Забраната за пушене – защо съм „за“, защо съм „против“

Един фас време за забраната за пушене

Пипилота Ментолка

Само ще ви разкажа три случки, които надявам се, ще ви изяснят защо съм “за забраната” за пушене на обществени места:

1. Преди малко повече от 3 години ходих до Хелзинки, Финландия. Град, който ме изуми като архитектура, хора, всичко. Нямаше нищо общо със стандартната ми представа за Европа до тогава. Та Хелзинки беше първият град, в който се сблъсках с пълната забрана за пушене. Всички просто си излизаха безропотно от заведения и хотели, хора по 1-2-ма, клиенти и служители. Пушат чинно край кошчето до входа на заведението и влизат обратно вътре. Септември месец, дъждовно време, хладно, без пазарлъци.

Групата българи, с които бях обаче, веднага надушиха някакво каубойско заведение, сервиращо полуфабрикатни американски боклуци, в което по някакъв неведом за мен начин пушенето беше разрешено. За цяла седмица тези хора не смениха мястото! Заради едното пушене! След две ходения им теглих майната и заизследвах Хелзинки сама.

2. Преди три години с Емил поехме на сватбено пътешествие. Няколко дена в Париж, колкото да се убедя, че това не е моя град, и хайде на Талиса, и слизане в Ротердам, Холандия (и за този град трябва да ви пиша някой ден, също много изненадващ). Слизаме на централната ротердамска гара, която беше в ремонт и представляваше нещо като камара корабни контейнери (или както се казват). Излизаме отпред под козирката и Емил, озверял за цигара след дългото возене, отвори кутия цигари и аха да запуши, когато една полицайка ни приближи и каза нещо на прекрасно звучащия ми холандски. Помолихме да повтори на английски и тя:

– Тук пушенето е забранено!
– Моля? Ние сме навън!
– Отместете се 2 метра по-напред. Тук сте под козирката на гарата, която се води част от общественото място, на което пушенето е забранено – Това, казано с такъв безапелационен тон, че автоматично се подчинихме, и чак след изпълнението на разпореждането взехме да се възмущаваме що за “буквализъм”. А всъщност така би трябвало и да бъде!

3. Миналото лято, около началото на юни, когато се реши, че няма да влиза пълната забрана, а заведенията под 50 м2 ще избират дали да са само за пушачи или непушачи. Аз с Дребосъчето и още две майки с малки деца, кръстосвахме Борисовата градина в София, но взе че ни сполетя човешкото щение да похапнем нещо. Седнахме в едно от заведенията край езерото Ариана. И понеже беше лято и топло, избрахме маса под тентите. Поръчахме манджи, питиета…човешка работа. Не щеш ли заваля. Отначало малко, но после мина в порой, тентите започнаха да пропускат вода от където могат и краката ни вече джапаха в реки от вода, стана и студено. Народа влезе в заведението и ние повикахме нашата сервитьорка да ни помогне с местенето вътре.

– Ми не може.
– МОЛЯ?
– Не можете да влезете вътре.
– Е как така? Нали сме клиенти?
– Да но заведението е само за пушачи. Ако дойдат да ни направят проверка ще глобят и нас и вас. Няма как да ви пуснем.

Няма смисъл да ви разказвам как се разви разговора нататък. Останахме на мокрото и студа с децата, докато вътре на топло народа си кадеше цигарки. Похвално, на управата и персонала, че спазваха закона, но какъв беше той?

Смятам, че всяка държава, съответно нейните граждани, трябва ясно да си дадат сметка за приоритетите си във всеки един аспект от ежедневието и добруването на членовете на това общество. Забраната за пушене е само една малка част от тях.

От блога Патиланско царство

О, хепи дей!

Събина Панайотова

Да се включа и аз в масовката.

За мен лично забрана на пушенето на закрити места, която влезе в сила днес, е най-хубавото нещо, което държавата е правила от инкриминирането на насилието над животни преди една година. Честно казано, като непушач и гражданин на България, не вярвах, че това ще се случи в близките години.

А исках да се случи, защото, отново като непушач, моите права бяха нарушавани системно с години. До днес, непушачите имахме два избора – да нямаме социален живот или да сме пасивни пушачи.

И не, не смятам, че ограничаването на местата за пушене е отнемане на свободата на пушачите, защото:

Никой не ви забранява да пушите, просто го правете с уважение към останалите и без да отнемате личния им избор да не го правят. Повечето хора правят този избор защото е добре за здравето им.

Вашата свобода, свършва там където започва моят нос. Буквално!

От тук нататък, вие ще спазвате закона, а аз няма да мрънкам като ми издишате в лицето по улицата. Аз мога да живея с тази жертва и на вас ще ви се наложи. Както между другото им се налага на хората в целия цивилизован и средно цивилизован свят и от това още не е свършил света.

От блога на Събина Панайотова

По пътя към робството

Йордан Матеев

Не съм пушач. Нямам никакви интереси в цигарената индустрия. Нито имам ресторант или кафене. Но мисля, че днес е тъжен ден за България. Защото от днес ние сме по-малко свободни.

Забраната за пушене на закрито, която влиза в сила от 1 юни показва, че българското общество не държи на свободата си. Най-лошото е, че тази забрана беше подкрепена от много свестни и интелигентни българи, част от тях мои близки и приятели.

За съжаление, аргументите ми от април 2010 г. срещу забраната не помогнаха дългосрочно. И все пак, ако подкрепяте забраната, моля прочетете тези два мои текста – За свободното пушене, без популизъм и За свободното пушене, без популизъм II.  А също и днешния текст в mediapool.bg на Александър Андреев от Дойче Веле.

Пътят, по който вървим е опасен. Това е пътят към робството, описан прекрасно от Хайек преди много години. Той минава точно през такива на пръв поглед благородни забрани като забраната за пушене. И стига до диктатури.

От блога Икономика на всичко

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.