийското въстание. Затова какъвто и да е постигнат с преговори преход би трябвало да включи членове на сегашния режим в преходно правителство, преди да бъдат произведени свободни избори.

Подобен изход е едновременно труднопостижим и неприятен. Но все пак си заслужава да се води борба за него, тъй като е най-добрата реалистична надежда за спиране на убийствата в Сирия.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.