Евро или драхма? Гърция на Европа или на Африка?

в. Катимерини

Членството на Гърция в Европейския съюз беше и е основен приоритет на външната политика на страната от 1 януари 1981 г., когато страната стана официално десетият член на Европейската икономическа общност.

С изключение на Гръцката комунистическа партия (ККЕ), която е срещу гръцкото участие в съюза, беше създадена и съхранена една стратегия на консенсус между управлявалите партии – Нова демокрация и ПАСОК, както и между по-малките партийни организации да не поставят под съмнение европейската идентичност на страната.

Очевидните ползи от участието в европейското семейство са, че Гърция стана член на регион на мир и взаимна зависимост на един континент, разсечен на парчета при двете световни войни, демократичните институции се стабилизираха – нещо, което се случи и на други страни от Южна Европа като Испания и Португалия. Намесата на военните в политическия живот беше поставена на прашен рафт от историята на страната.

Икономическата солидарност на европейско ниво беше институционализирана с обща земеделска политика, Средиземноморски програми, кохезионни фондове. Развити бяха зони на европейско сътрудничество, начело с еврозоната, но и с Шенгенското споразумение и агенцията за външните граници на ЕС Фронтекс.

Специално за Гърция принципът на единодушни решения на страните-членки и възможността за налагане на вето създаде сериозен лост за лек натиск по отношение на съседи, с които страната има проблеми като Турция и Бившата югославска република Македония.

След 2010 г. насам бяха създадени и допълнителни институции като тройката инспектори, Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ), които предотвратиха фалита на Гърция, Ирландия и Португалия, както и прехвърлянето на кризата в по-големи икономики като Испания и Италия.

Парламентарните избори на 17 юни за съжаление се превръщат в неофициален референдум. Трудните въпроси пред всеки гръцки гражданин са: Евро или драхма? Рационализъм или популизъм? Гърция на Европа или на Африка?

Голямата опасност, която Гърция преминава днес, е да отъждестви оправданото възмущение на народа заради липсата на държавност, нарастващата безработица, продължаващата рецесия, голямата корупция, политическата безнаказаност с вота и да избере едно правителство, което да отмени кредитните споразумения.

Независимо от множеството заблуждаващи послания, излъчващи се от кръгове, които са срещу споразуменията и в дясно, и в ляво, едностранното оттегляне от нашите ангажименти ще доведе до неспазване на договорките от другата страна – тройката (Европейски съюз, Европейската централна банка и Международния валутен фонд), която ще спре останалите финансови траншове.

Този развой на събитията неизбежно ще задължи Гърция да се върне към драхмата, което ще задейства неконтролируема инфлация, паралелно с изтеглянето на парите от банките. При ограничаване в свободното движение на капитали, Гърция ще се окаже извън Европейския съюз.

Какво ще стане, ако правителството, което бъде излъчено на изборите на 17 юни, реши да пристъпи към едностранно оттегляне от кредитното споразумение?

Това действие ще доведе до неизпълнение на задълженията към тройката, връщане на драхмата, фалит и неизбежно излизане от ЕС. Иронията в тази история е, че ако Гърция иска отново да влезе в съюза, ще трябва да се иска единодушното съгласие на настоящите страни-членки като България, Румъния, Хърватия, Словакия и балтийските държави. Гърция може да стигне и до положението Скопие, ако междувременно е влязло в ЕС и НАТО, да наложи вето с довода проблема с името.

Би било полезно да си припомним случая, в който Гърция излезе от НАТО през август 1974 г. Константинос Караманлис, опитвайки се да уталожи гнева на гърците заради „неутралната“ позиция на евроатлантическата организация по отношение на втората вълна от турската окупация в Кипър, избра да изтегли Гърция от военните структури на НАТО.

Скоро далновидният лидер промени мнението си и поиска страната отново да влезе в структурите. Но беше много късно и Турция вече беше успяла да наложи вето. Последваха шест безуспешни години, а през през есента 1980 г. военната хунта на Кенан Еврен в Турция се подаде на американския натиск и Гърция отново влезе в НАТО – за съжаление при много по-лоши условия по отношение на отговорностите в целия Егейски регион.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.