Студената гражданска война в Беларус

в. Стандарт

Флашмоб в Минск. Снимка: свабода.орг

Страната преживява масова емиграция на млади хора. Но много други искат да останат в нея и да се борят за демокрация.

Концерт в рок клуб в Минск. Младежка група изпълнява песни за родината, свободата и смисъла на живота. Песните са на руски и беларуски. В Беларус обаче е по-добре човек да не пее рок песни на беларуски. Защото който говори беларуски, бързо ще бъде причислен към опозиционния лагер. Това е така, въпреки че беларуският е официален език наред с руския. Но само на хартия.

В Беларус (официално Република Беларус) има т.нар. черни списъци на певците, които са смятани за враждебно настроени към правителството и чиито обществени изяви – било на живо, по радиото или по телевизията – са забранени. Те имаха дързостта публично да изразят критичното си отношение към смазването на протестите, които избухнаха след президентските избори през декември 2010 г.

Един от тези млади рок музиканти – 20-годишният китарист Сергей Казаков – има междувременно доста почитатели. Той стана известен най-напред не заради своята музика, а преди всичко благодарение на интернет, след като беше осъден на седем месеца лишаване от свобода за участието си в протестите срещу изборните измами, когато беше на 18 години.

Забрана за следване

След престоя на Сергей в затвора вече не му е позволено да следва в университет подобно на много други политически активни млади хора в тяхната родина. Той е активен член на организацията „Европейска Беларус“. Заедно с приятели и хора, споделящи същите възгледи, той редовно организира протестни прояви и внезапни масови събирания като извършената наскоро акция в парка „Горки“ в Минск, където млади активисти издигнаха историческото, официално забранено червено-бяло-червено знаме.

През 1996 г. президентът Александър Лукашенко възстанови съветските държавни символи – знаме, химн и герб, а старите исторически символи бяха забранени. За сметка на това при своите протестни прояви противниците на режима носят историческите знамена и стария герб Пагоня с изобразения на него рицар като символи на тяхната борба за свобода. Впрочем на последната официално позволена протестна проява по случай годишнината от аварията в Чернобил Казаков и неговите приятели носеха историческите знамена заедно с флагове на Европейския съюз.

При управлението на Лукашенко възпитанието на гражданите в Беларус се осъществява по съветски модел: по възможност беларусите трябва да бъдат възпитавани без отношение към собствената им идентичност и национални традиции. Затова беларуската история е опростена и отчасти сведена до абсурд.

В официалното обучение по история до голяма степен липсва историята на старобеларуските княжества, които някога са били равни на Киевска Рус, а в определени периоди даже са я превъзхождали. Главният редактор на научно-историческото списание „Arche“ Валер Булгакау се оплаква, че за беларуските деца родната история започва най-рано след третата подялба на Полша през 1795 г. и най-късно с освобождаването на Минск от германските окупатори през Втората световна война.

С езика положението е подобно. Правителството на Лукашенко започна своята борба срещу беларуския език и националните елити още в края на 90-те години на 20 век, като затвори националния лицей „Якуб Колас“ в Минск, а по-късно забрани Европейския хуманитарен университет (ЕХУ). И двете учебни заведения бяха заклеймени като „гнездо на опозицията“.

Оттогава седалището на ЕХУ е в литовската столица Вилнюс. Много студенти, които заради политическите си възгледи не могат да учат в своята родина, отиват в Литва, където могат да продължат следването си на беларуски в този университет. Или заминават за Чехия, Полша или други държави от ЕС, за да завършат там висшето си образование.

Председателката на Съвета за обединение на беларусите в чужбина „Отечество“ Нина Шидлуская прави равносметка: „По време на управлението на Лукашенко беларуската култура направи голяма крачка назад в посока към русифициране. Въпреки че формално двата официални езика в страната – руски и беларуски – са равнопоставени, руският е господстващ.“ Без собствен език обаче една нация би била застрашена, защото постепенно губи своята идентичност. По държавната телевизия има само няколко останали предавания на беларуски.

Междувременно най-умните и способните постепенно напускат страната – хора на изкуството, програмисти, инженери, лекари, студенти, а също висококвалифицирани строителни работници и военни. Приблизителни оценки показват, че през последните две-три години между 600 000 и 1 300 000 души са напуснали родината си и са заминали – на Запад, но и за Русия, където човек може да печели доста по-добре. От валутната криза след президентските избори през 2010 г. Беларус преживява изтичане на мозъци от невъобразим мащаб.

Хората, които остават, се делят на два лагера: тези, които държат на предполагаемите съветски ценности – стабилност и минимално ниво на социална защита – и поради това са готови да жертват националната идентичност и личните свободи; и онези, които виждат за Беларус неин собствен път на развитие и за които личното развитие и свобода са по-важни от една предполагаема средносрочна стабилност.

Оттегляне в личната сфера

Певецът Лявон Волски говори за студена гражданска война: „Нашата нация е дълбоко разцепена. Тя е разединена. И затова хората предпочитат да се оттеглят в личната сфера, където са само техните семейства и най-близките им приятели. И предпочитат да не говорят за политика.“

В съзнателния си живот рок музикантът Сергей Казаков не помни друг президент освен Лукашенко. „Много мои приятели не знаят, че животът би могъл да бъде друг – без втълпяване на идеологии, без политически затворници, без натиск и унижение от държавата“, каза младият мъж.

„Единственото, което ни остава на нас, младите, са възможностите на интернет, от който ние все пак можем да черпим неконтролирана от държавата информация. Само благодарение на интернет имаме представа какво действително се случва в страната ни. Много млади хора обаче са възпитани в някакъв страх, така че ние трябва да говорим с всеки от тях, за да им обясним, че много неща зависят от самите нас и че никой освен нас не може да промени страната ни“, заяви той.

От приятелите на Сергей мнозина вече са заминали за чужбина или твърдо са решили да го направят. Сергей иска да остане и да продължи да се бори.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.