Новото изкуство на кибервойната

в.Фигаро

Американската армия инвестира средства в киберпространство и съпроизводството на компютърни вируси, като онези, които взеха на прицел иранските ядрени инсталации.

За САЩ иранското ядрено досие е равносилно на китайска главоблъсканица, чието решение може би е в киберпространството. Така че като реши да ускори кибервойната, обявена срещу Иран от предшественика му, Барак Обама всъщност иска преди всичко да попречи на израелската армия да предприеме действия срещу тайните ирански ядрени инсталации.

След като затъна в иракското и афганистанското блато, от които трудно успя да се измъкне, американският президент няма желание да отваря нов фронт в региона и да поеме риска да го дестабилизира. Обама се опитва да убеди израелския си съюзник, който е все по-нетърпелив и който смята, че през есента Техеран ще пресече своеобразна червена линия във връзка с ядрената си програма, да се сдържа най-малкото до американските президентски избори през ноември.

Като си сътрудничиха в производството на компютърни вируси, които взеха в последните седмици на прицел иранските ядрени инсталации, американците и израелците поставиха началото на най-голямата кибероперация в историята.

„Това е първата значима атака от подобно естество, която успява да предизвика физическо разрушение, засягайки важна инфраструктура. Някой успя да прекрачи Рубикон. Не искам да твърдя, че ще станем свидетели на същите последици, но в известен смисъл ние сякаш се доближаваме до август 1945 г.“, заяви Майкъл Хейдън, бившият шеф на ЦРУ (когато бяха хвърлени атомните бомби над Хирошима и Нагасаки – бел. ред.)

През 2010 г. Стъкснет, злонамерено компютърно червейче със страховита сила повреди една пета от иранските центрофуги, предназначени за обогатяване на уран. Ядрената програма на Иран беше забавена, според различни източници, с 6 месеца до 2 години.

След изобретяването на атомната бомба в началото на 40-те години на миналия век, след разработването на междуконтиненталните ракети през 50-те годни на миналия век, след създаването на безпилотните самолети в началото на 21 век, киберпространството бележи нов етап във военното изкуство, като постига онова, което не можеше да бъде постигнато чрез бомбите.

„Киберпространството е едно ново военно измерение. По-специално киберпространството се превърна в третото бойно поле на американските военновъздушни сили след въздушното и космическото пространство“, написа неотдавна специалистът Давид Ригуле-Роз в сайта cyberstrategie.org.

„Развитието в настъпателния капацитет на САЩ от 2007 г. насам е израз на бързо развитие на американската военна стратегия, съсредоточена дотогава по-скоро върху отбраната“, добавя специалистът.

Като взима на прицел компютрите, кибернетичната война не предизвиква човешки жертви, поне за момента. Мнозина смятат освен това, че тази нелегална война, съчетана с целенасочените убийства на ирански ядрени учени, е най-малкото също толкова ефикасна, колкото биха били израелските въздушни удари по ирански ядрени обекти.

Откакто Иран зарови под земята ядрените си инсталации, за да ги защитава от въздушни удари, повечето от израелските военни сценарии се оказаха забавени с около две години.

Така че сега става дума преди всичко да се печели време, преди санкциите на международната общност срещу Иран да дадат ефект.

„Тази тайна кампания позволява да се „купува време, нищо повече“, коментира Габи Ашкенази, бившият началник на генералния щаб на израелската армия. Но нищо не показва, че тази тайна кампания ще бъде достатъчно мощна, за да попречи на войната срещу Иран.

Областта на кибератаките, чийто бюджет не престава да набъбва, освен това си остава пълна с рискове. Защото духът лесно може да избяга от бутилката и се обърне срещу създателя си. Но полето на действие на кибератаката не е ограничено само до Иран. И в САЩ някои вече си мечтаят, че иранският модел може да се приложи един ден и срещу Северна Корея, срещу ислямистите от Ал Каида или срещу сирийските правителствени сили.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.