Изборно-политическо риалити в Сърбия

в. Данас

Кой казва, кой лъже, че Сърбия е малка, се казва в забранявана на времето песен. Когато човек си помисли малко по-добре, независимо, че тези думи могат да предизвикат неконтролирана национална гордост, същите разкриват и някои истини.

Обективно гледано Сърбия е малка балканска държава.  Сръбският народ дълго време е бил под турска окупация и не е имал институции на европейска държава и е придобил лоши ориенталски навици, в смисъла на това че цари манталитет на малкия град, на примирение със съдбата, на некултурно поведение и държане.

От друга страна, в сърбите има и усещане за много ценности, което им позволява  без комплекси да излизат на терена, на който играят големите нации и държави.  Така Сърбия имаше смелост да руши империи като турската и австроунгарската, да се противопостави на неприкосновени световни тирани като Хитлер и Сталин или на идеолозите на световния неолиберализъм, да създаде със своите малки военни и интелектуални сили голяма югославска държава, да приеме и включи в своя национален състав представители на други народи.

Някои сърби успяха да застанат сред най-големите световни учени, представители на изкуството или спортистите.  Това количество на талант, смелост или дързост в зависимост от коя страна се гледа, не е толкова често явление сред представителите на други балкански народи.  Поради това може би за Сърбия не би било лошо да стимулира онова, което я прави голяма и да възпрепятства онова, което я прави малка.

За да бъде Сърбия наистина голяма, би било необходимо, освен останалото, да изгради сериозна държава, способна да  установи ред, стабилна икономика, позитивен естествен прираст, здравеопазване и образование, достойни за живота през 21 век.

Обаче пред нас по някакъв начин само преминават изборите и изборните кампании, които все по-малко приличат на сблъсък на предложения и решения за бъдещето, а повече на телевизионна риалити програма, която гледаме по частните  телевизионни канали, която цели да разпали ниските страсти на народните маси.

Гражданите на Сърбия са поделени на малобройни участници и малко по-многобройни зрители на политическо риалити с право на глас. Целта на участниците е колкото се може по-дълго време да останат в шоуто, тъй като всеки  прекаран ден донася по някой динар повече. Щом вече заговорихме за пари, макар в Сърбия да цари безпаричие, се оказа, че пари за политически-изборното риалити винаги могат да се намерят.

Тук в помощ се втурнаха доминиращите предприятия донори, но и съпруги на кандидатите, които не се поколебаха да вложат стотици хиляди евро свои пари в кампаниите на своите мъже. Независимо че се говори, че при нас има много т.нар. спонсори, тази кампания показа, че нашите жени не влизат и не остават в брак само за пари, но и от любов. След това бе много важно кои кандидати преди влизането на арената ще влязат в коалиции, за да си осигурят оставане в играта.

Участниците в този политически, предизборен риалити сериал наистина се потрудиха да бъдат интересни, привлекателни и симпатични на зрителите, без да избягват да покажат и налудничавата си страна.

Така един участник с приятна външност, който по общото мнение с вида си напомня на артист от холивудски филм, старателно се потруди със своето отпуснато интимно поведение, с подценяване на икономическите трудности и често вдигнати палци нагоре да остави впечатление на кандидат, но за Оскар.

Тук имаше и участници, които не се поколебаха да посегнат към китара или микрофон с разнообразен репертоар от рок и естрадна музика, та до народна. Един участник замалко не бе изхвърлен от шоу програмата, заради тъмните петна и късно придобитото образование. Друг пък тактически разкри уж емоционалната си връзка с фолк звезда, която не пречи на законната му съпруга, което наистина е новина при нас.

Кампанията завърши с театрално влизане или отказване на участниците в зависимост от движението в преброяването на гласовете, което продължи повече дни. Резултат от всичко това е избран президент, който не може да управлява.  Победен бивш президент, който би могъл да използва получения жокер в това риалити и да се върне в играта. Правителство, което ще бъде избрано, но не се знае кога, с оглед на това, че още не е сигурно кой какво ще получи и кой къде е тук.

Някак си паралелно с нашата вървеше и предизборната кампания във Франция. Не че президентът на Франция Никола Саркози не се опита да внесе елементи на риалити шоу във френския политически живот. Така обществеността следеше неговите брачни проблеми, изневярата на втората му съпруга Сесилия, която доведе до развода, неговият внезапен брак със световно известния топ модел Карла Бруни, парадирането със скъпи часовници и очила за слънце, купуването на нов, по-голям президентски самолет…

Споменатото по-горе остави предимно негативно впечатление сред френските избиратели в смисъл, че Саркози е недостоен за политическия пост. Все пак, в политически смисъл надделя това, че Саркози не успя да реши икономическите и социалните проблеми в своята страна. Затова френският народ му каза: “Довиждане, ще се видим в някой друг филм”. Иначе, във Франция всичко вървеше по следния начин. Изборният резултат стана известен в деня на изборите в 20 часа и една минута.

Саркози призна поражението си в към 20 часа и тридесет минути. Осем дни по-късно Саркози предаде властта на новоизбрания президент Франсоа Оланд и напусна президентския дворец. Оланд назначи мандатоносител за министър-председател един ден по-късно. На следващия ден в длъжност встъпи новото френско социалистическо правителство.  Първото решение на новото правителство бе да намали заплатите на държавните функционери с 30 процента, тъй като не са  подобрили жизнения стандарт на гражданите и затова трябва да споделят съдбата си с тях.

Франсоа Оланд, в същия ден, в който встъпи в длъжност, отпътува за Германия и предложи на канцлера Ангела Меркел икономическата криза в Европейския съюз да се решава с мерки за стимулиране на икономическия растеж. Няколко дни по-късно той предложи същото и на президента на САЩ Барак Обама на срещата на върха на Г8 в Чикаго.

А сега да се върнем от медийно-виртуалния свят в реалността. Европейският съюз не е прав, когато твърди, че в Сърбия трябва да се преразгледат приватизациите от 2000 г. и след това. В Сърбия всъщност трябва да се преразгледа цялата обществена система установена след 5 октомври 2000 г.

Тук става дума за пропорционалната  изборна система, която води до неефикасни правителства, за непълни  конституционни решения  – нито президентски, нито парламентарни, за икономическа политика, която води до масова безработица, за данъчна система, която убива предприятията, за политика в областта на образованието, особено висшето, и здравеопазването, която е сред най-лошите в Европа. Всичко това трябва да се направи, защото в Сърбия годишно изчезва един град, защото младите вече не вярват, че има смисъл да създават семейство и да имат деца в тази страна.

Онези граждани, които имат деца, не вярват, че те ще могат да си намерят прилична работа, от която ще могат да живеят, нито да имат нормални кариери, защото всичко е нагласено за участниците в риалити шоуто и затова гледат как да ги изпратят в чужбина.  Накрая, Сърбия е застрашена от опасност в нея да останат само участниците в риалити програмата, докато с тяхното изчезване не изчезне и Сърбия.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.