Жозе Родригеш душ Сантуш: Какво би станало, ако Ал Кайда притежава ядрено оръжие?

Жозе Родригеш душ Сантуш на португалската премиера на „Божия гняв“. Снимка: личен архив

Португалският писател и журналист Жозе Родригеш душ Сантуш е роден през 1964 г. в Мозамбик, но след гражданската война за независимостта на страната семейството му се установява в Португалия. На седемнайсетгодишна възраст Жозе Родригеш вече работи като радиорепортер. Той завършва журналистика и заминава за Лондон, където постъпва на работа в Би Би Си.

Няколко години по-късно амбициозният журналист чете късните новини в Португалската национална телевизия и преподава журналистика в Нов лисабонски университет. Репортажиге на Сантуш за военните конфликти в различни горещи точки по света му носят редица престижни международни награди.

Днес топрепортерът на Португалия отлично съвместява ангажиментите си като директор на новините на Португалската национална телевизия и сътрудник на Си Ен Ен. Освен това Жозе Родригеш душ Сантуш е и автор на бестселърови романи, покорили класациите не само в Португалия, но и в страните в Латинска Америка и Европа.

В България Жозе Родригеш е известен с трите си издадени до момента романа: „Кодекс 632“, „Божията формула“ и „Седмият печат“. Авторът е посещавал страната ни двукратно по покана на ИК „Хермес”.

Излезе и новият роман на Жозе Родригеш душ Сантуш със заглавие „Божият гняв“. Военен камион спира през нощта пред главния портал на Производствено обединение „Маяк”, Челябинска област. Четирима мъже, облечени в униформи на руската армия, изскачат и избиват служителите от охраната. Тридесет минути по-късно чеченският отряд отпътува с две кутии високообогатен уран.

Шифровано съобщение на Ал Кайда, засечено от ЦРУ, хвърля в тревога Вашингтон. Изкушен от красива агентка на ЦРУ, португалският историк и криптоаналитик Томаш Нороня се заема със задачата да открие какво се крие зад загадъчното послание.

Ахмед ибн Барахак е будно египетско момче, което под ръководството на молла Саад изучава основите на исляма – миролюбива, добротворна и толерантна към иноверците религия. Всичко се променя, когато в медресето в Кайро, финансирано от „Ал Азхар”, пристига нов преподавател – Айман бин Катада.

Трилърът се разгръща на три континента: в Двореца на дожите във Венеция, в египетските затвори „Абу Заабал” и „Мазра Тора”, в тренировъчния лагер „Халдан” на Ал Кайда в Афганистан… Шеметното преследване из улиците на Манхатън спира на няколкостотин метра от сградата на Общото събрание на ООН – и на три минути от ядрения апокалипсис… Следва интервю с автора, дадено за португалския вестник „Луса“.

– Разкажете ни за сюжета на „Божият гняв“.
– Това е роман от поредицата ми с герой Томаш Нороня, който поставя два основни въпроса. Първият от тях е: Какво би станало, ако Ал Кайда притежава ядрено оръжие? Вторият е: Дали радикалният ислям не е същинският, истински ислям? Всеки читател ще разбере, че тези два въпроса вероятно не са просто художествена измислица.

– Колко време ви отнеха проучванията около романа?
– Няколко месеца. Свикнал съм да работя в кратки срокове.

– В каква посока бяха насочени тези проучвания? Какви бяха източниците ви?

– Прочетох Корана и летописите за живота на пророка Мохамед. Прочетох и книги, написани от големите имена в радикалния ислям – Саид Кутб и Хасан ал Бана, запознах се и с техническа литература, свързана с ядреното инженерство. Разговарях също с мюсюлмани – както с умерени, така и с радикални възгледи, включително с един от основателите на Ал Кайда. Посетих много от местата, които са сцена на действието на романа: Азорските острови, Венеция, Ню Йорк, Египет, Пакистан и Армения.

– Как осъществихте контакт с Абдула Юсуф, бившия оперативен кадър на Ал Кайда, който е и консултант в написването на романа?

– Свързахме се чрез един шейх, който имаше общ познат с Абдула. Комуникирахме по интернет, срещнахме се чак на представянето на книгата в Португалия.

– Каква беше мотивацията ви за написване на романа и имахте ли някакви конкретни цели?

– Подобно на предишните ми романи, чрез повествование, в което има любов и шпионски афери, представям един от най-сериозните въпроси на нашето време – в случая това е радикалният ислям. Главната ми цел в „Божият гняв“ беше да разгледам някои от аспектите на исляма, будещи най-силно притеснение, без да засегна и обидя последователите на тази религия. Затова в целия роман съм внимавал много да представям исляма, използвайки само думите на Корана и самия пророк Мохамед.

– Смятате ли, че книгата има силата да внесе яснота около идеологията на исляма, въпреки че е роман?

-Ние, хората от Запада, не знаем много неща за исляма. Смятаме го за религия, изпълнена с пацифизъм, подобна на учението на Исус Христос, смятаме, че ислямските фундаменталисти са просто група безумци. Психологическите изследвания на заловени фундаменталисти, извършени от ЦРУ и Мосад, обаче показват, че това са съвсем нормални хора. Ако това е така, възниква въпросът защо извършват подобни ужасни дела. Отговорът, както показва и романът ми, се намира в Корана. Например стих от Корана гласи: „И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах!“. Друг стих гласи: „Пророче! Насърчавай вярващите да се бият с неверниците!“. Всъщност около 60% от Корана са заповеди за война. Самият пророк Мохамед казва: „Заповядано ми е да воювам с хората, докато те не изповядат, че няма друг бог освен Аллах и че Мохамед е Негов слуга и пратеник“. Доста различно от учението на Исус, не мислите ли? „Божият гняв“ разглежда точно това различно и непознато лице на исляма.

– Как се прие романът от мюсюлманите? Страхувахте ли се от реакцията им?

– Преди да публикувам романа, го показах на редица мюсюлмани. Те потвърдиха, че написаното в „Божият гняв“ е вярно, но много хора, включително с мюсюлманско вероизповедание, не са запознати с някои от най-притеснителните детайли, които излизат наяве при един задълбочен прочит на Корана. Що се отнася до страховете ми – не се страхувам. Романът не отправя обиди към исляма, а само показва непознатата страна на тази вяра. Мюсюлманите в Португалия са толерантни, мирни и уважавани хора – аз самият имам приятели сред тях. И на последно място – свободата е много важна за всеки автор. Не можеш да бъдеш писател, ако се страхуваш.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.