www.e-vestnik.bg
IMPACT PRESS GROUP
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 31 юли 2014
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Георги Милков, военен кореспондент: Истината се вижда на място, не от редакцията

4 Юни 2012

 

Георги Милков със сина на Кадафи Сейф ал-Ислам. Снимка: личен архив

Георги Милков е репортерът, следил отблизо делото на българските медици в Либия, многократно пътувал до Джамахирията. Той взима първото интервю за България със Сейф ал Ислам, тогавашен наследник на по-късно убития либийски лидер Муамар Кадафи. Арабският свят е приоритетната му тема, Африка е любимият му континент. Скромно казва, че “общо-взето” е бил на различни места. Бил е в цяла Северна Африка, включително Египет, Либия, Алжир, Тунис, Мароко, Западна Сахара, Мавритания, Нигер, Судан, Етиопия, Нигерия, Кения, Малави, Намибия, Южна Африка, Танзания, Занзибар… Роден е 1973 г. във Видин, учи журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Вече 18 години работи като военен кореспондент в „24 часа”.

- Вие сте експерт по конфликтни зони, отразявате случващото се на място, независимо от риска. Колко са журналистите като вас в България?

- Не съм ги броил, но се срещат. Важно е да не оставаме самотни мохикани в работата си. Не само за военната журналистика, но навсякъде важи правилото, че ако не отидеш на самото място да видиш какво се случва, ако само четеш в редакцията новини, които друг е подготвил, има опасност да останеш с грешни впечатления, да пропуснеш нещо важно. Казвам го убедено, защото ми се е случвало. На място виждаш, че в историята се преплитат различни истини, със сигурност нещата не са еднозначни или прости, и от теб зависи какво ще прецениш, че е важно за теб и читателите ти. Няма рецепта за истината, понякога пък и това, което виждаш с очите си може да е измамно. Най-добре е да се погледне от двете страни. До това стигнах сам като извод, пише го и в учебниците.

- Кой е най-показателният случай в този смисъл?

Георги Милков с израелския президент Шимон Перес. Снимка: личен архив

- Показателен случай е един настоящ конфликт, който се води много дълго време. Има поколения, израснали с конфликта за Западна Сахара, бивша колония на Испания, който не е важен за Европа и света и никой не му обръща внимание. След напускането на Испания през 70-те години започва война между Мароко, Мавритания и Алжир. Всъщност става дума не толкова за участие на Алжир, колкото на групировка, намерила убежище там - Фронтът Полисарио. Мавритания излиза от конфликта скоро след началото. Сега на картата не се разбира, че територията Западна Сахара е контролирана от Мароко, друга част – от Полисарио. Там има издигната пясъчна стена, по-дълга от стената в Палестина, Берлинската стена или която и да е друга стена на разделенията. Този конфликт е много сериозен, довел е до разделения на семейства, бежански лагери, полицейска бруталност, жертви. За да го разбереш, както и генезиса му, логиката и гледните точки, няма как да отидеш само при едната страна. Това направих и аз, отивах ту при едната, ту при другата страна.

- Доживот ли е професията военен кореспондент?

- Сигурно докато не стъпиш на някоя мина (смее се).

- До пенсиониране?

- Не знам дали журналистите въобще се пенсионират (смее се). Когато си се занимавал прекалено много и си разбрал, че тази работа ти харесва, оставаш. Да се забиеш в офис и да правиш пи ар…Не че в това няма предизвикателства, сигурно има много колеги го направиха, на първо място, защото е доходоносно. На мен лично обаче няма да ми е интересно да заменя усещането на вятър с пясък, на специфичния мирис на страните, които обикалям. Като се замисля, сигурно цял живот ще искам да правя това. Иначе и моето си има опасности, от които трябва да се пазя – рутината, илюзията, че знаеш всичко. Но светът се развива толкова бързо, че дава опровержение на това, което знаеш.

- Кои качества помагат в работата на военния кореспондент?

- Липса на страх не бих казал, защото всеки човек се страхува, само глупавият – не. Признавам, че понякога съм проявявал глупост, не съм мислил адекватно за реални опасности. Най-ценното качество, което мисля ми е помагало в най-различни случаи, е любопитството. Много неща са ми интересни и искам да разбера как се случват. Да си любопитен е начин на живот и не е задължително да пътуваш по света, за да откриеш нови неща. Винаги можеш да откриеш нещо интересно и там, където живееш.

- Преди няколко седмици бяхте в Саудитска Арабия? Какво се случи там?

Георги Милков с емира на Катар шейх Хамад бин Халифа ат-Тани. Снимка: личен архив

- Аз съм бил и преди в Саудитска Арабия, като този път беше по-различно. Предишния път също бяха гостоприемни. Бяха ни сложили да живеем в дворец, където въпреки че имаше златни дръжки в банята и всичко беше много прекрасно, беше трудно да излезеш, защото имаше системи за сигурност. Не знам дали за официалната делегация това е важно, но за мен винаги е важно да може да обикалям навсякъде, рестрикциите ме смущават. Тогава, само за да прекосиш двора, трябваше да изминеш пет километра до външната врата, и дори да излезеш, после влизането е трудно. Делегацията, с която бях, беше приета на много високо ниво, тогавашния престолонаследник принц Султан, който почина миналата година. Тогава се подписа рамково споразумение, наричано майка на всички документи, защото даваше възможност да се подписват всякакви двустранни документи.
Сега бяхме в хотел. Знаците на гостоприемство отново бяха много, но можехме да излизаме, обикаляхме повече страната. Имаше интересни случки в пустинята, като лов със соколи, което е типичен и специфичен спорт за района. После трябваше да изядем една камила (смее се). Това е знак за свръхгостоприемство. При бедуините поначало знаците са важни. Да ти заколят агне по бедуинския протокол е голямо гостоприемство. А да ти заколят 10 агнета и камила е Еверестът на гостоприемството.

- Бяхте писали, че в арабския свят е много обидно да покажеш подметката си на някой Откъде научавате подробности за културата на дадена страна?

- Научил съм ги с много обикаляне в района и много “мешане” с местните. Много обичам да пътувам и да се виждам с хората на място. Обикновено не си стоя в хотела. Ние българите мислим, че познаваме арабите, защото живеем в близост и през годините сме имали взимане-даване с тях, но всъщност не е така. От много време общувам с араби и съм обикалял в много арабски страни, мога да кажа почти всички - от крайния Запад, от Западна Сахара и Мавритания, до Оман и Арабския полуостров. Има много различия, но и общовалидни постулати. И както казах, при тях има и много знаци за разгадаване. Колкото повече знаци познаваш, толкова по-лесно се оправяш в техния свят.

- Имало ли е неловки ситуации, грешки в разгадаването?

- Имал съм много неловки ситуации. Това с подметките го знам от собствен опит. Не помня къде се случи историята, може би в Ирак. Бяха ме поканили в дома на един шейх. Бях кръстосал крак връз крак, защото бях вървял много пеша. И всъщност едната ми подметка „гледаше” към него… Обикновено арабските холове или приемни са с много фотьойли, диванчета и там се събират много хора, по различни причини. Домакинът може да е много влиятелен човек и те може да са дошли за съвет, помощ или да се отъркат в него, да засвидетелстват уважение. Това са безкрайни седенки, при които идват хора, тръгват си, общо-взето има навалица. И когато си единствен представител на друг свят, всички гледат с любопитство какво правиш. И когато си сложих така подметката, видях, че има леко смущение и всички ме гледат, започнах да се чудя… После един човек ми каза, че понеже вероятно не знам, не ме укоряват за това, но не е хубаво да правя така. Впоследствие четох, че това е много обиден жест в Арабския свят. Когато в Ирак събориха емблематична статуя на Саддам Хюсеин на площад например, едни хора си събуха обувките и започнаха да бият по главата му. Когато Буш беше в Ирак един иракски журналист го замери с обувка.
Друго, което съм научил, е че лявата ръка не се ползва за ядене. Тя е смятана за нечиста, дори човек да е левак. Недай си Боже да се здрависаш с нея – също е много обидно.

-А как се справяте на някое място, където не знаете местния език?

-Изучавал съм арабски език и полагам постоянни усилия за научаването му. Когато отида някъде, където не говорят много световните езици, нито английски, френски, арабски или друг език, ми е от полза дори ако знам три думи на техния език. Каквото и да науча, все е от полза. И правя всичко възможно да зауча думи, фрази, ползвам разговорник.

- Били сте заложник през 2001 г. в Афганистан. Как се стигна дотам, какво се случи?

- Беше глупава история… Трима колеги тръгнахме да отразяваме войната в Афганистан, без да си даваме сметка в каква точно ситуация ще се озовем. Тръгнахме набързо, понеже нещата станаха бързо. Тогава в Афганистан можеше да се влезе само откъм горната северна страна, откъм Северния съюз, който се биеше с талибаните. Трябваше да минем през Таджикистан, да чакаме. Оказа се, че там има хеликоптер, прекарващ журналисти. Не можахме да се уредим с него, много журналисти от цял свят също искаха да отидат навътре. Имаше много наддаване– който плати повече, той се качва. Тъкмо се бяхме уредили и едни гърци наддадоха 100 долара и се качиха. Това се оказа добре за нас, защото хеликоптерът ги заведе не където трябва..

- И те оцеляха ли?

Георги Милков с говорителя на джихадистката групировка “Асбат ал Ансар” шейх Абу Шариф. Снимка: личен архив

- После ги видяхме, слава Богу. А ние стигнахме с кола границата, после минахме една река със сал, тръгнахме надолу с различни превозни средства, каквото дойде под ръка. Стигнахме базата “Багран”, която сега е известно летище, тогава беше предна фронтова линия. Свършихме работа и докато търсехме поляна, откъдето мислехме, че ще ни вземе хеликоптер, ни хванаха едни “лоши хора” и ни затвориха в една къща, като ни искаха пари, за да ни пуснат. Ние нямахме толкова. Седяхме затворени 5-6 дена. Имаше още хора, затворени с нас. Нямаше много вода за пиене, пиехме от канал. Веднъж дневно ни даваха по тава ориз.Едни колеги опитаха да излязат и получиха приклад в ребрата, но кой знае какви издевателства нямаше.
Беше голям късмет, че в сателитния ми телефон беше останала малка резка на батериите, които бяха изтощени - илюстрация на това, че не знаем къде отиваме. Смятахме, че там ще има електричество, трябваше да вземем слънчеви батерии, но уви… Та успях да звънна в България, за да кажа, че сме заложници и искат откуп. И батерията падна… Какво се е случвало после, не знаехме. Тогавашната главна редакторка на “24 часа” Венелина Гочева се беше свързала с президента, премиера. Соломон Паси тъкмо беше дошъл на власт като външен министър и сформира щаб. И след известно време хора с бради и калашници, малко приличащи на тези, които ни бяха хванали, щурмуваха къщата и ни изведоха. После обясниха, че са приятели на правителството ни и ще ни дадат хеликоптер да ни измъкне. И след три дни се появи хеликоптерът, който беше най-старият на света и с него паднахме малко след излитане (смее се). Това беше най-страшно всъщност, по-страшно от стоенето в къщата. После обясниха, че читавите пилоти и хеликоптери са на фронта. Сега е забавно, тогава не беше.

- Познавате добре Либия от времето на Кадафи. Как ще коментирате съдбата му?

- Какъвто и злодей да си, не заслужаваш да умреш по този начин. Кадафи не беше сред най-безобидните хора в света и направи невероятни зулуми. Но след като видях последните му часове мога да кажа със сигурност, че когато искаш да обвиняваш някой, че е лош и когато се представяш за по-добър, не трябва да правиш като него. Това, което направиха с Кадафи, беше зловещо и не допринася за славата на революционерите. Най-нормалният завършек на един диктатор е той да бъде изправен на съд и да види как собственият му народ го съди, не да умре по този животински начин.

- Връща ли ви се пак в Либия?

- Аз се връщам и досега. Там имам много приятели, освен това много обичам да пътешествам навътре в тази страна, в пустинята. Разбрах колко невероятна е Либия. Тази година също се върнах, но по работа. След отстраняването на Кадафи там протичат нови интересни процеси, има нови партии, страната се парцелира. Трябва да се види докъде ще стигне това, защото Либия е важна страна, важна е и за нас. Там все още има много работещи българи, които останаха през цялата революция. Евакуиралите се сега се връщат.

- Българите достатъчно отворени ли са към това, което се случва навън? Има ли какво още да се желае в тази насока?

- Това е някакъв процес, тенденциите се менят…През комунизма (аз хванах малко от този период) имаше страшно много международни новини. Тогава превесът им беше тотален и всички медии занимаваха българина с всевъзможни събития, от Нигер до случващото се в Ангола. А какво става в самата България по-скоро не беше ясно (смее се).

В началото на 90-те тази тенденция се промени. Имаше страшно много вътрешни новини и никой не се интересуваше какво става по света, като изключим промените в бившите комунистически страни. Започнахме да гледаме в собствения си пъп, при пълна липса на интерес за случващото се навън. Според мен хората тогава нямаха много представа какво се случва навън. Може би с право, защото в България по това време се случваха “интересни” и страшни неща, всички тези процеси на разпределение на власт, пари, влияние. И до днес като че ли това остана. Изключвам цялата фиксация на българската външна политика върху въпросите на НАТО и ЕС. В един момент, когато това стана приоритет на външната политика, Брюксел стана средоточие на интереса ни и забравихме какво се случва встрани.

- А с какво ще ни помогне да знаем какво се случва навън?

- Хубаво е човек да знае какво се случва по света. Ние не сме затворена територия, в която да не ни интересува какво се случва в другия край на света. Светът е толкова малък и пътувайки навсякъде, виждам, че има българи навсякъде. Което от една страна е добре, но лошо е, че някои от тях са свързани с някакви зулуми от време на време… Сетих се за едно пътуване до Бразилия през март. Там има страшно много българи. За съжаление и много българи стават жертва на мафиотски структури… Никой не ги кара насила, това са млади хора, на които например някой обещава, че ще ги закара на безплатна екскурзия до Рио де Жанейро и ще им даде хиляда евро, ако глътнат 500-600 грама кокаин на капсули, за да го прекарат през граница, или ако си сложат нещо в багажа.

- Смятате, че са българи голяма част от хората, участващи в схеми и обект на манипулации?

- Като се има предвид колко българи има в бразилските затвори и не само там, а и в цяла Латинска Америка…За съжаление тази тенденция я има… Когато властите в тези страни видят български паспорт започват да те проверяват, смятат, че си наркотрафикант. Преди време бях в Нова Зеландия, където тъкмо бяха хванали българи, занимаващи се със скиминг (измами с банкомати). Очевидно, като част от все по-глобализиращия се свят и престъпността се глобализира и не е трудно да срещнеш българи в Нова Зеландия, занимаващи се със скиминг, или българи във Венецуела, пренасящи наркотици.

- Какво смятате за случая на Гълъбин Боевски? Проучвали ли сте го?

- Не съм, бях в Бразилия на почивка, но през цялото пътешествие никой не опита да ми сложи 5-6 кила кокаин в чантата. Остават някакви съмнения дали има как някой да ти сложи кила кокаин, без да знаеш нещо, но с това не искам да кажа, че осъждам Гълъбин Боевски. Не казвам, че е виновен, защото не съм човекът, който да каже дали е виновен или не. По света се случват много неща и винаги е възможно някой да стане жертва на организирана група, без да знае. Самият факт, че това се случи с човек, шампион, с който сме се гордели, че сме българи, е неприятен. Както и допълнителните обстоятелства, че това се случи, докато пътува с детето си.





Етикет: ,

 

  1. 1) чичата
    заради пагони ли го наличаме военен кореспондент
  2. 2) Soldier of Fortune
    чичо толкова си елементарен , та чак се чудя имаш ли изобщо вътрешна структура...Воинен кореспондент е защото информира от зони с военни практики , или за събития и лица свързани с такива практики.Понял?
  3. 3) хамалин
    много сме зле, след като не можем да схванем (тънката) ирония и закачка
  4. 4) Soldier of Fortune
    знам , че сте зле...
  5. 5) Силвърмен
    Пагони може да има, може и да няма, но със сигурност получава информация от хорла с пагони.
  6. 6) ultra
    Дали? Странно, не съм се замисляла, но този едва ли е от тях, защото е журналист, по света има и други и не са такива. Просто е късметлия да работи това, според мен
  7. 7) gintonic
    хмм, този пич не звучи много-много като бг журналист
  8. 8) 1959-1989
    През 1990 година една военна кореспондентка попита бурите в южна Африка-вие защо биете негрите-в отговор те попитаха- А вие в България защо биете циганите? След години,когато я изгониха от БНТ,изкаше да вземе специалност от мормонския университет в Прово,САщ,защото бе направила филм за тях,платен, разбирасе от тях.След това тя направи филм за 4е4енците,пиратите от Сомалия,но не изкаше да прави секс със министър-председателя на България по това време.Американските военни кореспонденти работят против западната цивилизация,австалиеца от уикиликс,също. Георги Милков да определи за себе си,кое е по-важно,западната цивилизация или изтинската информация,защото достоверната информация убива западната цивилизация.
  9. 9) чичата






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2014® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com