Европейското в Европа не са финансовите цели

в. Пресе

Никой не знае още колко ще просъществува еврото. Спорно е дали Европейският съюз ще се възстанови от симптомите на свръхразширяването. За Европа обаче не бива да се тревожим.

„Да преосмислим Европа“. Това бе мотото на икономическа конференция, на която в края на миналата седмица в Триест бяха разгледани многобройни варианти на въпроса какво е Европа и по какъв начин гражданите й могат да бъдат улеснени да развият чувство на принадлежност към нея. Все пак може да се каже, че езикът, всекидневната култура и високата култура имат по-голяма роля от лихвите, при които в момента се търгуват гръцките и испански застраховки при фалит Си Ди Ес (Credit Default Swaps – CDS).

Не е нужно да се потапяме много дълбоко в европейските корени, за да разберем, че със заглавието на книгата си „Европа няма нужда от еврото“ Тило Зарацин описва европейското бъдеще далеч отвъд финансово-политическия хоризонт. Тезите на Зарацин могат и дори трябва да бъдат изострени още повече: дори ако еврото се разпадне, Европа няма да рухне. Европа рухва, когато твърдението, че евентуален крах на еврото може да застраши Европа, се приема сериозно.

Най-новото стихотворение на Гюнтер Грас „Позорът на Европа“ от професионална гледна точка може би е най-лошият поетичен текст, публикуван през този век в авторитетно немскоезично издание. По същество поетът регистрира окончателната капитулация на част от антикапиталистически мислещите интелектуалци пред „икономизацията“ на всички сфери на живота, от която те толкова гръмогласно се оплакват.

Тъй като всъщност в стихотворението с максимален патос се твърди през сълзи, че излизане на Гърция от еврозоната би било предателство спрямо европейските корени. Така може да пише само някой, който не мисли или мисли, че европейското в Европа са финансовите цели.

Другата част от антикапиталистически настроените интелектуалци (бихме могли да напишем и „интелектуалците“, но все пак има теоретичната възможност някъде на континента либерални интелектуалци да водят неизвестен щастлив живот) е решила да вярва, че същността на Европа е бюрокрацията.

Европейският съюз, какъвто е станал сега, въпреки че бива критикуван за дефицита на демокрация и легитимност, продължава да се възприема като „Европа“. Според тези интелектуалци, ако ЕС се разпадне, ще се разпадне и Европа. Това също е предателство към идеята, зад която се в редици се подреждат белите рицари на печатното слово.

Европа няма нужда от еврото, нито от Европейския съюз. Антиевропеецът не се разпознава по това, че излага тази теза, а по това, че я оспорва. За това твърдение има достатъчно фактически доказателства – кой би се усъмнил, че Швейцария е част от Европа? Кой твърди, че еврото е валута само на 17 от 27-те страни членки?

Никой разумен човек не би таил надежда европейската валута да колабира. Никой разумен човек не би копнял за края на Европейския съюз. В момента обаче може да се види, че Европейският съюз е на път да проиграем не само финансовия, но и символния си капитал. Облекчаващият мехлем на сътрудничеството, който има значителен дял в това, че успяхме да излекуваме раните от катастрофата на века, бе неправилно използван и се превърна в централистичен детектор.

Редовно отправяната жалба, че – тъкмо обратното – може да се наблюдава ужасяваща ренационализация, която има опасност да ни върне към бездната на фашизма, се разминава с фактите. Не преживяваме ренационализация, а националистично инсценирана борба за най-добрите места в централизираната игра.

Никой не може да каже още колко ще просъществува еврото, дали Европейският съюз ще може да се справи със симптомите от свръхразрастването си – бъдещето ще покаже. И двата проблема няма да бъдат разрешени безболезнено. От финансово-политическа гледна точка вече всичко това е ясно. Общественото възприятие обаче все още не е достигнало идеята, че преоткриването на политическите перспективи на съюза не може да стане без брутални сътресения.

Само че не бива да се притесняваме за Европа – тя има толкова много минало, че бъдещето й не може да бъде провалено; нито от Съюза, нито от еврото.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.